Информационните предприемачи започват да взимат превес над качествената журналистика. Това каза Весислава Антонова от Комисията за журналистическа етика в организираната от Съвета за електронни медии (СЕМ дискусия на тема „Плурализъм и дезинформация по време на война“.
По думите й превесът на информационните предприемачи е опасен феномен. „Има много хора които компетентно и некомпетентно отразяват случващото се в Украйна стъпвайки на трагедията на хората“, коментира тя.
Във военна обстановка, каквато е тази в Украйна, журналистите могат да предават само това, което виждат лично, смята журналистката Десислава Ризова. „В Украйна нямаш достъп до руската гледна точка в този момент. Да отидеш до Донбас е невъзможно. Опитахме се още преди година и половина да отидем там. Ние положихме усилие да покажем всичко. Не успяхме по обективни причини“, допълни тя.
Нейният колега Николай Дойнов коментира, че българската аудитория предимно получава информация за ситуацията в Украйна от световните новинарски агенции като „Ройтерс“, Би Би Си и Си Ен Ен. „Това, което получаваш на място, е една прашинка. Претенциите за изчерпателност са меко казани несериозни. Нямаш друг вариант да се измъкнеш от тази ситуация, освен да заснемеш, да запишеш, да разкажеш само това, което си видял ти. И оттам нататък дали ти вярват хората, не знам“, каза Дойнов.
Участие в панела взе и политологът Тончо Краевски. „Поради своята неправота могат да бъдат цензурирани мнения тогава, когато сме във война. Това е, смея да кажа, първата и основната рамка на дезинформация. България не се намира във война. Нито военният алианс, в който България членува, се намира във война. Легално, дори Украйна и Русия не се намират във война, макар че се намират във война фактически“, каза той. По думите му усещането за извънредна ситуация позволява да се правят неща, които не биха били правилни при нормални обстоятелства.
Темата за представянето на всички гледни точки независимо от тяхната правота, засегна и проф. Нели Огнянова. Тя цитира решение на Комисията за журналистическа етика, според което в предаванията на медиите има нужда да бъде отразявана гледната точка и на агресора, и на жертвата, но това отразяване трябва да се прави в контекст.
Мария Черешева от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) коментира подходът на представляваната от нея организация във връзка с дезинформацията – създаването на платформа за проверка на фактите. „Заради влиянието на социалните мрежи наистина се налага да има такива платформи. Дадена информация може да е стигнала до един милион потребители, без да е създадена от професионалисти“, каза тя. Черешева допълни, че платформата работи по сигнали на граждани, като част от проверките показват, че достоверността на някои твърдения не може да бъде категорично доказана или опровергана.
/ДД/
news.modal.text
