site.btaИзследователка събра в книга историите на 30 хасковски търговци и индустриалци

BOBSTH 07:50:01 10-11-2021
RZ1353BO.011 07:50
Хасково - историк - книга

Изследователка събра в книга историите на 30 хасковски търговци и индустриалци


Хасково, 10 ноември /Николай Грудев, БТА/
Замогналият се търговец в началото на 20-и век Димитър Мантов се премества да живее от родното си село Малево в Хасково. Той обаче категорично отказва да се "цивилизова" и да облече градски дрехи и продължава да носи потури и пояс. Заради срязан нерв на ръката Мантов не може да се обслужва пълноценно, та всяка сутрин две слугини навиват пояса му, докато той се върти като пумпал, за да им помогне в тоалета.
Това е една от любопитните истории, които главният уредник в Регионалния исторически музей в Хасково д-р Веселина Узунова разказва в книгата си "Неразказаните истории на хасковските търговци и индустриалци". Над 300-страничната монография бе представена в музея миналата седмица.
В нея авторът, редом с мащабното изследване на икономическия живот в Хасково и околността от края на 19-и до края на 20-и век, е събрала малко известни факти от битието и професионалния път на 30 предприемачи. Съдбите им са показателни за стопанския живот в региона и неговото развитие през годините, но съдържат и малко известни детайли - кога комични и весели, кога тъжни и завършващи с трагичен край.
От историческа гледна точка става дума за професионално изследване. По настояване на редактора регламентираното сегашно историческо време бе заменено с минало свършено. Така историите станаха по-четивни и живи, разказва Узунова. Те са разделени на отрасли, като тютюневата промишленост заема почти половината книга, защото за Хасково тя е била най-важната и мащабната. Отделно са главите за мелничарството, маслодобива, винопроизводството и свилоточенето. Запазено място имат текстилът и едно предприятие от каучуковото индустрия. Редом със самите индустрии с думи са изрисувани и портретите на техни представители - защо тези хора се занимават с това, къде са учили, за кого са се женили, как са изглеждали, какви навици са имали. Изобщо, постарала съм се човек да може да си представи като на кино за кого именно става дума, уточнява историкът.
Тя посвещава две години от живота си в търсене и обработване на тези истории. Работата наистина бе много трудоемка, признава Узунова. Идея и тласък за книгата дава житието на рода Икономови. "Семейство от рода дойде при мен в Хасково. Те ми казаха - ще ти дадем и телефоните на други семейства. И така се започна - или посрещах хора постоянно в Хасково, или пътувах до София и Пловдив да диря и интервюирам наследници, пояснява специалистът. Особеността е, че става дума за спомени през поколения, чиято достоверност и автентичност не е гарантирана", разказа Узунова.
По думите й е било нужно да се рови и в архивите - хасковския, централния в София, включително в библиотеки и стари издания и вестници, за да се засекат събитията и да няма объркал се или нещо недоразбрал потомък. Поставих си абсолютното изискване историческата действителност да е изчистена, добавя Узунова.
Единственото изключение на лично свидетелство е от покойната Мария Михова, съпруга на индустриалеца и собственик на тъкачница "Братя Михови" Петър Михов. Той е бил съден от Народния съд и е лежал във варненския затвор в една килия със социалдемократа д-р Петър Дертлиев. Михова бе на 96 години, когато с напълно бистър ум ми даде това интервю, това е единственият спомен от първа ръка. Освен всичко дъщерята Минка Михова пък бе записала с диктофон разказите на баща си малко преди смъртта му. Затова тази стана една от най-добрите истории, оценява Узунова.
В книгата има и герои, придобили национална известност и с принос за развитието на държавата ни въобще. Такъв е примерът с Аладар Йостеррайхер, племенник на тютюнотърговеца - евреин Морис Липод Херцог, собственик на 6-7 тютюневи склада в Хасково и страната през 1900 година. Родственикът бил назначен за директор на бизнеса в Хасково и бил човек с невероятен размах. Аладар открил първия стационарен киносалон у нас "Модерен театър". Той вдъхновил и продуцирал сценария на "Българан е галант" - първия български игрален филм, пише в книгата.
Друго от откритията е известният търговец Георги Йоанну. За пръв път ние се "запознахме" с него визуално благодарение на внучката му, която разкри и подробности от личния му живот, добавя Узунова.
Всички описани истории на предприемачи имат своето обществено и човешко измерение, макар и в известен смисъл да са еднакви - защото завършват след 9 септември, обобщава историкът.
Емблематични за книгата са Стойчо Марчев - най-големият хасковски индустриалец и изключителна личност, тютюнотърговецът Георги Чалбуров и колегата му Делчо Тодоров. Забележителна е тяхната дейност като дарители и общественици и приносът им градът ни да има водоснабдяване, електрификация, съдебна палата, театър и други обществени обекти, изброява асистентът в Института по история на БАН. Колоритна личност е и големият чорбаджия Христодул Шишманов /1784-1870 г./. В младежките си години той бил спряган за ковчежник на легендарния Емин Ага, а по-късно станал един от най-активните борци в национално-освободителното движение и поборник срещу гъркоманите в Хасково.
На въпрос какви са поуките и посланията в изданието тя отговаря, че "това е нишката от развитието на българина от израстването му първо до европеец и как след това се стига до една враждебна среда, размирно и мътно време, в което човек живее ден за ден и не знае как да запази богатството си".
Тези хора, загубвайки не само богатството си, загубват и надеждата, а някои от тях и живота си. Може би посланието ми е, че ние не си научихме урока от вчера и сме на път да повторим една много неприятна грешка - че революцията не е нещо всекидневно, тя се прави само в краен случай, отбелязва Узунова.
/РЗ/