Изкуственият интелект поставя на преден план нови етически аспекти в работата на журналистите. Това е един от изводите, до които са достигнали участниците в четвъртото издание на международната научна конференция „Комуникацията и медиите на XXI век", каза пред БТА проф. Веселина Вълканова. Тя е декан на Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“, който организира форума.
Проф. Вълканова коментира, че все по-трудно става различаването на истинските изображения и видеоклипове от тези, създадени с помощта на изкуствения интелект. Това се вижда както в работата на журналистите, но и на ПР специалистите, посочи тя.
Друг извод от конференцията е тенденцията все по-често да ставаме свидетели на неетично журналистическо отразяване на теми, свързани с човешки трагедии като жертви на катастрофи и военни конфликти. Участниците във форума са стигнали и до заключението, че ограниченията върху свободата на словото не винаги трябва да се възприемат като налагането на цензура, а и като защита срещу т.нар. реч на омразата.
„Социалните медии в частност и дигиталните технологии като цяло вече са неразделна част от ежедневието на обществото, като навлизат и в някои по-консервативни области като напр. библиотечното дело и археологията. Тези платформи вече са неразделна част и от политиката, превръщайки тази сфера в информация за „бърза консумация“, каза още проф. Вълканова.
Тя разказа, че по време на конференцията е била коментирана темата за бъдещето, което предвещава изкуственият интелект и опасността от дехуманизиране на комуникацията, както и „gatekeeping“ като феномен, свързан с отговорността на медиите и персоналната отговорност на всеки човек.
„Съблазнителен е футуристичният разказ за един високотехнологичен нюзрум, за работа в дигитална среда и в режим на добавена реалност и свързаност в реално време. Аз обаче предпочитам да мисля за етическата и професионалната страна на професията, че именно на нашите млади генерации ще се пада борбата против изкривяването на представата за нормалната журналистика и против маскирането на пропагандата като журналистика“, посочи деканът на ФЖМК.
Тя изрази надежда, че професионалната рефлексия и отговорността ще надделяват над дезинформацията и откровените лъжи. „Може би най-важното предизвикателство пред журналистиката и журналистическото образование през 21 век е свързано с това стремежът да останеш в бизнеса да не пречи да останеш в журналистиката“, допълни тя.
За дигитализацията, която провокира образователни трансформации в университетите, проф. Вълканова говори на откриването на конференцията, която се състоя онлайн.
„Обучението по журналистика и комуникация е ориентирано към преподаване на специфични знания и умения, съчетано с практическо обучение и всички тези аспекти са много важни за реализацията на студентите. Философията на образованието и академичните изследвания по журналистика и медии в Софийския университет е свързана с високата обществена отговорност на журналистическата професия и с нейната роля в социалните системи, с функциите й на четвърта власт и с ролята на журналистиката в обществото“, коментира проф. Вълканова. Тя допълни, че няма индустрия и област, която в момента да се променя по-бързо от света на комуникацията.
„Вече работим за дигитални поколения, съобразяваме се с техните нагласи и с потребностите на бъдещата им реализация. Преодоляваме цеховите тренинги по отделни медии и тесни ресори, преподаваме мобилна журналистика, дигитални технологии, повече практика за една нова цифрова среда“, посочи проф. Веселина Вълканова. Според нея има много предизвикателства пред университетите, свързани с техническото обновяване на базата и инфраструктурата за преподаване и изследвания.
Остава ангажиментът пред бъдещото поколение журналисти и медийни продуценти, който е свързан с намирането на надеждни източници, търсенето на различни перспективи, съобщаването на фактите и събитията в развитие и задълбочено, избягването на заблудите и натрупването на мъдрост и опит в цифровите медии, смята деканът на ФЖМК. И допълни, че основна задача на младите поколения журналисти ще бъде да достигат до всички различни групи в обществото, като затова първият урок остава този за отговорността пред аудиторията.
„Извън всяко съмнение обучението по журналистика ще става все по-необходимо през следващите сложни години и десетилетия, нашата цел не е количествена, търсим качеството на обучение и преподаване, търсим интернационализация на програмите и връзки с транснационални партньори и организации, за да направим важните стъпки към нов тип преподаване и свързаност“, каза проф. Вълканова.
Сред участниците в конференцията са били проф. д-р Марк Дюз от Университета в Амстердам, проф. д-р Бенедикт Шнелбехер от Университета в Саарланд, Германия, проф. д-р Сурбхи Дахия от Индийския институт по масова комуникация в Ню Делхи и проф. д-р Хасан Салиу от Колежа ААВ в Прищина. В рамките на два дни общо 93 представители на световната академична и институционална общност са се включили във форума.
Панелите в конференцията са разглеждали темите за медиите и дигиталните промени, рисковете и възможностите на дигиталната комуникация, съвременните аспекти на медиите и комуникациите, дигиталните трансформациите на медиите и комуникациите и др. В работните панели преподаватели и изследователи от български университети и институции – ФЖМК на СУ, ФФ на СУ, НБУ, ВТУ, ЮЗУ, Американския университет в Благоевград, Варненски свободен университет – са дискутирали по широк кръг от проблеми със свои колеги от чуждестранни висши училища от 15 държави.
Докладите от конференцията ще бъдат публикувани в сборник с научно рецензиране. Събитието бе част от две годишнини на академичната общност на Софийския университет - 135 години от основаването на СУ „Св. Климент Охридски“ и 50 години от създаването на ФЖМК.
/ХК/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
