site.btaАсоциацията на студентите по медицина в Пловдив и БМЧК-Пловдив организираха публична лекция за донорството в МУ-Пловдив, на която участва и ИА ,,Медицински надзор''

„Донорството никога не трябва да бъде самоцел. Най-важна е безопасността на реципиента“, заяви д-р Костадин Чифлигаров, анестезиолог-реаниматор с 30-годишен опит, по време на публична лекция за същността и предизвикателствата на донорството. Събитието бе организирано от Асоциацията на студентите по медицина в Пловдив в партньорство с Българския младежки Червен кръст  в Пловдив и с подкрепата на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ в Медицинския университет – Пловдив.

Лекцията, която привлече над 100 студенти и продължи няколко часа, включваше и разказ от първо лице на Димитър Василев, трансплантиран с бъбрек, който сподели своята вдъхновяваща история. Сред гостите бяха Проф. д-р Веселина Горанова, Иванка Динева, Петър Цинцарски от БМЧК-София и д-р Чифлигаров, регионален координатор по донорство за Южна България с 20-годишен опит.

Д-р Чифлигаров представи видовете трансплантации – на клетки, тъкани и органи, като отбеляза ключови исторически събития: първите опити за трансплантация на роговица от акад. Константин Пашев през 1930 г., първата успешна детска бъбречна трансплантация в „Пирогов“ през 1968 г. и първата сърдечна трансплантация през 1986 г., извършена от екипа на проф. Александър Чирков. „Един донор може да спаси до осем човешки живота чрез органно донорство и да подобри или излекува до 100 души чрез донорство на тъкани“, подчерта той.

Проф. д-р Веселина Горанова, ръководител на Секцията по хематология към Първа катедра по вътрешни болести в МУ-Пловдив и зам.-ректор по учебна дейност, говори за трансплантацията на хемопоетични стволови клетки, извличани от кръв от пъпна връв, периферна кръв или костен мозък. Тя подчерта значението им за лечението на заболявания като левкемия и лимфом и отбеляза: „Колкото по-развито е едно общество, толкова по-голяма е неговата социална отговорност.“ Проф. Горанова анонсира и инициатива по повод 80-годишнината на МУ-Пловдив – Ден на донорството, планиран за ноември.

„Виждайки пламъка в очите на тези млади хора, вярвам, че донорството е акт на милосърдие – мост между загубата и надеждата, който спасява животи и създава бъдеще!“, сподели г-жа Иванка Динева, изпълнителен директор на ИА ,,Медицински надзор’’. Тя добави: „Всяка история като тази на Димитър Василев ни напомня, че донорството е дар, който превръща скръбта в нов живот.“ Г-жа Динева изрази благодарност към лекарите: „Ако не сте вие, които осъществявате това чудо, нашата работа като администрация нямаше да има смисъл. За студентите вие сте професори, доценти, преподаватели, но за мен сте Човеци с главно „Ч“!“ Тя подчерта, че подобни срещи са изключително полезни, особено за младите хора, и обяви, че ИАМН ще подкрепя винаги такива инициативи.

Според българското законодателство всеки може да бъде донор на органи след установена мозъчна смърт, освен ако приживе писмено не е заявил отказ. Д-р Чифлигаров обясни, че процесът на донорство е строго регламентиран: след потвърждаване на мозъчна смърт органите се оценяват за годност, а координаторът преценява рисковете за реципиента. Най-трудният момент, сподели той, е разговорът с близките за информирано съгласие, като отказите често се дължат на религиозни или етични убеждения. Лекарите винаги уважават волята на близките. При съгласие следва сложен процес с многократни прегледи, за да се гарантира безопасността на органите. „Не бива да пропускаме нито една донорска ситуация, защото зад нея стоят спасени животи. Аз помня всички донори“, заключи д-р Чифлигаров.