Дезинформацията в Югоизточна Европа е във фокуса на конференция в София

site.btaЛитературата е естествен антидот срещу фалшивите новини, каза Георги Господинов

Литературата е естествен антидот срещу фалшивите новини, каза Георги Господинов
Литературата е естествен антидот срещу фалшивите новини, каза Георги Господинов
Снимка: Владимир Шоков/БТА

Литературата се явява естествен антидот, противоотрова срещу фалшивите новини. Това каза Георги Господинов по време на международна конференция „Замъгляване на истината – дезинформация в Югоизточна Европа“, която се състои днес в София.

Според писателя, фалшивите новини претендират да обяснят човека и света, само че по евтин, плосък и фалшив начин, зад който винаги има скрита цел и полза. „Някой може да каже, че и литературата е фикция, измислица, фейк, но има съществена разлика. Фикцията не е лъжа. Тя е възможен свят, в който живеят, страдат, радват се и умират герои, с които ние се идентифицираме, страдаме и се радваме заедно с тях. И трупаме екзистенциален опит, разбиране за другия и за света - тъкмо обратното на конспиративните теории“, коментира Господинов и допълни, че според него днес всеки факт е възможно да бъде интерпретиран в полза на различна конспиративна теория.

Господинов посочи, че през последните години се наблюдават три труса, свързани с пропагандата, сред които е войната в Украйна и световната пандемия, която е показала, че замъгляването на истината е не само политически, но и физически опасно. „Конспиративните теории, фалшивите разкази убиваха хора“, каза писателят.

Дезинформацията се използва в много държави за дискредитиране на политически опоненти, коментира по време на конференцията Хендрик Зитих, директорът на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер“, която е сред организаторите на събитието. Според него разпространението на пропаганда е пряко свързано с ниски нива на медийна грамотност и липса на доверие в журналистите.

„Размиването на фактите, създаването на несигурност, объркването е първата стъпка към разколебаването на мисленето, което, поставено върху несигурните пясъци на недоверието, води до рязка промяна в поведението. Това е начинът да накараш един човек да предприеме вредни за самия него действия“, каза председателят на Асоциация на европейските журналисти в България Ирина Недева.

По думите й, дезинформацията е машина на времето, връщане назад в тайните килери на посткомунистическа България. Недева посочи, че липсата на независима редакционна политика в големите медии дълго време систематично е водила до промотиране на съдържание, в което имаше елементи на скрито властово съдържание, ако не платено продуктово политическо позициониране. Обиждани и систематично неглижирани от съдебната система и от политиците, малкото на брой независими журналистически разследвания, медии и журналисти се удряха в стената от липса на реакция, каза тя. „Лошата журналистика се оказа добра почва за цъфтежа на дезинформация“, коментира Недева и допълни, че връщането на доброто име на журналистиката е кауза, за която си струва да се борим в България.

Концепцията за резистентност е ключова за противодействието на фалшивите новини, дезинформацията, чуждата пропаганда, информационните заплахи, операции, заплахи от кибератаки и т.н., каза Йордан Божилов, председател на „Софийски форум за сигурност“. Според него, новите технологии и изкуственият интелект отежняват ситуацията дори повече, затова основата на устойчивото общество е образованият, критично мислещ човек, способен да разбира и да проверява информацията.

„Важен елемент на устойчивостта е несъмнено качествената журналистика. Медиите са мястото, където човек трябва да може да намери вярна информация, но тук в България имаме доста сериозни дефицити за преодоляване“, посочи Божилов. По думите му, изобличаването на лъжата не е достатъчно, защото оборването на фалшивата новина е трудно и невинаги ефективно. „В английския език за разобличаване има думата „debunk“, но днес все по-често се говори за „prebunk“. Това означава да се предположи в каква насока може да се появи фалшива или подвеждаща информация и да се запълни информационното пространство с истинска информация“, каза още Йордан Божилов.

Темата за пропагандата от Русия бе обсъдена от експерти от България, Сърбия, Румъния и Молдова. Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията коментира, че през 2019-2020 г. 70 процента от българското население са приятелски настроени към Русия и руското население, като някои политици се опитват да обхванат тази част от българското общество. Определено Кремъл си е поставил във фокус България, както и други страни, каза той.

„Този народ е на прага да гласува против собствения си интерес, против еврото. И това е поради абсолютното отсъствие на действие от която и да е институция“, посочи Стефанов, като допълни, че единственият глас, който се чува, е този на референдума. Според него България е единственият губещ, ако не влезе в еврозоната и Шенген. 

По думите му дезинформацията е част от политическия живот на страните в региона, а сред причините за това е, че националните лидери, партиите и институциите не отговарят по начина, по който трябва, на фалшивите новини.

„Молдова сега е важна за регионалната сигурност и Русия го разбира добре. Използва всички хибридни инструменти – енергетика, политически, влияние с неправителствени организации“, каза Елена Марзак, експерт в областта на управлението на проекти, връзки с обществеността и стратегическа комуникация от Молдова.

„Не вярвам, че Русия дава много пари на сръбските медии – защо да плащаш за нещо, което получаваш безплатно. Медиите в Сърбия виждат чиста финансова полза от това да промотират Русия, защото хората обичат Русия“, коментира Стефан Янич, главен редактор на „FakeNews Tragac“ в Белград.

Според Чипран Куку, съосновател на „Forum Apulum“ в Букурещ, основният двигател на дезинформация е вътрешен. Румънците не говорят руски и затова нямаме руско малцинство, ние не зависим толкова много от руски газ, посочи той. Проблемът е, че местни влияещи лица, политици, стандартни медии започнаха да приемат противозападна посока. Тя е свързана с голямото конспиративно виждане, което можем да обвържем с посткомунистическа Румъния. Наричаме го оригинална демокрация, което е по средата между авторитаризъм и демокрация“, коментира Куку.

/ХТ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 17:06 на 28.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация