site.btaНа Светли петък митрополит Николай възглави архиерейска света литургия в пловдивски старинен храм

Пловдивският митрополит Николай възглави в петъчния ден от Светлата седмица архиерейска света литургия и отслужи водосвет в храм "Св. прпмчца Параскева" (Света Петка Стара) в Пловдив.

Щастлив съм в Светлата седмица, в благодатните дни на светоносната пасхална радост да бъда сред вас и да ви поздравя с празника на светлото и мироспасително Възкресение Христово, да ви поздравя с всепобедният поздрав – Христос Воскресе! Почти цяла седмица живеем вече с празника на Христовото Възкресение. Затова тази седмица я наричаме Светла седмица. Богослужението през нея има изцяло пасхален характер. По-специално Светли петък е свързан с песнопения и е посветен на Божията майка Пресвета Богородица. Ден, в който се възпоменава обновлението на Богородичния храм в Константинопол, наречен живоносен източник или както ние го наричаме популярно живоприемни източник. С тези думи митрополит Николай се обърна към миряните, събрали се в храма.

„Всички ние знаем, че водата е благодатно нещо и без нея животът на земята е невъзможен. Не е случайно, че Иисус Христос при Якововият кладенец, когато иска от жената самарянка да му даде да пие, след това развива своето учение за небесната благодат от формата на жива вода. В тази връзка много водоисточници в християнския свят се почитат като святи и като чудотворни. Такъв извор ние наричаме аязмо. Един от най-прочутите в това отношение воден източник, извор, открит по внушение на Божията майка Пресвета Богородица, бил в покрайнините на Константинопол, откъм Европейския бряг. А това станало в средата на 5-и век, преди още Лъв Велики да стане император“, каза още той.

По думите му преди да стане Цар, още като войник, Лъв Велики един ден обхождал близките околности на града и попаднал на сляп човек, който го помолил за вода. Тогава един глас му посочил извора. След като пил от водата и си измил очите, слепият прогледал. По-късно тази необяснима случка не била забравена от император Лъв. Когато се възкачил на престола, той заповядал водата на това свято място да бъде каптирана и там да се изгради храм в чест на Пресвета Богородица. Този храм в последствие е бил многократно разрушаван както от земетресения, така и от вражески нашествия, но винаги бил издиган отново и все по-великолепен. От аязмото при храма мнозина нуждаещи се са черпили живителна вода и получавали благодатна помощ в своите страдания, болести и неволи.

„И всички тези чудеса със свещените води на Богородичния извор са причината да се извърши днешният празник, да се въведе в православния календар и да се празнува достойно. Та сега да можем отново и тази година в благодата на Светлата седмица, на Светлия петък да се съберем тук в този древен храм и заедно да прославим Пресветата преблагословена славна владичица на света и небесна царица, Света Богородица. И да я молим да излее върху нас своите чудотворни благодеяния“, каза още митрополит Николай.

В архиерейската света литургия участие взеха и Смолянският епископ Висарион – втори викарий на митрополита, архимандрит Максим – епархийски духовен надзорник, архимандрит Петър – клирик на Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев – протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник, протойерей Ангел Ангелов – духовен надзорник, свещеноиконом Емил Паралингов.

В храма  „Света Параскева”, където днес митрополит Николай произнесе своето слово, има аязмо, което навремето било известно с това, че водата му лекувала очни болести, щом вярващите се обръщали с молитва към света Параскева.

Историята на този малък храм в подножието на Джамбаз тепе се крие в тежките времена на падането на Второто българско царство под турско владичество и е свързана с преданието за величествената катедрала, посветена на света Петка Епиватска, която цар Иван Асен II построил в Пловдив в чест на пренасянето на мощите на светицата във Велико Търново. Превземайки Пловдив през 1371 г., Лала Шахин бил толкова впечатлен от катедралата, че решил да я превърне в джамия в прослава на неговата победа. Това е днешната Джумая джамия в центъра на Пловдив. На православното население завоевателят разрешил да си построи на друго място храм, носещ името на света Петка и това място било именно там, където се намира настоящият храм.

„На широкия мегдан в едно урвесто място, на една височина под Джамбаз тепе, имало една малка черковка кевгирена, с печени тухли, направена по стара архитектоническа направа – пет разкрачи надлъж и шест нашир, с един олтарец, гдето да се навъртат двоица попове, осветена на света Параскева.

Така пловдивският възрожденец Константин Моравенов описва старинния храм „Света преподобномъченица Параскева” в книгата си „Паметник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание”, издадена в Пловдив през 1869 г.

В края на 50-те години на 19-и век поради по-голямата численост на гръцкото население в махалата храмът преминава изцяло в гръцки ръце, почитта към света Петка се изменя в почит към света преподобнамъченица Параскева (света Петка Римлянка).

Храм „Света Параскева” става отново български храм през 1906 г., но вече не като отделна енория, а в състава на новопостроения изцяло от българите по-голям храм „Света Петка”.

В началото на 70-те години на 20-и век храмът е  затворен. Възстановен е с идването в Пловдивската митрополитска катедра на митрополит Николай и официално открит през 2007 г.

Една от най-големите забележителности на този малък, но богат на история храм, са иконите и архиерейският трон с инкрустация на седеф и слонова кост. Осемте икони от царския ред на иконостаса са дело на Захарий Зограф, а трите реда малки икони над тях са на зографи от Одринската зографска школа, чийто най-известен представител е Никола Одринчанин.