site.btaВидинчанин покори връх Монблани успя да развее логото на кампаниятаПоход срещу диабета

BOBSTH 06:45:01 27-08-2020
DI2029BO.002 06:45
Видин - Монблан - поход срещу диабета - кауза - снимки

Видинчанин покори връх Монблан
и успя да развее логото на кампанията
Поход срещу диабета


Видин, 27 август /Ирена Данаилова, БТА/
Видинчанин покори връх Монблан и успя да развее логото на кампанията Поход срещу диабета. Мартин Петров от Лайънс Клуб Видин се изкачи до покрива на Европа - най-високия алпийски връх в цяла Западна Европа, висок 4809 м. По скатовете на Монблан са загинали хиляди алпинисти, по взети животи върхът изпреварва свирепите Еверест, Анапурна, К2, разказва за БТА Мартин. Така той сбъдна една своя мечта и успя да развее на връх Монблан логото на кампанията Поход срещу Диабета. Това е инициатива на Лайънс Клуб Видин , която стартира преди три години, допълва Мартин.
Членовете на клуба, обединени под мотото Ние служим, поведоха неуморим поход срещу Диабета, за да помогнат на всяко едно дете и неговото семейство в борбата с Диабет тип 1. През тези три години членовете на клуба се поставиха в ситуация, която исискваше кураж, постоянство, учене,тренировки, силна психика, упорство.Неслучайно Лайънс Клуб Видин стана международен ясно разпознаваем клуб с активно отношение към борбата с Диабета, каза още Мартин. Подкрепа клубът получи и от световната Лайънс Фондация с гранд, нареждащ клуба сред първите в световен мащаб.
Стартирахме проекта преди 3 години със серия сериозни предизвикателства, първото от които бе прекосяване на Черно море и целия Дунав до Видин по вода. Последва национален поход срещу диабета по суша въздух и вода, с който привлякохме и обърнахме внимание по темата диабет тип 1 при децата от България и успяхме да наберем необходимите средства за проекта . Интересното при тези предизвикателства бе , че никой от участниците никога не е имал предишен опит в никоя от дейностите по тях. Така стигнахме до убеждението, че няма невъзможни неща и единодушно ние членовете на Лайънс Клуб Видин решихме да се включим в българска експедиция до Монблан, разказа още Мартин. Той взема твърдото решение да е човекът от Видинския клуб, който да изкачи върха и си поставя и срок за постигането му - за 1 година. И както сам споделя допреди 10 месеца най високото място, на което се е качвал, е четвъртият етаж на жилищния блок, в който живее.
Основната ми цел, обяснява Мартин, бе да докажа, че много неща са възможни, когато има желание и добра кауза. Физическата и техническата подготовка му отнема около година, основната част от финансирането/спонсорството е поето от фирма, базирана във Видин.
Експедицията до връх Монблан беше организирана от Adventure Team Bulgaria. Началната и крайната точка на експедицията ни бе Шамони, Франция. Общо 5 дни траеше експедицията, включително аклиматизационните изкачвания, предшестващи атаката. В групата бяхме 7 човека с двама водачи. Нямам потвърдена информация, но към момента това е най-голямата българска група, покорила Монблан евър, разказва Мартин. Изкачването беше осъществено по класическия маршрут с разликата, че атаката към върха започна от хижа Тет Рус (Tete Rousse), разположена на 3167 метра. А този маршрут е двойно по-тежък и продължителен от класическия. Започнахме изкачването ни към алпийския първенец в 00:00 ч. на 23 август. В денонощието на атаката изкачването и слизането от върха ни отне 19 часа, като най-наситената с адреналин част беше преминаването на печално известната 600-метрова каменна стена до хижа Гуте (Refuge du Gouter) през нощта. Успях да достигна върха с лидерската група (във френска свръзка от 4 човека) в 11:45 сутринта на 23-ти. Престояхме там около 8 минути, поради силния вятър и ниските температури - около минус 25 градуса, липса на кислород (около 50-70 процента на тази височина). Тези осем минути бяха достатъчни за бърз поглед от покрива на Европа и само няколко снимки. Най- голямото предизвикателство бе слизането и последния етап обратно през въпросната стена, тъй като реално, само с около 4 часа почивка преди атаката, до слизането бяха минали около 35 часа, без сън и огромно физическо и психическо натоварване. Паралелно започнаха да се изпитват и симптомите на височина болест . Решението за преодоляването й е максимално бързо слизане на под 3500 метра, спомня си Мартин.
Съставът на 5-членната българска група се състоеше от алпинисти от София, Варна, Пазарджик, Враца и Видин, уточнява Мартин.



/АМ/
/ДИ/