site.btaС възпоменателна програма в село Попови ливади ще бъдат отбелязани 122 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание

С възпоменателна програма пред паметника на Гоце Делчев в село Попови ливади ще бъдат отбелязани 122 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание, съобщиха от пресцентъра на Община Гоце Делчев. Церемонията ще започне в 10:30 часа, и ще почете паметта на загиналите за свободата на Македония и Одринско.

Официалната част ще започне със заупокойна молитва и молебен за здраве, които ще бъдат отслужени от Неврокопския митрополит Серафим. Веднага след това ще бъдат поднесени венци и цветя на паметника на Гоце Делчев.

Първоначално в програмата бе предвидена и концертна част, но поради извънредната пожарна обстановка в Пирин, музикалните изпълнения са отменени. Организаторите уточняват, че решението е взето с оглед гарантиране на безопасността на участниците и предотвратяване на евентуални инциденти.

Община Гоце Делчев отправи апел към всички присъстващи за повишено внимание и отговорност. Призовава да не се борави с открит огън, да не се изхвърлят фасове и други предмети, които могат да предизвикат пожар. В случай на забелязана небрежност, гражданите се насърчават да подават сигнали своевременно, за да се предотвратят евентуални щети.

На 2 август 1903 г. започва Илинденско-Преображенското въстание (20 юли ст. ст.) - въстание за освобождение на българското население в Македония и Одринска Тракия, останало след Освобождението на България (1878 г.) в пределите на Османската империя съгласно Берлинския договор (13 юли 1878 г.). Въстанието е организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Османското правителство хвърля огромни сили за потушаване на въстанието. В близо 240 сражения около 25 000 въстаници се сражават с 350-хилядна редовна турска войска и башибозук. Опожарени са 205 села, без покрив остават повече от 70 000 души. Броят на загиналите надминава 5000 души. Около 30 000 души са принудени да напуснат родните си места. Основната част от тях намират подслон в България, според информация на отдел „Справочна“ на БТА.