„Противодействието на дезинформацията е толкова трудно, защото трябва едновременно да има намеса, но и да пазиш свободата на изразяване, което означава да не се намесваш“. Това коментира проф. Нели Огнянова по време на организираната от Съвета за електронни медии (СЕМ) дискусия „Плурализъм и дезинформация по време на война“.
Тя добави, че към момента решение на този проблем се търси на световен мащаб, но все още не е намерено такова. „Смята се ,че Европейският съюз (ЕС) е малко по-напред, защото стъпките, които той смята да предприеме се одобряват в най-широк план“, каза Огнянова. Тя даде определение на термина „дезинформация“ като съдържание, което може да е незаконно, но и също – вредно и законно. Пример за втората група са конспирациите.
„ЕС е започнал от външната заплаха. Това е проблемът, с който той първоначално се е заел, когато е мислил за дезинформация. Това са 2013-14-15 г. По-късно, по време на пандемията, по тази линия, се създава специална система за бързо реагиране. Всяка държава има контактна точка. По тази първа линия хипотетично България трябва да участва. България трябва да има контактна точка и да подава информация към целия съюз за нашите рискове и обратно – ние да знаем какво се случва с другите. Опитах се, но не успях да я издиря тази точка“, каза още Огнянова.
/ДД/
news.modal.text
