site.btaДа си българин и да искаш да работиш квалифициран труд в чужбина е голямо предизвикателство, каза за БТА кинезитерапевтът Ивайло Димитров от Попово

Да си българин и да искаш да работиш квалифициран труд в чужбина е голямо предизвикателство. Това каза пред репортер на БТА кинезитерапевтът Ивайло Димитров от Попово по повод инициативата "Избирам България" на Министерството на труда и социалната политика, в рамките на която БТА публикува истории на българи, завърнали се от чужбина в родината си.

Ивайло Димитров е на 31 години и бързо разбрал, че да се реализираш успешно извън пределите на родината не е никак лесно. В Попово мъжът завършва средното си образование, като активно се занимава със спорт. В продължение на десет години тренира волейбол и се е сблъсквал лично с не една и две физически травми, които е трябвало да преодолява. „Тъкмо затова желанието ми беше да продължа обучението с нещо, с което да мога да помагам на хората“, каза той.

Кандидатства в специалност „Кинезитерапия“ в Русенския университет „Ангел Кънчев“, където през 2017 г. се дипломира с бакалавърска степен. Споделя, че не продължава обучението си с магистратура, тъй като намира недостатъчно практически насочеността на образователната програма, „а за нашата специалност е нужна тъкмо практика, нужен е опит“, допълва той.

Малко след дипломирането Ивайло Димитров заминава за Варна, където започва професионалното си развитие – назначен е за рехабилитатор в отделение по физиотерапия в медицински център. Там се задържа около година и половина, като споделя, че работата е много за недостатъчно заплащане, което го навежда на мисли за работа в чужбина.

През 2019 г. предприема тази крачка и заминава за Ирландия. „Бяха ми казали, че кинезитерапията и рехабилитацията в Ирландия са много разпространени. Но аз три месеца се явявах на интервюта и отникъде не получих обратно обаждане. Истината е, че в момента, в който кажех, че съм от България и разговорът приключваше с изречението „Ще се обадим допълнително“. За съжаление никой не ми се обаждаше“, спомня си Димитров.

По думите му, за три месеца паралелно с финансите му започва да намалява и надеждата му, че ще успее да се реализира там и прави стъпка назад. Връща се във Варна, започва работа в спортен център, като завеждащ отдела за спа услуги и процедури. „Там работих почти пет години, но дали заради инфлацията или поради други причините разходите растяха, а заплатата – не с достатъчни темпове“, отбелязва младият специалист.

Прави нов опит и започва работа като масажист на речен кораб, който изпълнява круизи до Германия, Нидерландия и Франция. „Там се запознах с много хора. Условията откъм работно време и заплащане бяха много добри, но в един момент осъзнаваш, че нямаш връзка с близки и приятели, дори сигнал на телефона нямаш винаги, и в един момент разбираш, че това ти тежи, че не е за всеки този живот“, споделя кинезитерапевтът.

Тогава настъпва промяна и в личния му живот – запознава се с момиче, „което ми даде допълнителна причина да не пожелая да пътувам отново“, казва той. И така в родния град Попово попада на обява за кинезитерапевт в медицинско-естетичен център в Търговище. Кандидатства, одобрен е и за момента се чувства удовлетворен от възможността да работи това, което е искал и за което е учил. Доволен е, че може да прилага своите знания и умения на практика.

Като млад човек, Ивайло Димитров обмисля възможности и за допълнителни квалификации. Желае да се развива и не намира за пречка факта, че Търговище не е голям град. „Щом човек има желание, а и работодателят го подкрепя – можеш да си успешен и в малкия град“, уверен е той.