site.bta Проф. Христо Пимпирев: Вярвам, че научноизследователската лаборатория на базата ни на о. Ливингстън ще се използва и през 22-ри век

По време на 32-рата ни антарктическа експедиция българският научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" трябва да пренесе 80 тона материали за строежа на тази къща, на научноизследователската лаборатория на българската база на остров Ливингстън. Аз имам визията и желанието това да бъде научноизследователска база, която ще се използва от учените и през 22-ри век, каза в интервю за БТА проф. Христо Пимпирев - ръководител на българските антарктически експедиции до Ледения континент, и председател на Българския антарктически институт (БАИ). 

"Ние строим за следващия век, въпреки че сме в края на първата четвърт на 21-ви век, защото това, което се строи там, е за бъдещето, защото гледаме към него, а не си обръщаме главите назад. Това е бъдеще за нашите деца и за децата на нашите деца. Затова работим и ние на Ледения континент, и неслучайно основният акцент на тази експедиция, както и на всички досега, са научните изследвания", заяви проф. Пимпирев.

По време на 32-рата антарктическа експедиции българските учени ще работят по десет проекта на остров Ливингстън

През 32-рата ни антарктическа експедиция ще се работи по десет научни проекта - много разнообразни, някои продължават от предишната експедиция, други - са нови. Това са изследвания в науките за Земята - в геологията и глациологията. В България нямаме ледници, но тъй като имаме база на Антарктида и там ледниците са основните геоморфоложки форми, ние ги проучваме, обясни проф. Пимпирев. 

Той отбеляза, че ледниците са и голям индикатор за промените в климата, тъй като тяхното топене предизвиква глобални изменения на климата на Земята. Въпреки че това става на Антарктида - един далечен от нас континент, но с тяхното разтапяне, особено в Западна Антарктида, където се намира българската база, се повишава глобалното морско ниво, което засяга климата на цялата планета. Антарктида е "кухнята на климата на Земята" и ние работим, заедно с нашите колеги от Португалия, Испания и САЩ, по тези проблеми, засягащи цялата планета, коментира ръководителят на българските антарктически експедиции. 

През декември, на световната конференция за изменение на климата, едни от основните събития, които ще представи България, са нашите изследвания с колегите ни от Испания и Португалия за измененията на климата в Западна Антарктида, съобщи проф. Христо Пимпирев. "Много важни са също и геоложките изследвания, тъй като миналата година доказахме, че има злато в полезните изкопаеми, които се разкриват на континента, в близост до българската база. От предишната експедиция доказахме, че това злато не е малко, но не толкова златото е важно, а са важни редките метали, без които не можем да имаме мобилни телефони. Във всяка една жичка на мобилния ни телефон го има металът мед", каза той.

За втора поредна година българският кораб "Св. св. Кирил и Методий" плава до Антарктида

Това е втората експедиция, в която ще участва българският научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий", който ще помогне изключително много за цялата организация, каза проф. Христо Пимпирев. Той добави, че хубавото на тази експедиция е, че вече и корабът, и екипажът, имат опит, и няма да бъде както през миналата година. "Тогава, при експедицията, всичко се правеше за първи път, защото това е български научноизследователски кораб, който влезе в Световния океан, а освен това, той отиде и до най-опасните води на планетата. Това са Проливът на Дрейк, Южният океан с айсбергите, където се намира българската полярна база", поясни ученият.

Затова тази експедиция има много разширена програма - благодарение на българския научноизследователски кораб и ние вече се приравнихме действително към полярните държави. Една от основните задачи, от логистична гледна точка, е  построяването на новата модерна научноизследователска лаборатория на българската база. Миналата година бяха завършени основите, с един специален тип цимент, защото там условията са много различни и се строи много трудно, разказа проф. Пимпирев.

