site.btaБиблиотеката, читалището и училището трябва да работят ръка за ръка, казва бившият библиотекар Христина Вукова

Библиотеката, читалището и училището трябва да работят ръка за ръка, казва бившият библиотекар Христина Вукова
Библиотеката, читалището и училището трябва да работят ръка за ръка, казва бившият библиотекар Христина Вукова
Христина Вукова и нейният внук Александър Вуков. Снимка: НЧ "Отец Паисий - 1910 г." - село Доспей

Библиотеката, читалището и училището трябва да работят ръка за ръка и да си помагат като институции, а не да са в ущърб на хората. Това казва пред БТА Христина Вукова, дългогодишен библиотекар и секретар в Народно читалище „Отец Паисий – 1910 г.“ в село Доспей, община Самоков по повод професионалния празник на библиотекарите – 11 май в интервю. Тя добавя, че най-зареждащото в тази работа е общуването с хора, любовта към книгите и творческата дейност. 

Вукова смята, че за тази работа трябва да обичаш общуването с хора и особено с младежи, както и умееш да организираш различни празници и събития. По думите й човек трябва да работи с любов, за да върви напред. „Винаги съм търсела начини да развивам и читалището, и библиотеката като институции“, казва още тя.

Професионалният празник на библиотекарите се чества от 11 май 2006 година с решение 344 от Министерския съвет по данни на отдел „Справочна“ към БТА.

Следва пълният текст на интервюто.

Как започнахте своята работа като секретар и библиотекар?

- В самото начало на моята кариера, когато започнах, заварих малка стаичка с около 1000 книги между бюлетини и вестници. Още първата година старите и изпокъсани книги, с решение на тогавашния управителен съвет на библиотеката, ги бракувахме. Моята длъжност като библиотекар и секретар бе много интересна. В секретарството на читалището се занимавах с художествена самодейност, а с тогавашната певческа фолклорна група към читалището се класирахме на няколко фестивала. За моя радост, библиотечният фонд започна да се увеличава, с което потръгна и работата ми като библиотекар. Редовно купувах книги, за да можем да запълним библиотеката с издания, да има хората какво да четат, защото по това време много се четеше и хората наистина търсеха.

Какво ви задържаше толкова години на тази работа?

- Любовта към книгите, хората и творческата дейност. Винаги съм търсела начини да развивам и читалището, и библиотеката като институции. През 1973 година с помощта на тогавашни съмишленици създадохме група към двете институции „Изучаване на миналото на родния край“, като организирахме различни постановки и съживявахме отминали и забравени традиции. Имахме още идеи като осъществяването на малък музей, но това не се случи, за съжаление. 

Кои са най - любимите и запомнящи се моменти във вашата кариера?

- Моментите, които помня са много, но може би ярък спомен в моето съзнание остава преместването от малката библиотечна стая в по-голяма. Тогава имах възможността да наредя и всички книги, които бяха в кашони и нямаше място за тях да ги подредя по вид литература и автори. Най-много помня и моментите, в  които получавахме нови четива.

Дарителите на книги и книжните фондове знаеха, че обичам да чета историческа литература и винаги ми отделяха по една нова книга. Спомням си, че четях много бързо и след това разказвах на приятели и съмишленици за същността на книгата. Радвам се, че и днес и в нашата селската библиотека се пазят всички книги, най-вече историческите, защото те са ми любими.

Други паметни за мен моменти и от читалището, и от библиотеката, са организиранията на чествания и тържества в читалището по различни поводи. Най-много се стараехме за патронния ни празник -1 ноември, Ден на народните будители. Спомням си и много годишнини от създаването на читалището. Тогава чествахме нашия патрон, във връзка с това от Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ получавахме различни ксерокопия, които ни бяха много полезни за библиотечната дейност.

Спомням си с любов как през летния сезон заедно с учителите в селското училище организирахме масови четения, които децата много обичаха, както и когато в библиотеката идваха студенти с желание да им разказвам за традициите и различни неща за нашия край. Често се случваше да пишат дипломна работа и идват в библиотеката за материали, а след това се връщаха, за да ми благодарят. Обожавах тези моменти, защото това беше най-страхотното за един библиотекар и читалищен секретар.

Кое Ви носеше най-голямо удоволствие в работата?

- Винаги много се радвах, когато учителите от училището ме канеха на различни прояви и празници. Харесваше ми хората от тези институции да работим заедно, защото библиотеката, читалището и училището трябва да работят ръка за ръка. Те не трябва да са противоречие, а точно обратното да помагат на хората.

Любимо също ми бе да чета на децата, които идват в библиотеката или да им разказвам за празниците и традициите на българите, както и за историята на родното ни място.

Носеше ми удоволствие, че децата сами ме търсеха и не само те, както и общуването с възрастните хора, които се допитваха до мен. Радвах се, че като питах хората какво са прочели и те ми рецитираха стиховете на Иван Вазов и на известни писатели. Обичах да работя много с младежите, търсех да ги провокирам с някоя нова книга или художествена дейност в читалището. Като читалищен секретар също много обичах срещите с хората, особено изучаването на нови песни и най- вече се радвах като с певческата група имахме възможността да отидем някъде на фолклорен фестивал. Голямо удоволствие ми носеше да каня хората на пиеси и хубави български филми, които излизаха по онова време. Важно е човек да прави всичко с любов и то се получава.

Кое ви беше най - трудно в работата?

- Най-трудното за един библиотекар и секретар е, че хората не оценяват този труд. Винаги се намират такива, които си мислят, че тази работа не е работа, а малко хора знаят колко е трудна тази стойностна и вдъхновяваща професия.

Какви книги се четяха най-много?

- Хората четяха различни жанрове, но най-голям интерес имаше към историческите книги. Доспейци много харесваха творбите на Иван Вазов, Елин Пелин и Йордан Йовков, както и „Железният светилник“ на Димитър Талев. Сред най-търсените бяха и ‚,Диви разкази“ на Николай Хайтов и много други. 

Много ме радва, че за толкова много години оставих огромно книжно богатство в библиотеката. То се равнява на около 13 000 книги, които през годините съм получавала от централната градска библиотека, както и от различни книжни фондове. 

Христина Вукова е родена в село Доспей през 1949 година. Завършва средното си образование в Самоков. Започва първата си работа като деловодител в кметството в село Доспей. През 1966 година започва работа като библиотекар и секретар в Народно читалище „Отец Пайсий – 1910 година“, като работи там до 2007 година. През годините е била и председател на читалището. И до днес активно участва в художествената дейност на читалището.

 

/ТС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 16:49 на 29.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация