Медийната грамотност е също толкова важна, колкото хигиената на тялото. Това коментира Татяна Лазаревич, главен редактор на сайта „Kossev“ от Косово по време на на международната конференция „Замъгляване на истината – дезинформация в Югоизточна Европа“, която се състои днес в София.
Трябва да има последователно усилие за просвета, ние загубихме борбата, когато става въпрос за младите, които нямат когнитивните умения да подбират коя информация е вярна, посочи Лазаревич. По думите й младите са по-близо до информацията от по-възрастното поколение, но нямат необходимата медийна грамотност.
Информацията, която консумираме е като храната – трябва да се знае кое е здравословно и кое не е, каза главният редактор на „Капитал“ Алексей Лазаров. Според него журналистиката в региона на Югоизточна Европа е в много дълбока криза. Не искам да съм песимист, но повечето от колегите, които идват в „Капитал“, са научили занаята от друг журналист, а не от училища по журналистика, допълни той.
Лазаров посочи, че трябва да има фонд, който да финансира медии в различни държави. По думите му бизнес моделът на медиите вече е развален и заради това не е заплашен от изкуственият интелект. Той е на мнение, че развитието на технологиите не представлява заплаха за журналистическите среди и от гледна точка на производство на медийно съдържание.
„Не вярвам, че журналистите са единствените рицари и стожери на истината в световен мащаб“, коментира Татяна Лазаревич. Тя посочи, че дезинформацията не е журналистически проблем, а обществен и цивилизационен. Целият свят е разделен на два конфликтни наратива, каза Лазаревич. Тя допълни, че според нея няма шанс журналистите да водят този конфликт на наративи в дигитален свят с бум на медийните пазари. „Ние сме производители на медийно съдържание, а малко се борят за истината“, каза още главният редактор на „Kossev“, като посочи, че производството на пропаганда не е легитимен начин за борба с нея.
Няма нужда да избираме дали да имаме свобода на словото или тежка дезинформация. Съгласен съм, че е тънка границата, но можем по такъв начин да си насочим мерките така, че да не се възпрепятства свободата на словото, коментира бившият министър на електронното управление в България Божидар Божанов.
Според Алина Баргаоану от Европейската обсерватория за цифрови медии социалните мрежи вече определят дневния ред вместо медиите. Те са се превърнали в инструмент за нормализиране на конспиративните теории, коментира тя. По думите й медиите са взаимосвързани, заради което е необходима транснационална осведоменост.
Борбата с дезинформацията е много сложно нещо, но може да се опрости. Трябва да се регулира дигиталната среда, трябват образование, просвета, устойчивост, каза Алина Баргаоану. Според нея най-голямата грешка, която се прави, е подбирането на мерки вместо използването им в цялост. „Трябва да има комплексност – всичко навсякъде наведнъж“, допълни тя.
Журналистиката е един от многото гласове, борещи се за вниманието на зрителите, каза Валери Шолц, съосновател на германския уебсайт за проверка на факти „Facts for Friends“. Според нея медиите трябва да възобновят не само доверието, но и интереса на публиката. „В това време на прекалено много информация журналистиката се е променила из основи и сега ролята й в дигитална среда ще е по-различна. Сега трябва да е компас, да насочва в информационната джунгла и да се бори с дезинформацията“, допълни Шолц.
/ТС/
news.modal.text
