ОБОБЩЕНИЕ

site.btaИнтелектуалци, експерти и журналисти коментираха дезинформацията по време на война

Интелектуалци, експерти и журналисти коментираха дезинформацията по време на война
Интелектуалци, експерти и журналисти коментираха дезинформацията по време на война

Интелектуалци, експерти и журналисти коментираха дезинформацията по време на война на организирана от Съвета за електронни медии (СЕМ) дискусия по темата. Участници в кръглата маса бяха министърът на електронното управление Божидар Божанов, специалистът по медийно право проф. Нели Огнянова, доц. Георги Лозанов, директор на дирекция "ЛИК" в БТА, Първан Симеонов от "Галъп", Десислава Ризова, Иван Филчев, Александър Марков, Владимир Йончев, Николай Дойнов, Димитър Вацов, Петко Георгиев и др. Модератор на събитието бе Пролет Велкова, член на СЕМ.

Първан Симеонов представи данни от проучване, според което, в контекста на руската инвазия в Украйна, влиянието на фалшивите новини у нас расте, а българите са осезаемо скептични към медийната информация за войната, която достига до тях. Близо 60 на сто анкетираните не одобряват действията на Владимир Путин в Украйна. 23,3% обаче не крият, че по-скоро одобряват тези действия. 35 процента от запитаните свидетелстват, че срещат новини, които могат да определят като фалшиви, всеки ден или почти всеки ден.

Пропаганда и дезинформация сме имали винаги. Те се прилагат в новия свят чрез технологичния свят и работят много добре, за съжаление“, коментира по време на дискусията министър Божанов. По думите му трябва да се работи в посока на нова регулаторна рамка, в която социалните мрежи да имат отговорност да противодействат на координирани действия за дезинформация. И той, и проф. Нели Огнянова посочиха, че контролирането на социалните мрежи относно дезинформацията е „ходене по тънък лед“.

„Противодействието на дезинформацията е толкова трудно, защото трябва едновременно да има намеса, но и да пазиш свободата на изразяване, което означава да не се намесваш“, коментира Огнянова. Тя добави, че към момента решение на този проблем се търси на световен мащаб, но все още не е намерено такова. „По време на пандемията се създава специална система за бързо реагиране. Всяка държава има контактна точка. България трябва да има контактна точка и да подава информация към целия съюз за нашите рискове и обратно – ние да знаем какво се случва с другите. Опитах се, но не успях да я издиря тази точка“, каза още тя.

Определение на термина „пропаганда“ даде доц. Георги Лозанов. По думите му, тя е „убеждаваща комуникация“. „Всяка комуникация е повече или по-малко убеждаваща. Пропагандата се различава по това, че тук се цели да се извърши трансформация. Тя иска да те убеди в нещо, в което не си убеден и дори първо имаш съпротива. Тя се стреми да трансформира мисленето в дадена посока“, каза той. Според него така наречените тролове и платените говорители трябва да бъдат преследвани заради липсата на информация относно източниците им на финансиране.

Като проблем в медийния сектор Весислава Антонова от Комисията за журналистическа етика очерта и информационните предприемачи, които, по думите й, започват да взимат превес над качествената журналистика. 

Журналисти, сред които Десислава Ризова и Николай Дойнов, засегнаха темата за прякото отразяване на събитията в Украйна. Според тях репортерите могат и трябва да отразяват на терен само това, което са видели лично. По думите на Дойнов българската аудитория получава информация за конфликта предимно от от световните новинарски агенции като „Ройтерс“, Би Би Си и Си Ен Ен.

"Влиянието, което имат социалните мрежи за формирането на обществено мнение, е причина за съществуването на платформи за проверка на фактите. Това каза по време на дискусията Мария Черешева от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ).

Димитър Вацов от Фондацията за хуманитарни и социални изследвания и Александър Христов от Центъра за анализи и кризисни комуникации се обединиха около идеята, че трябва да се преосмисли идеята за „другата гледна точка“. Според Вацов по време на пандемията медии били склонни да представят „опорки“ като алтернативни гледни точки. Христов допълни, че трябва да се прави разлика между „гледна точка“ и „лично мнение“.

По думите му PR организации ще подпишат декларация за подкрепа на институциите в борбата с пропагандата. Документът ще бъде представен на 7 юли, съобщи той. В него ще бъде предложено създаването на комуникационен борд към Министерски съвет. / ГН

/ДД/

В допълнение

news.modal.header

news.modal.text

Към 10:54 на 04.12.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация