България като член на ЕС трябва непрекъснато да държи отворен проблема на българското малцинство в Сърбия пред европейските институции. Това каза Иван Николов, председател на Културно-информационния център „Босилеград“ на конференцията „Български гласове за Европа“, която БТА организира в Националния си пресклуб в Босилеград, Сърбия.
Това е необходимо, за да не изпаднем в ситуацията, в която изпаднахме с Република Северна Македония, и отново българите да бъдем жертва заради интересите на големите сили на Балканите за бързо интегриране на Сърбия в ЕС, посочи Николов.
България като държава членка на ЕС трябва да изостави безусловната и безрезервна подкрепа за Сърбия и да постави ясни, конкретни и категорични условия, които да гарантират правото ни свободно да живеем в собствената си територия и да се ползваме с човешките и малцинствени права, така, както са определени в хартата за правата на човека, смята Иван Николов.
Николов направи анализ за перспективите на българското малцинство в Сърбия в контекста на членство на страната в ЕС. Според официални данни, посочени от Николов, от 1961 г. до 2011 г. българите са намалени от 62 000 на 18 500 души, от които само около 13 000 говорят български език. Имаме застаряващо население, с висока смъртност и ниска раждаемост, а резултатите от предстоящото преброяване на населението през 2022 г. ще са още по-лоши, каза Николов.
Освен демографската катастрофа, той отбеляза и липсата на икономическа перспектива за районите, в които живее българското малцинство. Иван Николов каза още, че е важно европейските средства по програмата за трансгранично сътрудничество България - Сърбия 2021-2027 г. да се използват по предназначение в пограничните райони, там, където са действителните проблеми - за развитие на инфраструктурата, възстановяването и опазването на културното наследство, малките и средни предприятия. Иван Николов изрази и безпокойство от езика на омразата, който по думите му „се лее“ по всички регионални сайтове в Сърбия по отношение на българската история.
Битката за Европа продължава, тя не е приключила, каза още Иван Николов на дискусията. По думите му живеем във времена на сериозни изпитания, в един цивилизационен прелом, от който зависи дали ще надделее европейската или евроазиатската ценностна система в Европа и света.
От днешните договори и решения зависи не само бъдещето на Западните Балкани, но и на Европа, посочи още Николов. По думите му от решаването на междудържавните спорове между Сърбия и Босна и Херцеговина, между Сърбия и Черна гора, между Сърбия и Косово, между България и РСМ, между България и Сърбия, зависи интегрирането на Западните Балкани в ЕС и тяхното трайно умиротворяване. Държавите, които на думи се стремят към членство в ЕС, невинаги споделят европейските ценности, върху които е изграден ЕС. Това застрашава тяхната евроинтеграция, добросъседските отношения и отношенията с Европа като цяло, посочи Иван Николов.
Конференцията в Босилеград е двадесет и третото поред събитие на БТА в рамките на инициативата ѝ „Български гласове за Европа“, изпълнявана с подкрепата на Европейския парламент. с която Агенцията се включва в по-широкия европейски дебат Конференция за бъдещето на Европа. Целта е да се съберат повече идеи и мнения какъв трябва да бъде Европейският съюз през 2050 г. Дискусията в Босилеград е поредна, в която БТА търси и гласовете на българите извън пределите на страната. На 19 април форум беше организиран в Тараклия, Молдова, а на 27 май в Скопие, Република Северна Македония.
/ЛРМ/
news.modal.text
