site.btaСтроителството е значим мултипликатор в икономиката, заявиха от Националното сдружение на строителните предприемачи

Строителният сектор е един от малкото съществени мултипликатори в българската икономика, а строителните предприемачи са сред ключовите източници на приходи за държавата и на трудова заетост, включително и сред маргинализирани общности. Това посочиха от Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП) на пресконференцията на тема “Приносът на строителството към икономиката на страната“ в Националния пресклуб на БТА в София. Говорители от страна на сдружението бяха Георги Шопов, председател на НАСП и управляващ собственик на “Тобо Груп“; Емилия Цоконова-Чолакова, управляващ партньор на “Мач Мор“ (Match More); Асен Чавдаров, управител на “Контракт Сити“; Димитър Савов, изпълнителен директор на “БиЕлДи” (BLD) и д-р Щелян Калчев, управляващ съдружник на “Имвестия“ (Imvestia).

Пресконференцията беше организирана от НАСП с цел да запознае обществото с ползите от жилищното строителство. 

“Негативите ги виждаме и усещаме всички, но много малко се говори и много малко се знае за ползите", посочи Георги Шопов. Той допълни, че строителството е производство, а всяко едно производство е фундаментът на една държава.

Приносът на строителния сектор към брутния вътрешен продукт (БВП) за 2024 година е от 4,2 процента, което отговаря на близо 12 млрд. лева приходи във фиска на държавата, съгласно съобщените от Шопов данни. Пак според него увеличението на относителния дял на предприемачите в жилищното строителство към БВП е от 11 процента за 2024 година. 

“Тоест делът на производството се е увеличил спрямо дела на услугите", уточни председателят на сдружението. 

Георги Шопов изрази надежда ръстът да е налице и през 2025 г. както на абсолютния дял към БВП, така че абсолютната цифра да достигне 15 млрд. лева принос, така и на относителния принос на бранша към развитието на икономиката.

Емилия Цоконова-Чолакова представи данни за приноса на строителните предприемачи за създаваната трудова заетост, наблягайки и върху социалния ефект на сектора с трудоустрояването на хора от маргинализирани общности. Строителните фирми днес, според нея, се нареждат сред най-големите работодатели в страната. Съгласно представените данни заетите в сектора строителни работници към 2025 година представляват над 8 процента от работната сила в България. Заплатите, по думите ѝ, отбелязват увеличение от 17,8 процента за брутното възнаграждение към първото полугодие на 2025 година, при 12 процента повишение на средната брутна заплата за страната през първото полугодие на 2025 година. Посочвайки тези цифри, Емилия Цоконова-Чолакова уточни, че ръстът не се дължи на инфлационните процеси, а отразява оценката на уменията на заетите от страна на работодателя. Тя отчете и спад на безработицата в строителния сектор с 34,3 процента към първото полугодие на 2025-а спрямо същия период на 2024 година. 

Значението на строителния сектор за фиска на държавата представи Асен Чавдаров. 

“Строителството е един от малкото съществени мултипликатори в българската икономика. Всеки един лев в строителството създава около 1,8 до 2 лева допълнителна принадена стойност. По същия начин всяко едно работно място генерира поне 1,5 до 2 работни места, защото строителството е свързано с десетки други подиндустрии", каза Чавдаров. 

Данъчният принос на сектор строителство е около 7,5 млрд. лева, посочи той и уточни, че в посочената цифра стои “цялата палитра от данъци“ – преки и косвени, ДДС и местни данъци и такси. Други 2,3 млрд. лева са били изплатени под формата на заплати, а 1 млрд, лева са социално-осигурителните вноски. 

Строителните компании, по думите му, са сред ключовите източници на приходи за държавата, а не бенефициенти на публични средства. 

Димитър Савов обърна внимание върху ролята на строителния сектор при изграждането на прилежащата инфраструктура и облагородяването на градската среда по райони. 

Съгласно представените данни от НАСП строителната жилищна продукция в страната за една година през 2024 година достига 2 млн. кв. м, в резултат на отчитаната през последните години засилена миграция към големите градски центрове в страната, което на свой ред води до разширяване на градските територии и необходимостта от тяхното градоустрояване и облагородяване. По изчисления на сдружението, строителните предприемачи са инвестирали 115 млн. лева за инфраструктура в София.    

“По наши изчисления за една жилищна сграда средно между 30 и 50 евро на квадрат е инвестицията в такава инфраструктура - улица, канал, улично осветление, тротоари, ток, трафопост, детски площадки", каза Савов.  

В рамките на пресконференцията бяха представени и данни от социологическо проучване на агенция “Тренд“ по поръчка на НАСП и проведено сред 357 души в София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора за основните проблеми в градската инфраструктура. Като основен проблем изследването откроява на база мнението на участниците в него паркирането, последвано от трафика и придвижването и качеството на въздуха. Строителството, съгласно представените данни, е на четвърта позиция.   

“Строителството днес не е това от преди десетилетия – спецификите на материалите е различна, процесите стават значително по-бързо, машините са по-ефективни и комуникацията е оптимизирана", изтъкна Щелян Калчев. А това развитие на сектора може да намали строителните срокове с между 30 и 50 процента.