Третият панел „Общ дом – ЕС. Как (не) работи добросъседството в Бесарабия“ постави финал на дискусионната програма на Международния фестивал на етнографското кино (МФЕК) „ОКО“, който бе открит в Болград на 12 септември и продължи до 14 септември.
Дискусията се състоя в рамките на проекта „Изграждане на добросъседство в Централна Европа за успешното присъединяване на Украйна към ЕС“, реализиран от Института за централноевропейска стратегия.
Сред говорителите бяха Юрий Димчогло – обществен и политически деец от гагаузки произход, експерт по инфраструктура, почетен президент на МФЕК „ОКО“; Виктор Куртев – предприемач и обществен деец, президент и председател на Надзорния съвет на МФЕК „ОКО“; Олена Левкова – гражданска активистка; Марианна Присяжнюк – анализатор във Фондация „Демократични инициативи“; Тетяна Станева – режисьор, продуцент, журналист и директор на фестивала „ОКО“; Рима Зюбина – украинска актриса; Ярослав Кичук – ректор на Измаилския държавен хуманитарен университет, професор, доктор на науките; както и модераторът на разговора Светлана Бондар.
Първата част на дискусията се състоя в Киев, където участниците обсъждаха национални стратегии, институционални подходи и визии за бъдещето. Втората част се състоя в Болград, където бяха разгледани ежедневните практики на добросъседството: работата на общностите, културата, образованието, инициативите с България и Румъния, ролята на местните национални общности като посланици на Украйна в ЕС.
„Правилното име за този край е Буджак, а не Бесарабия“, каза Юрий Димчогло. Той обясни, че историческото название „Буджак“ се среща по картите още от 13. век и че днес около 90% от Буджак е на територията на Украйна, докато Бесарабия в по-голямата си част попада в днешна Молдова. По думите му регионът, разположен на кръстопът между държави, е „обречен“ на логистика и гранично сътрудничество. Исторически търговските пътища минават оттук, а в настоящето стратегическата роля само се засилва.
„След блокирането на одеските морски пристанища Дунав стана нашият спасителен коридор“, каза Димчогло. По-късно, отбеляза той, възстановяването на морския трафик към Одеса стана възможно и благодарение на нови морски дронове и тактики за защита. „Оказа се, че можем да осигурим коридор и без чужди гаранции“, каза Димчогло.
„Бъдещето на региона е много ярко и перспективно — след победата и справедлив мир Буджак ще изживее второ възраждане“, каза Юрий Димчогло. Той аргументира, че превозът през Дунав към Централна Европа е по-евтин и бърз, което дава на региона конкурентно предимство.
„Разминирането и мерките за сигурност след 2022 г. се възприеха позитивно, а Румъния помогна да се изгради лидерска позиция и да се повиши отбранителната готовност на региона“, каза Марианна Присяжнюк. Тя подчерта, че това сътрудничество укрепва устойчивостта на Буджак и помага да се решават конкретни политически и икономически задачи на местно ниво.
„Тази линия на сътрудничество е перспективна, върху нея можем да стъпим за нашите интеграционни амбиции“, допълни тя. Марианна призна, че пътят е дълъг и изисква системна работа, от разминирането и сигурността до логистиката и трансграничните партньорства. „Трябва да чуваме собствената си сила: след победата ще възникнат нови проблеми и е важно да останем нужни на инвеститори, партньори и на собствените ни общности“, каза още тя.
„За 7 години реализирахме поредица от проекти и доведохме стратегически инвеститори - общо около 250 млн. евро финансиране. Следващата стъпка е индустриален парк за зелен водород на Дунав - проект в пет етапа за 10 години и около 14 млрд. евро“, каза Виктор Куртев. Проектът стъпва върху глобалната декарбонизация и партньорства с германски институции.
„Това са нови работни места и силен мултипликативен ефект за региона“, каза Куртев. По думите му е нужна устойчива, добре платена заетост и използване на логистичното предимство на Дунав.
„Чиновниците невинаги знаят какви формати да подкрепят - покажете им готови модели“, каза Олена Левкова. Като примери посочи ученически визити в университети и предприятия и смесени групи между региони, които намаляват предразсъдъците.
„Хоризонталните мрежи работят, но държавата трябва да финансира повече“, подчерта тя. Левкавова призова форматите ясно да се представят пред министерства и парламентарни комисии, за да се „извоюват“ нужните ресурси.
Рима Зюбина отбеляза, че у нас малцинствените езици имат училища и подкрепа, а двойното гражданство често се взема по икономически причини, не от нелоялност. „Колкото повече виждаме света, толкова по-ясно разбираме къде искаме да живеем“, каза Зюбина. По думите ѝ мнозина, учили в чужбина, се връщат; в Закарпатие трансграничното всекидневие е нормално и оформя усещане за дом тук.
„Нашият университет е стратегически обект за юга на Одеска област“, каза Ярослав Кичук, ректор на Държавния хуманитарен университет в Измаил. Той подчерта, че на национално ниво липсва ясна стратегия, докато регионално има стъпки за подкрепа и развитие на националните общности.
„Започнахме бюджетна програма за бъдещи учители по български и албански“, коментира Кичук. По думите му се работи и по групи за други езици според нуждите, като целта е да се пази уникалността на всяка общност, а не да се размива в по-големи културни масиви.
„Най-важното е да ангажираме младите в съхраняването на нематериалното наследство и етническата идентичност“, заяви ректорът. Университетът планира срещи, обмен и проекти с организации на общностите, за да върне студентите към местните традиции.
Тетяна Станева припомни как години наред руски телевизии налагаха украинофобски наративи и как това е лишило по-възрастните поколения от естествен контекст да четат, пишат и общуват на украински.
„Не бива да действаме по пожарникарски - нужни са постоянни програми, турнета, живи срещи и достъп до кино и театър“, заяви Станева. Тя настоя културата да „отивa при хората“: пътуващи прожекции и концерти, партньорства с библиотеки и центрове. По думите ѝ понякога залите са полупразни, но именно такива събития показват „духа на страната“ и с времето изграждат публика и навици за културно участие.
Директорката на фестивала посочи тежката логистика зад фестивалите, техника, транспорт, настаняване, изхранване, доброволчески труд, и призова за по-последователна институционална подкрепа, за да не се разчита само на единични усилия.
„Волонтерските културни проекти са мост, като Жълтият автобус, който от 2014 г. обикаля Донбас, учи децата да пишат сценарии, да снимат с истинска камера и им оставя техника“, каза Марианна Присяжнюк. Тя подчерта, че филмите се показват в местните училища и че част от тези деца вече учат кино благодарение на първия си опит.
Както БТА писа, Международният фестивал „ОКО“ беше открит на 5 септември на брега на река Днипро в Киев. Програмата включваше български обредни действия на Кукерската група „Бесарабия“ от Болград, песни и танци на Народния ансамбъл „Извор“ от българското село Городне, Одеска област, както и изпълнения на украинските формации LUIKU и „ГуляйГород“.
Състоя се и откриването на стенописа „Филмова лента на живота“ на сестрите Фелдман, посветен на шестгодишната история на фестивала, прожекция на филма „Мъртва китка“, авторски проект на директорката на фестивала Тетяна Станева, и представяне на изложби с творби на Иван Шишиев, Ukraїner, Силвия Атипова и Леся Бабляк.
На 12 септември фестивалът представи културната си програма в Болград. С тържествена церемония по откриването екипът на „ОКО“ даде старт на събитието. В рамките на Международния фестивал се проведоха среща с Анастасия Цимбалару, дискусии „Културна дипломация срещу манипулациите“ и „Маската – код на идентичността: как народният театър съхранява културата“, майсторски клас на House of Europe, презентация на резултатите от фолклорната експедиция в Буджак и редица прожекции.
