Киното е език, който всички разбират, и чрез него можем да предадем наследството си на следващите поколения, каза украинската актриса, посланик на шестото издание на Международния фестивал на етнографското кино „ОКО“ Анастасия Цимбалару по време на творческата среща в рамките на дискусионната програма в Болград, Украйна.
Фестивалът се откри в Киев на 5 септември и продължи три дни в Болград. Събитието ще гостува в София, България, от 3 до 11 октомври с прожекции и дискусионни панели.
Актрисата Анастасия Цимбалару, родена в Болград и тазгодишен посланик на фестивала, се срещна с публиката в родния си град и говори за идентичност, пътя към професията и силата на киното да разказва историите на общността.
„Болград е градът на щастливото ми детство, моето място на силата. Където и да ме отвее съдбата, сърцето ми се връща тук“, каза Цимбалару в началото на срещата.
Тя подчерта, че многоетничният характер на региона е богатство, което трябва да се пази и споделя: „Тук живеят българи, молдовци, гагаузи, украинци – всеки със своя песен, език и традиции. Киното е език, който всички разбират, и чрез него можем да предадем наследството си на следващите поколения“.
Цимбалару разказа как е тръгнала към актьорството. Първо се записва „по-разумно“ право в Киев, но на следващата година сменя курса и кандидатства в театралния университет. „Не знаех нищо за кастинги и изпити, имах само огромно желание. Постъпих, завърших след пет години и постепенно започнах да работя – от най-малките роли нагоре“, сподели тя.
Украинската актриса описа и как е започнала да развива присъствието си в социалните мрежи по време на пълномащабното нахлуване, когато киното временно спира: „Ставах в 6 сутринта, снимах, монтирах сама, публикувах всеки ден. Поставих си цел 100 хиляди последователи за година и я постигнах. Хората разпознават автентичността“.
Цимбалару не идеализира професията. По думите ѝ актьорството е „физически и психически тежка работа“. Тя сподели случай от снимачната площадка, когато е висяла с главата надолу за кратък кадър: „На екрана е 10 секунди, а зад тях стоят часове неудобство и риск. Най-големият комплимент е, когато трудът изглежда естествен“.
„Всеки избор на роля е заявка към света какъв артист си“, подчерта Анастасия. Тя сподели, че мечтае за силни трансформационни образи и за военни роли, които да отворят трудните теми на настоящето.
На въпрос как излиза от тежки драматични състояния след снимки, актрисата отговори, че разчита на сън, тишина и разговори с близки: „Понякога трябва да се изолираш за ден-два, друг път помага семейството – да проговориш, да отпуснеш. Зависи от проекта, но спокойният ритъм и дисциплината връщат баланса“.
Според Цимбалару вълнението никога не изчезва напълно – и това е добро: „Ако не трепериш, значи е станало рутина. Вълнението е знак, че ти пука“.
Актрисата благодари на публиката и на въоръжените сили на Украйна, които правят възможни срещи като тази. Тя покани младежите да задават въпроси и да търсят своя път в киното и театъра: „Ако имате мечта – бъдете смели. Работете системно, бъдете автентични и вярвайте, че вашата история има значение“.
Както БТА писа, Международният фестивал „ОКО“ беше открит на 5 септември на брега на река Днипро в Киев. Програмата включваше български обредни действия на Кукерската група „Бесарабия“ от Болград, песни и танци на Народния ансамбъл „Извор“ от българското село Городне, Одеска област, както и изпълнения на украинските формации LUIKU и „ГуляйГород“.
Състоя се и откриването на стенописа „Филмова лента на живота“ на сестрите Фелдман, посветен на шестгодишната история на фестивала, прожекция на филма „Мъртва китка“, авторски проект на директорката на фестивала Тетяна Станева, и представяне на изложби с творби на Иван Шишиев, Ukraїner, Силвия Атипова и Леся Бабляк.
/ЙК/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
Моля потвърдете купуването на избраната новина
