site.btaРазрешение за продължително пребиваване у нас ще се издават и на т. нар. дигитални номади, които притежават виза за дългосрочно пребиваване, гласува НС

Разрешение за продължително пребиваване у нас ще се издават и на т.нар. дигитални номади, които притежават виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до шест месеца и с право на пребиваване до 180 дни. Това предвиждат промени в  Закона за чужденците в Република България, приети на второ четене от парламента. Вносител е Министерският съвет.

"Дигитален номад“ е чужденец, нает на трудов договор от работодател, регистриран/учреден извън държава-член на ЕС и който предоставя дистанционни услуги чрез използване на информационни технологии. 

Парламентът прие разрешение за продължително пребиваване да могат да получат чужденци, които притежават виза и са представители на чуждестранно търговско дружество, представило документи за данъчна изрядност, за годишен оборот в размер най-малко на 100 000 лева или тяхната равностойност в чуждестранна валута, изчислен по официалния курс на Българската народна банка, валиден в деня на приемане на редовните документи за регистрация на търговското представителство в Българската търговско-промишлена палата.

В 7-дневен срок от влизането на чужденеца на българска територия с виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до шест месеца и с право на пребиваване до 180 дни работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да се яви с чужденеца в дирекция "Миграция“ или в отдел/сектор/група "Миграция“ при областните дирекции на МВР и да приложат копие от паспорта на чужденеца, съдържащо страницата с положената виза и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на България със срок от поне три месеца - до издаване на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник. Отказва се издаване на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване, когато се установи, че предприятието на работодателя е създадено или извършва дейност с цел да улеснява влизането и пребиваването на чужденци. В тези случаи дирекция „Миграция“ сезира ДАСН и органите на прокуратурата.

До две години от влизането в сила на този закон, регистрираните търговски представителства на чуждестранни лица привеждат обстоятелствата по регистрацията си в съответствие с него, решиха народните представители.

Наказва се с глоба от 100 до 500 лв. чужденец, който не изпълни задължението си да подаде заявление в срока. Налага се имуществена санкция от 200 до 1000 лв. - при първо нарушение, на работодател, който не изпълни задължението си да подаде заявление в срок.

Районният съд по настоящия адрес на детето образува дело по молба от родител, настойник или попечител за налагане на забрана за извеждане от страната на дете с обичайно местопребиваване в Република България при риск, гласува парламентът.

При влизане у нас чужденецът трябва да обяви целта, с която е в страната, и в тридневен срок да посочва писмено адреса, на който ще пребивава, като попълва адресна карта по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, освен в случаите на организиран туризъм,  според други приети законови изменения.

Въвежда се виза с ограничена териториална валидност, съгласно Регламент (ЕО) № 810/2009.

За издадени визи на външните граници се уведомява незабавно Държавна агенция "Национална сигурност“, прие парламентът.

След влизането на лицето на територията на страната с издадена виза за дългосрочно пребиваване, се прилага удостоверение на Националния център за информация и документация за признаване на придобитото от чужденеца висше образование в чуждестранни висши училища, записа още парламентът. Ако удостоверението е вписано в Регистъра за академично признаване на Националния център, в заявлението се посочват номер и дата на издаването му, като удостоверението не се прилага. Същото се прилага и при кандидатстване на чужденеца за виза за дългосрочно пребиваване.

Депутатите разписаха разрешение за продължително пребиваване до една година да могат да получат чужденците, които притежават виза за дългосрочно пребиваване и са приети като специализанти у нас.

Разрешението за продължително пребиваване се издава и ако чужденецът докаже наличие на средногодишен доход в размер не по-малък от 50 минимални месечни работни заплати, съгласно законодателството на България за предходната календарна година. За целите на определяне на размера на дохода се взема предвид брутната сума.

Предвижда се престоят на граждани на трети страни на територията на България да се счита за престой на територията на Шенгенското пространство и в тази връзка е предвидено общо правило за престой, съгласно Кодекса на шенгенските граници. 

Когато притежателят на Синя карта на ЕС, издадена в друга държава член, се премести в България и семейството му вече се е събрало в друга държава член, на членовете на неговото семейство се разрешава да го придружат или да се присъединят към него. Когато срокът на валидност на притежаваното от тях разрешение за пребиваване изтече, докато се вземе решение по заявлението им, се издава разрешение за продължително пребиваване за 90 дни. 

Лична карта на българските граждани от 14- до 18-годишна възраст се издава със срок на валидност 4 години, а на навършилите 18 години -  за 10 години. На хората, навършили 70-годишна възраст, може да им се издаде лична карта със срок на валидност 30 години, записа Народното събрание.

Предвижда се престоят на граждани на трети страни на територията на България да се счита за престой на територията на Шенгенското пространство и в тази връзка е въведено общо правило за престой, съгласно Кодекса на шенгенските граници. 

През промените в закона за чужденците беше направено и изменение в Закона за туризма, чрез което се създава правна възможност за достъп на МВР до данните за всички туристи. Към момента националното законодателство предвижда лицата, занимаващи се с хотелиерство, да водят регистър за настанените туристи с данните, утвърдени от министъра на туризма: име на лицето, ЕГН/ЛНЧ, дата на раждане, пол, гражданство, национален документ за самоличност, стая за настаняване, дата на пристигане и отпътуване, брой реализирани нощувки. По отношение на българските граждани, гражданите на ЕС, на Конфедерация Швейцария и на Европейското икономическо пространство обаче се събират единствено данни за броя на настанените туристи, дата на регистрация и дата на отпътуване без допълнителни идентифициращи данни. Министърът на вътрешните работи има право на достъп до всички данни.