Той съобщи, че в настоящата експедиция, последните строители ще си тръгнат в края на март от Антарктида и основната цел е да бъде затворена, завършена, постройката на научноизследователската лаборатория, тъй като, нещо, ако остане недовършено, ураганните ветрове през идващата зима ще отнесат построеното. Много отговорна задача предстои пред строителите и пред всички участници в експедицията, защото там всеки помага, когато е нужно - да се донесе, или пренесе нещо. Така че и учен, и лекар, и логистик - всички действат като един екип, подчерта ръководителят на антарктическите ни експедиции.

Има ли ново оборудване на българския кораб "Св. св. Кирил и Методий", което да помогне в дейността на учените ни на остров Ливингстън?

"По принцип, нещо ново, което е епохално ново, нямаме, тъй като всяко ново научно оборудване е свързано с добро финансиране. За съжаление, все още нямаме такова финансиране за оборудване на научноизследователския ни кораб. Отделно, ще ни трябват и финанси за оборудване на научноизследователската лаборатория, защото в нея ще се прави наука и трябват апарати, оборудване, а не само едни помещения. Искаме да имаме съвременно научно оборудване, а не купено на старо, защото там всичко трябва да е ново и да са най-новите неща, изобретени от техниката", каза проф. Христо Пимпирев.

Той уточни, че на кораба новото е свързано с уред за вземане на проби от дъното на океана, защото нашият плавателен съд е океанографски и ще се започне с първите български изследвания в Южния океан. Имаме учен от Института по океанология във Варна, който ще изследва дънните утайки - това е доц. Райна Христова, обясни ръководителят на антарктическите ни експедиции.

Ще изследваме също изключително интересното разнообразие на организмите в Южния океан - това е рибното богатство, което е много уникално, тъй като то е съставено от много екземпляри, но от доста малко видове, защото водата е с температура около нула градуса и не е благоприятна за живот. И тези организми, които са се приспособили, не са много разнообразни, но са в голямо количество, каза проф. Пимпирев. "Ще имаме един специалист по рибите и имаме желанието, и мисля, че този път ще се осъществи, да пренесем живи риби от това уникално рибно богатство до България - до Природонаучния музей в Пловдив", обясни ученият. 

Колко дни, месеци, ще продължи общо 32-рата българска антарктическа експедиция?

"Корабът тръгна първи, защото има 45 дни плаване, за да стигне до остров Ливингстън. След това отпътуват учените - към средата на декември, и корабът ще тръгне да се прибира по-рано, но накрая ще поемат строителите и някои от учените, и логистиците. Те ще си дойдат до средата на април, а корабът ще се прибере в началото на април. И така - три месеца и половина, или четири месеца, ще продължи цялата експедиция", съобщи проф. Христо Пимпирев.

Той каза, че българският научноизследователски кораб се очаква да пристигне на Антарктида малко преди Коледа и тогава ще започне същинската работа, когато ще пристигнат и логистиците, и учените. И трябва да се открие базата за новия сезон.

Ще бъде монтирана и пречиствателна станция на българската база на остров Ливингстън, като е необходимо да се направи пречиствателна инсталация, но това не е нещо, което е трудоемко, каза проф. Пимпирев.

Изследванията на Антарктида са израз на национална политика и на външна дипломация

Изследването на Антарктида не е частна инициатива, а е национална политика - както в науката, така и във външната политика, тъй като присъствието на България в Антарктида е външна дипломация, заяви проф. Христо Пимпирев. Той добави, че това е присъствието на страната ни в един континент, който е една десета част от земната суша и България управлява заедно с още 29 държави цял един континент. "И това са държави, които са от цял свят и не е както е в Европейския съюз - с държави само от Европа, а на Антарктида ние сме заедно с Китай, с Япония, с Южна Корея, с Австралия. Ние сме там и това е много сериозна външна политика. Там е името на страната, там е външният облик на България и науката, която правим, е на най-високо световно ниво, заедно с колеги от цял свят", коментира проф. Пимпирев.

