site.btaПромените в политиката на сближаване на ЕС в дългосрочния европейски бюджет след 2027 г. и нагласите на ЕП бяха фокус на дискусия в София

Промените в политиката на сближаване на Европейския съюз (ЕС) в дългосрочния европейски бюджет след 2027 г. и нагласите на Европейския парламент (ЕП) бяха фокус на дискусия в Дома на Европа в София. Събитието се организира от Бюрото на ЕП в България, в партньорство с Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). 

Дискусията беше открита от ръководителя на Бюрото на ЕП в България Теодор Стойчев, а модератор бе Зинаида Златанова. Сред участниците в нея бяха Цветелина Пенкова, член на Европейския парламент (С&Д), Антон Гладнишки, началник на отдел „Реформи и устойчив преход“ в Централното координационно звено на Министерския съвет, Ивайло Стоянов, началник на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Силвия Георгиева, изпълнителен директор на НСОРБ и Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет.

Цветелина Пенкова отбеляза, че в действащата рамка бюджетът се разпределя въз основа на разходи или т.н. оперативни програми, но в момента се опитва да се наложи друг модел – пари срещу реформи. Начинът, по който се разходваха средствата по националните планове, се оказа неефективен, защото ако погледнем средното ниво за ЕС по отношение на средствата, които достигат до икономиките, регионите и гражданите, говорим за около 55% инвестирани средства от общия пакет във връзка с механизма за възстановяване и устойчивост, каза тя. По думите й това не е задоволително и има нужда от инвестиции и средства  в европейските икономика и региони.

Новата бюджетна рамка предлага общ фонд от около 850 милиарда евро, които обединяват общата селскостопанска политика и кохезионната политика, а това е притеснително за много държави по отношение на това по какъв начин целесъобразно ще бъдат разпределени средствата по тези най-важни програми за гражданите, добави Пенкова. Според нея друго притеснение е, че европейските институции ще решават дали съответната държава е изпълнила реформите си до ниво, до което могат да бъдат отпуснати средства.

Въпреки, че този стратегически документ има полза от гледна точка на синергия между политиките, той по-скоро може да доведе до загуба на идентичност за кохезионната и общата селскостопанска политика и трябва да се преосмисли, каза Антон Гладнишки. Той коментира, че негативен ефект е запазването на някои традиционни механизми за кохезионната политика, заедно с налагането на модела пари срещу реформи.

Новият механизъм за изпълнение и за нас е предизвикателство, въпреки че МРРБ има добър опит в изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост, но все пак виждаме и положителни страни, като продължаване на интегрираните териториални инвестиции, заяви Ивайло Стоянов. Критиката, която чуваме на срещите си с общини от цяла Европа е, че градската политика не е във фокуса на новите предложения, допълни той.

Изненадани бяхме от иновативността на ЕК, предлагайки този силно централизиран подход за разпределение на европейския бюджет за следващите седем години, каза Силвия Георгиева. Тя подчерта, че с този пакет от решения нещата се оставят в ръцете на централни правителства и ако те не се справят с изисканите от ЕК реформи, то инвестициите в регионите са пряко зависими от тяхната неспособност. Имаме притеснение също от сложното администриране, защото нямаме регионално оперативни програми и второ ниво на самоуправление, което да поеме политическата отговорност за разпределението на средствата, добави директорът на НСОРБ.

Зорница Русинова обясни, че някои от детайлите от предложенията на ЕК представляват предизвикателства за България, която разчита основно на средствата за реформи в икономическата и социалната сфера. Притеснени сме, че ЕК започва да измества общия принцип на споделеното управление, допълни тя.