site.btaПано "Нишки в историята" и паметна книга свързват минало и настояще на Международния панаир на занаятите в музея "Етър"

BOBSTH 06:30:01 05-09-2019
AM1425BO.006 06:30
Габрово - музей "Етър" - Международен панаир на традиционните занаяти

Пано "Нишки в историята" и паметна книга
свързват минало и настояще на
Международния панаир на занаятите в музея "Етър"


Габрово,5 септември /Жанет Михова, БТА/
Триметрово пано, наречено "Нишки в историята" и паметна книга ще посрещнат посетителите на 17-то издание на Международния панаир на традиционните занаяти в етнографския музей на открито "Етър", който се открива на 6 септември. Тази година единственият в страната музей на открито от типа "сканзен" отбелязва 55 години от създаването си, в основата на което е известният габровски етнограф и общественик Лазар Донков /1908-1976/. За връзката между традиция и съвременност и за приемствеността между тях БТА разговаря със Светла Димитрова, директор на музея.
Паметното пано е изтъкано за една година и в него са вплели нишки от вълна и от гайтан стотици посетители на музея - министри, посланици, туристи, занаятчии, всеки, който е пожелал да остави следа в историята и да напише свое послание или отзив в паметната книга. Първата нишка е вплела на 7 септември 2018 година Цвета Караянчева, тъй като Международният панаир на традиционните занаяти е под патронажа на председателя на Народното събрание, посочва Димитрова. По думите й тези нишки свързват съвремието с традицията, а писаното слово в паметната книга остава за поколенията.
Светла Димитрова, която е историк, професор и доктор, има научна концепция за развитието на музея "Етър", уверено го води към международна изява и признание, но когато разказва, думите й са достъпни и разбираеми. "Този тип музеи, обяснява тя, отразяват една епоха отпреди повече от 100 години. Но съвременните тенденции са тези музеи да отразяват актуалното състояние и разнообразието при различните етнографски групи". По думите й, можем да наречем музея "бутиков", тъй като той отразява поминъка в един от етнографските райони, който е населен с балканджии - и то само в сферата на занаятите.
Наред със съхранените най-интересни занаяти - дървостругарство, мелничарство, тепавичарство, тук историята се дообогатява с нови занаяти и с възможността посетителите да участват в събития, които им позволят да опознаят отблизо инструментите и съоръженията, материалите за изработване на изделията. Но, според нея, сега е недостатъчно занаятите да си останат в застинал вид. Трябва да се търси връзката между традицията в занаята и новото му съвременно проявление - нови цветове, нова душа, за да заживее предметът в средата, в която е внесен. Но наша отговорност е, казва Димитрова, да възпитаме отношение на уважение към ръцете, създали предмета, както и към ума, създал формата, функцията, цветовете. Затова, казва тя, използваме панаира - място, където показваме традиционните занаяти в България или в държавите участнички, открояваме застрашените от изчезване занаяти, показваме и съвременните занаяти, които задоволяват нашите естетически търсения. И споделя една своя мечта - на входните и изходните артерии на Габрово да има табели с текст и лого, от които да става ясно, че градът е част от творческата мрежа на ЮНЕСКО. По света това е много престижно, това прави градът значим и разпознаваем, смята директорът на музея.

В панаира на занаятите тази година
участват повече от 80 занаятчии

В панаира на занаятите тази година участват повече от 80 занаятчии, които са поканени персонално. Те са утвърдени майстори, чиято работа ги отличава, а самите те имат значима роля в мисията да се съхрани материалното и нематериалното културно наследство в световен мащаб, обяснява Димитрова. Освен да предлагат своите изделия атрактивно, те ще демонстрират пред посетителите и самия процес на производство.
Чуждестранните майстори са 22, които идват от 15 държави на три континента, за да представят в музея съхранени традиционни техники и съвременното състояние на занаятите в своите страни. Сред тях има майстори, свързали живота си със занаята много години - като Фехми Вейса, сарач от Косово, който е на 71 години и е започнал да чиракува едва 10-годишен. Има национално признати специалисти като Тамара Корьева от Русия, която е главен художник във фабрика за изработка на Семьоновски матрьошки. Има майстори, представящи типични за страната си занаяти, като Леся Трифонова от Украйна, която ще демонстрира пред посетителите традиционно рисуване на яйца. Колоритни майстори от Литва създават уникални бижута по древна технология за отливане на бронз, а Мари Лиис Макус от Естония работи със стъкло. Неколцина са потомствените занаятчии като грънчаря Луан Кукани от Гякова, в чието семейство традицията се предава от поколение на поколение 93 години.
За първи път в изложението базар се включват трима майстори от Алжир, които представят традиционни за страната си занаяти - изработка на изделия от кожа, бронз и декоративна керамика. Трима са майсторите чужденци, живеещи в България, които участват с типични за страните си домашни занятия. Суджая Веераппа Амин от Индия рисува с къна върху тялото, но по време на панаира ще демонстрира и багрене на ръчно тъкан памучен плат с индиго. Мехди Мохсенифард участва с традиционна керамика от Иран, а Альфия Кирчева от Русия - с рисуване върху коприна.

За първи път на панаира в "Етър" тази година
участват представители от Мрежата
на творческите градове на ЮНЕСКО

За първи път на панаира в "Етър" тази година участват представители от Мрежата на творческите градове на ЮНЕСКО, към която Габрово се присъедини през 2017 година като град на занаятите. Флорианополис /Бразилия/, Асуан /Египет/ и Уейфанг /Китай/ са градовете, от които идват трима артисти, за да споделят с посетителите малка част от културното наследство на страните си. Тиаго Фуртадо от Бразилия e визуален артист, познат в арт-средите на страната си като Валди-Валди и се занимава с графити. Раджа Хешам е от Асуан /Египет/. Тя изработва бижута и аксесоари и ще демонстрира направа на огърлици и гривни от естествени камъни и мъниста. Освен своите умения тя ще представи и изделия на други жени занаятчии от Асуан - нубийски плочи, изтривалки, ветрила и шапки, направени от естествени материали. Уанг Уонгсън от Китай е майстор на хвърчила и ще има шатра, в която ще демонстрира изработката им.
Акцент в панаира на занаятите е международната майсторска надпревара, която тази година е в занаята "Грънчарство". Тя започва на 5 и ще продължи до 8 септември. В нея ще премерят сили представители на Франция, Румъния, Косово, Унгария, Република Южна Африка и България. Според регламента майсторите изработват два предмета - единият е в рамките на българска грънчарска школа, а другият представя традициите в грънчарското изкуство на съответната страна или уникалния стил на своя автор. Победителят ще получи наградата "Сребърна хлопка" и право на самостоятелна изложба в музея през следващата година.
Сред осемте майстори, участващи в надпреварата, е единствената жена в България, която прави делви, високи метър и половина с тегло между 50 и 70 килограма - грънчарката Десислава Владовска. Тя е от Троян, но се е установила да живее в село Раданово, благодатната почва там й позволява сама да си изкопава глината за делвите. После майсторката я смила през две машини, вае съдовете и ги шари. По отношение на материала, с който работи, Владовска има и духовни търсения. Тя съветва хората да използват в домакинството си повече глинени съдове, тъй като още Петър Дънов, изследвайки глината, е посочил, че тя има магнетично излъчване, което и привлича, и отблъсква. Храната в глинения съд, според Дънов, се зарежда и се пречиства. В това била тайната ястията, приготвени в керамични съдове, да са толкова вкусни, обяснява грънчарката.
По течението на река Сивек тази година за първи път ще има и Алея на вкусовете - с дегустация и базар, тъй като приготвянето на вино и на храна също са занаяти, характерни за балканджиите.
На музея "Етър" гостува фестивалът на виното и културното наследство "Августиада". Повече от 15 български и чуждестранни винарски изби са заявили участие в панаира на занаятите, а габровци и гостите на града ще могат да опитат вкуса на виното и на храните, свързани с консумацията му.
/АМ/