site.btaГермания връща фрагменти от Кехлибарената стая на Русия преди 25 години

На церемония в Екатерининския дворец в гр. Пушкин преди 25 години – на 29 април 2000 г. Германия връща на Русия фрагменти от интериора на Кехлибарената стая. В замяна Руската федерация връща на германската страна 101 картини от Бременския музей.

Кехлибарената стая е създадена по поръчение на пруския крал Вилхелм Първи. Проектирането и изработката започва през 1701 г., като според историческите документи тя е изготвяна за съпругата на владетеля.

Още приживе на Фридрих Първи, Петър Първи разглежда завършените панели за Кехлибарената галерия по време на едно от посещенията си в Берлин (през 1712 или 1713 г.). Руският император не скрива възхищението и желанието си да има такова уникално творение в родината си, е отбелязано в саята на държавния музей-резерват "Царское село" в град Пушкин.

Наследникът на първия пруски крал Фридрих Вилхелм Първи (1688–1740, царувал от 1713 г.) при среща с Петър Първи през ноември 1716 г., във връзка със сключването на съюз между Русия и Прусия, поднася на руския император подаръци, сред които и Кехлибарената стая. Според документи, Кехлибарената стая е доставена през следващата година в Санкт Петербург през Мемел и Рига в 18 големи и малки кутии, които съдържали, наред с готовите панели, голям брой неизползвани до този момент фрагменти. Документите съдържали инструкции как да се разопаковат кехлибарените бижута преди монтажа.

В първите дни на германско-съветския конфликт през Втората световна война в Екатерининския дворец започва евакуацията на музейни ценности. Поради крехкостта на кехлибарените панели е решено те да не бъдат демонтирани, а да бъдат запазени на място – панелите са покрити с хартия, след това с марля, облицовани с вата и покрити с дървени дъски. Когато германски части, включително специалисти от екипа на Кунсткомисията, който се занимава с изнасянето на художествени съкровища, нахлува в град Пушкин, кехлибарените панели са премахнати и изпратени в Кьонигсберг. Кехлибарени панели и резбованите позлатени врати са изложени в една от залите на замъка Кьонигсберг, където се е намирал музеят на кехлибара. Това е последното място, където е бил показан уникалният паметник, според музейните специалисти от “Царское село”.  От този момент нататък следите от Кехлибарената стая се губят. И до днес различни ентусиасти се опитват да открият този паметник на културата.

За връщането на откритите през 1997 г. в Германия фрагменти от Кехлибарената стая и за издирването на останките ѝ, БТА съобщава в емисиите “Международна информация” и “Забава и знание”:

Потвърдена е автентичността на фрагмента от "Кехлибарената стая"

Бон, 15 май 1997 г. /БТА/ Първите експертизи на намереното в Германия пано от известната Кехлибарена стая не дават основания за съмнения в оригиналността на находката, съобщи днес ИТАР-ТАСС. Експертизите са били направени от специалисти от Потсдам и Санкт Петербург. Паното, представляващо мозайка с размери 55 на 70 см с изобразени върху него разхождащи се в градина хора, беше открито във вторник в дома на нотариус от Бремен.

Днес нотариусът Манхард Кайзер заявил пред германската полиция, че паното е било оставено на съхранение при него от клиент, чието име отказал да назове. Клиентът наследил картината преди 12 години от баща си, който я взел още по време на Втората световна война от Царское село и я изнесъл в Германия.

Руският министър на културата Евгений Сидоров окачестви днес откритието като "сензационно". Той съобщи, че директорът на музея в Царское село е заминал веднага за Германия, за да участва в експертизата.

Говорител на руското правителство заяви, че ФРГ вероятно ще върне мозайката на Русия. Според него премиерът Виктор Черномирдин "приел с одобрение германското намерение" да върне паното.

Германски участници в Руско-германската комисия за реституция на завзетите по време на войната произведения на изкуството посочиха от своя страна, че находката може да бъде включена в преговорите между Бон и Москва за връщането на пленените ценности.

Мозаечният фрагмент е първият открит след войната елемент от Кехлибарената стая, изнесена изцяло по време на войната от хитлеристите от Царско село и смятана оттогава за безследно изчезнала. (…)

***

Надежда за намирането на Кехлибарената стая

Москва, 22 май 1997 г. /БТА/ Руски музейни експерти от Царское село край Санкт Петербург, откъдето по време на германската окупация през Втората световна война бяха изнесени инкрустираните с янтар ламперии и мебели на безценната Кехлибарена стая, са обнадеждени от неотдавнашото разкритие, че един шкаф с подобна украса е бил реставриран след войната в бившата ГДР.

Миналата седмица реставраторът Йоханес Елсте съобщи, че въпросният шкаф е бил реставриран в родния му град Лайпциг преди 18 години и след това продаден в Западна Германия. Елсте, който днес упражнява своята професия като частник, е работил по онова време към държавна фирма "Предмети на изкуството и антиквариат", числяща се към свързаното с ЩАЗИ външнотърговско ведомство "КоКо" на прословутия Александър Шалк-Голодковски, което осигуряваше валутни приходи за ГДР.

"Вестта за шкафа ни развълнува много. Тя може да е знак, че цялата Кехлибарена стая все още съществува", каза днес пред ДПА главният хранител на музея в Царское село Лариса Бордовская. По думите й в стаята е имало два шкафа от този тип. Снимки на тези мебели били изпратени на германските колеги още преди години. Ако шкафът, за който става дума, бъде идентифициран по тези снимки, може да се приеме, че той наистина е от Кехлибарената стая, казва Бордовская.

За последен път двата шкафа са били видени през 1945 г.  в Кьонигсберг, където германските войски бяха откарали през 1941 г. безценните панели на ламперията и мебелите на Кехлибарената стая. Оттогава те се смятат за изчезнали, като изключим едно малко мозаично пано със следи от изгорял кехлибар, което наскоро беше открито в Германия. 

***

Москва, 1 септември 1997 г. /БТА/ Германският президент Роман Херцог, който е на държавно посещение в Москва, разговаря днес в Кремъл с руския държавен глава Борис Елцин. Двамата обсъдили въпроси на двустранните отношения, сред които реституцията на културни ценности и за немците, живеещи в Русия.

След срещата Роман Херцог посочи, че Германия ще върне на Русия откритите фрагменти от Кехлибарената стая, ако обща комисия от експерти потвърди тяхната автентичност. (…)

В края на 90-те години на миналия век издирвания се извършват в планините в района на Германия и Чехия:

Германско акционерно дружество ще търси Кехлибарената стая

Берлин, 3 декември 1998 г. /ИТАР-ТАСС/ В Германия бе създадено акционерното дружество "Фортуна Бернщайн", чиято специална задача е да издири Кехлибарената стая, изчезнала безследно по време на Втората световна война. Търсенията ще бъдат в планините на границата между Германия и Чехия в района на градчето Дойчнойдорф /Саксония/.

Един от 14-те основатели на акционерното дружество, в което влизат специализирани геологопроучвателни фирми, е американецът от германски произход Хелмут Гензел, който преди около половин година се опита да открие Кехлибарената стая именно в района на саксонското градче. Тогава обаче Гензел бе принуден да се откаже, тъй като не разполагаше със специалното разрешение на властите и необходимата техника.

От акционерното дружество съобщават, че успоредно с издирването на Кехлибарената стая ще се заемат с разчистването и укрепването на големи части от района с цел да бъдат превърнати в любимо място за туристите, любители на екзотиката. А този проект в далечна перспектива ще даде възможност на дружеството да възвърне многократно вложените в начинанието средства. 

В края на април 2000 г. Германия връща откритите по-рано фрагменти на Русия:

Германия върна на Русия части от Кехлибарената стая

Санкт Петербург, 29 април 2000 г. /БТА/ В Екатерининския дворец в град Пушкин, близо до Санкт Петербург, днес се състоя церемония, на която в присъствието на новоизбрания президент Владимир Путин Германия върна на дворцовия музей фрагменти от интериора на Кехлибарената стая, съобщи ИТАР-ТАСС.

АФП посочва, че Германия върна на Русия пано с флорентинска мозайка от 1755 г. и скрин от 1780 г. Кехлибарената стая, покрита с 55 квадратни метра кехлибар, била подарена през 1717 г. от пруския крал Фридрих Вилхелм Първи на руския император Петър Първи. Тя била плячкосана през 1944 г. при изтеглянето на германската армия в края на Втората световна война. В замяна Русия върна на Германия 101 картини от Бременския музей. На церемонията бяха руският външен министър Игор Иванов, германският държавен министър на културата Михаел Науман, министри, дипломати и представители на германските делови среди.

И най-сложните въпроси, включително размяната на национални културни ценности, могат да бъдат решени, ако се подходи към тях конструктивно и спокойно, каза президентът Владимир Путин.

Достатъчно е да се прояви политическа воля и взаимно зачитане на законните интереси. Хората в Санкт Петербург разбират най-добре в Русия, а може би и в целия свят страданията, свързани с конфликти и войни, продължи Путин. "В отношенията между Русия и Германия съвсем не е имало само черни страници от историята - винаги много неща са ни обединявали и Кехлибарената стая е един от най-добрите примери", каза президентът. 

Има и опити за търгуване с тайната на изгубената стая:

Тайната на Кехлибарената стая струва 1 милион долара

Москва, 3 февруари 2002 г. /БТА/ Източник от Министерството на културата на Русия е съобщил, че посолството на Русия в Германия било посетено от Кристиян Викман, който срещу "прилично възнаграждение" предложил да разкрие тайната на Кехлибарената стая, твърди в. Жизн.

Викман твърдял, че Кехлибарената стая се намира на територията на съседна на Германия държава. За информацията за точното местонахождение на реликвата Викман поискал да му бъде изплатена сумата от 1 млн. долара. 

Появяват се различни изследователски хипотези за съдбата на ценния артефакт:

Кехлибарената стая е била унищожена от руски войници

Лондон, Берлин, 24 май 2004 г. /БТА/ Прочутата Кехлибарена стая, която е била изнесена от бившия СССР от нацистите по време на Втората световна война и след това е изчезнала, по всяка вероятност е била унищожена от светските войници, пише в. “Ди Велт”.

Двама британски изследователи - Ейдриън Леви и Кетрин Скот-Кларк, са стигнали до извода, че Кехлибарената стая е била изгорена през 1945 г. в гр. Кьонингсберг. Хипотезата си те представят в книгата "Кехлибарената стая: тайната история на най-голямата заблуда на ХХ век", която ще се появи на пазара през юни.

Учените се позовават на архивните документи на Анатолий Кучумов, изкуствовед, занимаващ се с въпросите около Кехлибарената стая, които досега не са били вземани предвид.

Според документите през 1946 г. Кучумов е разбрал, че след като Червената армия окупира Кьонингсберг Кехлибарената стая е изгоряла при пожар в една от залите на Кьонингсбергския замък. Пожарът е бил запален от съветските войници или от желание за отмъщение, или поради недисциплинираност. Този факт Кучумов съзнателно премълчава. (…)

Авторите твърдят, че светското правителство е държало случая в тайна, страхувайки се за своята репутация. (…)

***

Ветеран твърди, че Кехлибарената стая е унищожена при пожар

Москва, 10 юни 2004 г. /БТА/ Руски ветеран твърди, че е видял части от Кехлибарената стая в немски замък през последните дни на Втората световна война и че според него съкровището е унищожено от избухналия при боевете пожар, съобщи АП.

Разказът на Леонид Аринщайн, който е известен специалист по литература, подкрепя твърденията в публикувана неотдавна книга, която развива теорията, че Кехлибарената стая е изчезнала при пожар в немския град Кьонигсбург след неговото превземане от Червената армия. Аринщайн, който сега е на 79 г., разказва, че е видял част от кехлибарен стенен панел и рамка за огледало в замъка на Кьонигсбург.

Тогава той не осъзнал, че това може да е Кехлибарената стая, но въпреки това попитал пазача, къде са останалите фрагменти. Изплашеният човек му казал, че те се пазят в сандъци в мазето и предложил да му ги покаже. Аринщайн обаче отказал.

Когато се опитал да се върне след няколко дни, не успял да стигне до замъка, защото целият град бил потънал в пламъци.(…)

В книгата си "Кехлибарената стая" журналистите Ейдриън Леви и Катрин Скот Кларк твърдят, че пожарът, който е унищожил съкровището, е предизвикан от небрежността на Червената армия. (…)

Подобни твърдения целят да бъде пренаписана историята и да дискредитират Русия и ролята на Червената армия през Втората световна война, смята Михаил Швидкой, който е началник на Федералната агенция по култура и кинематография.

Аринщайн също мисли, че е нелепо да се твърди, че Червената армия е изгорила замъка по невнимание. Той каза, че пожарът е започнал в покрайнините на града след масивни бомбардировки и след това бързо обхванал целия град. 

***

Кехлибарената стая никога не е напускала Русия, твърди учен 

Калининград, 18 декември 2009 г. /БТА/ От капитулацията на нацистка Германия през 1945 г. Кехлибаранета стая напразно е търсена из цяла Европа. За руския историк Сергей Трифонов обаче няма никакво съмнение - тя никога не е напускала Калининград, бившия Кьонигсберг, съобщи Франс прес.

Независимо дали вярвате или не, това съкровище е на 12 метра под земята, заяви историкът, сочейки към входа на бункер, в който се е намирало германското военно командване в последните часове от битката за Кьонигсберг. Обектът бил оборудван през февруари 1945 г. с две цели - да бъде настанено германското военно командване и да се складират културните съкровища от обсадения град Кьонигсберг, допълни той. (…)

Трифонов започнал да проучва подземието на бункера с помощта на георадар и открил помещение с тухлени стени. Бункерът е само на 300 метра от двореца, който бил разрушен през 1967 г. Трифонов попаднал на врата от ковано желязо, украсена с викингски символи и с тевтонски кръст. Според учения това показва, че бункерът не е имал единствено военно предназначение. 

Сигурен съм, че Кехлибарената стая не е била отнесена, увери Трифонов. Версията, че тя е в Германия, е безсмислена. Ако това бе така, германците щяха да са я намерили, отбеляза историкът. 

***

В Калининград откриха находка, която може да е свързана със знаменитата Кехлибарена стая

Калининград, 18 август 2010 г. /БТА/ Уникална находка, която може да стане сензация, е открита в Калининград, съобщи ИТАР-ТАСС. В едно от помещенията на фортификационното съоръжение "Форт номер 5" в покрайнините на града е открит фрагмент от плоча от пресован кехлибар, която може да е била част от украсата на Екатерининския дворец или да е свързана с прочутата Кехлибарена стая.

По думите на заместник-директора на областния Историко-художествен музей Анатолий Валуев, може да става дума за детайл от дворцовата украса - от облицовката на зала или от рамката на огледало. (…)

Той отбеляза, че фрагментът ще бъде изследван от специалисти от музея в Царское село. Очевидно е, че находката е оцеляла след пожар - по нея има следи от огън. Въпреки това тя е в добро състояние. 

А може би Кехлибарената стая е в Полша?

Полски историк смята, че в бункер от Втората световна война е скрита Кехлибарената стая

Варшава, 22 април 2016 г. /БТА/ Историк смята, че сред руините от германски бункер от Втората световна война в североизточната част на Полша е възможно да се намира Кехлибарената стая - националното съкровище на Русия, което изчезнало през войната, съобщи Асошиейтед прес. (…)

"През септември м.г. изследвания с радар в гора близо до полското селище Мамерки наведоха на мисълта, че е възможно да има малко помещение в основата на бункер, който бил главна квартира на германците през войната", заяви директорът на музея в Мамерки Бартломей Плебанчик.

Бункерът се намира на около 100 км от Калининградска област в Русия. (…)

Плебанчик увери, че е почти сигурен, че в бетонния бункер е скрито руското национално съкровище. Той информирал властите в градчето Вегоржево в Полша, които ще решат какво да се направи. 

Продължават да се появяват и предположения, че все пак Кехлибарената стая е достигнала до Германия:

Немски учени смятат, че Кехлибарената стая се намира в пещера под Дрезден

Москва, 17 октомври 2017 г. /БТА/ Трима немски учени твърдят, че Кехлибарената стая на руските царе се намира в пещерата "Принц" до германския град Хартенщайн в района на Дрезден, съобщи Нюзру.

Изследователите Леонард Блуме, Гюнтер Екард и Петер Лор смятат, че учените от Третия райх са използвали пещерния комплекс в местността по време на войната.

По думите на Лор, "надежден източник" му разказал за местонахождението на изгубеното съкровище през 2001 година. Той започнал да изследва пещерата и открил бункер под земята.

"Над подземното укритие има железопътна линия, където през април 1945 г. е бил спрян влакът от Кьонигсбург (днешния руски Калининград)", каза Лор.

Екард твърди, че има доказателства, там да се съхранява и съкровище, принадлежало на последния германски кайзер и крал на Прусия Вилхелм Втори.

Георадарът отчита, че под пещерата има система от тайни тунели.

Вероятността Кехлибарената стая да се крие в някоя от пещерите в района е много малка, твърди обаче руският историк Константин Залески, специалист по историята на Третия райх. (…) 

Поляците обаче не се отказват… и продължават издирванията и под вода:

Полски водолази откриха останки от германски кораб, в който може да е била натоварена Кехлибарената стая

Варшава, 30 септември 2020 г. /БТА/ Група полски водолази се натъкна на дъното на Балтийско море на останките на германския кораб "Карлсруе", който потъна с товара си през  1945 година по време на евакуация на германци от Източна Прусия, съобщи ТАСС.

По думите на участника в подводните проучвания Томаш Стахура, останките на плавателния съд са били открити на няколко десетки километра от гр. Устка. "Отломките лежат на дълбочина 88 метра и практически са непокътнати. В трюмовете открихме военни коли, порцелан и множество сандъци с неизвестно съдържание", съобщи водолазът.

Намерените отломки могат да да дадат ключова информация за изчезването на легендарната Кехлибарена стая, каза Стахура.  Тя е видяна за последен път в Кьонигсберг. Оттам параходът "Карлсруе" се е отправил на последното си плаване с голям товар, припомня водолазът.

Изследователите ще продължат проучването на останките, като признават, че задачата им ще бъде затруднена от голямата дълбочина и отдалечеността на обекта от брега. (…) 

Днес, 80 години след края на Втората световна война съдбата на Кехлибарената стая остава мистерия.