Той обясни, че имаме национална програма за полярни изследвания, която е към Министерството на образованието и науката. "И всички тези държави - и Китай, и Русия, и Франция, и Германия, Испания, Великобритания, или това са 29 държави, но ние сме единствената страна от целия Балкански полуостров, която има база и е със статут да управлява този континент. От бившите социалистически държави, освен България, това са само Чехия и Полша, и не може да не се гордеем, че управляваме един континент заедно с всички велики сили - с равни права с тях", заяви проф. Христо Пимпирев. 

По думите му това е високопатриотична дейност и много големи компании помагат за провеждането на експедицията. Например, "Кауфланд" от миналата година снабдява изцяло с хранителни запаси цялата експедиция и кораба ни. Това е изключителна помощ и сме много благодарни. Доста други фирми помагат, може и с малко, даже и частни лица - обади се един производител на мед, за да дари десет килограма мед. Това също е помощ, защото не сме от най-богатите държави, отбеляза изследователят.

Какво трябва да знаят българите за антарктическите ни експедиции, за това какво правят учените ни там и с какво ще са полезни техните изследвания?

"Участниците в експедициите непрекъснато посещаваме училища и класове, и виждаме децата колко се интересуват от Антарктида. Вече са публикувани и няколко книжки за деца, като "Историята на пингвина Гошо", която вече почти се изчерпа. Децата се стремят да получат тези знания, да разберат за този континент, който е и български. Тук имат роля и медиите, и журналистите, които да популяризират това, което правим, защото преди всичко там правим една много сериозна наука, и много сериозна външна политика. И с присъствието си там, с научните си изследвания, с научната си дипломация, с външната си политика, България е една уважавана страна сред полярните държави. И можем само да се гордеем с това, както през последната година с научноизследователския ни кораб, нас ни гледат с едно голямо уважение. Това трябва да го разберат хората, защото там, на Антарктида, ние сме държава, която е уважавана", заяви ръководителят на българските антарктически експедиции до Ледения континент, и председател на Българския антарктически институт (БАИ).

Проф. д-р Христо Пимпирев е преподавател по геология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е учен и полярен изследовател. Основател и председател е на Българския антарктически институт, и е директор на Националния център за полярни изследвания. Ръководител е на всички 32 национални антарктически експедиции. Той е първият българин, който е поставил националния трибагреник на Южния полюс, на 8 януари 2013 г. Автор е на книги, на документални филми, има и над 250 научни публикации.

 

По време на 32-рата българска експедиция до Антрактида Българската телеграфна агенция (БТА) ще публикува видеоинтервюта с български антарктици всеки вторник и четвъртък. БТА ще представи и всички научни проекти с видео, снимки и текстови материали, подготвени съвместно с учените преди заминаването им.

Рубриката "България – Антарктида: Корабният дневник на БТА" дава подробна информация за цялото плаване на кораба "Св. св. Кирил и Методий" до Антарктида и обратно, престоя му там, както беше по време на историческото първо плаване до Ледения континент през 31-вата експедиция в края на 2022 г. и началото на 2023 г. Тогава само БТА имаше кореспондент на борда - Константин Карагьозов, който предаваше новини за всеки от 127-те дни на експедицията в текст, видеоматериали и снимки. През юни БТА издаде на български и английски език брой на списание ЛИК "До Антарктида и назад под български флаг", посветен изцяло на историческата експедиция.

Цялата информация на БТА за българските научни изследвания на Антарктида и подпомагането им от българския военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий", както и другите дейности на българската антарктическа база, отново ще бъде достъпна и за всички медии на български и на английски език на интернет страницата на агенцията в разделите „България – Антарктида: Корабният дневник на БТА" / "Bulgaria - Antarctica: BTA's log".

БТА има и Национален пресклуб на борда на кораба, както и предвижда да открие такъв пресклуб в българската антарктическа база на остров Ливингстън.

 

 

 

/ТС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 11:56 на 24.02.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация