Преди 140 години, на 6 септември 1885 г., е провъзгласено Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
Българските войски, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Данаил Николаев и отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков), завземат конака и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Правителството е свалено и е създадено временно правителство начело с Георги Странски, което обявява Съединението на Източна Румелия и Княжество България.
По силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г., България е разделена, като Източна Румелия остава в пределите на Османската империя. По инициатива на Захари Стоянов през 1885 г. в Пловдив е организиран Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), който си поставя за цел „окончателно освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие“. Според плана, утвърден на заседание на комитета на 23 август 1885 г., акцията трябва да започне в средата на септември 1885 г., а главният удар да бъде нанесен в Пловдив срещу конака и представителните учреждения. Предвижда се местните отряди трябва да завземат Пазарджик и други по-големи селища в областта. В края на август започват вълнения и демонстрации в много селища, като най-масови са те в село Голямо Конаре (дн. гр. Съединение). След провъзгласяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България, на 8 септември княз Александър Първи Батенберг с нарочен манифест утвърждава този акт и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България.
Две години по-късно, през 1887 г., излиза първият документален сборник за събитията през 1885 г. Той е дело на германския журналист Артур фон Хун, който в качеството си на военен кореспондент на вестник „Кьолнише Цайтунг“, отразява Руско-турската война (1877 – 1878), Съединението на Княжество България с Източна Румелия и Сръбско-българската война (1885).
Събраните впечатления от събитията преди 140 години са издадени първоначално в Русе в скоропечатницата на Ст. Ив. Роглев под името „Борбата на българите за съединението си“.
В библиотеката на Българската телеграфна агенция (БТА) се съхранява екземпляр от книгата на немския журналист, издадена две години след Съединението. Още в предисловието, написано през април 1886 г., той заявява:
„Аз дойдох в България като безпристрастен наблюдател и се убедих, че българското движение не е вредително нито за европейския мир, нито пък за европейските интереси. (…) Борбата на българския народ за съединението си, независимостта и свободата заслужава пълно признание и симпатии на целия образован свят, а поведението на княз Александър показва явно, че е значителен мъж във всяко отношение.“
За деня на обявяването на Съединението и арестуването на генерал-губернатора на провинцията Гавраил Кръстевич, Артур фон Хун пише: „Гавраил паша – Кръстевич седеше тъкмо при закуската, когато майор Николаев, придружен от няколко офицери, стъпи в стаята и му съобщи, че е свален от губернаторския си пост и арестуван. (…) Между това, населението от Пловдив с бурно възклицание провъзгласи Съединението на Източна Румелия с България. И жандармерия, и милиция стъпи под оръжието, за да потуши с въоръжена ръка всяко упорство против революционното движение. (…)
Гавраил паша, към когото се придружи една въоръжена със сабя мома, беше сетне каран с файтон през целия град Пловдив за веселие на верните му поданици. (…) Както в Пловдив сполучи въстанието, така и в цялата провинция: войската и народът припознаха навсякъде привременното правителство, и в едно пред пладне беше свалено турското правителство и възстановен нов ред.“
За реакцията на княз Александър Батенберг и за изненадата на европейските дипломати Артур фон Хун пише: „Князът прие поднесената му корона от Източна Румелия и издаде същевременно едно възвание към Северна и Южна България, в което заповяда мобилизацията на всичките военни сили в двете страни. След това българските войски и княз Александър преминаха румелийската граница и заеха най-важните стратегически точки по Балкана. Съдбата на България беше решена!
Всичко това стана толкова скоро, че европейската дипломация се беше вкаменила от учудване и страх, на всички очите бяха обърнати към Турция и целия свят мислеше, че днес или утре турските войски ще нахлуят в Източна Румелия. Но светът остана излъган. Турция остана мирна и то от страх, защото мислеше, че зад България стои бялата мечка… В Турция беше още много прясно възпоменанието за казаците, които през 1878 г. се грееха под стрехите на Цариград.“
В библиотеката на БТА се съхранява и първото пълно документално изследване, посветено на Съединението и последвалите събития, което е озаглавено: „Дипломатическа история на съединението на България в 1885-1886 г.“ Автор на книгата е К. Крачунов, който проучва документите от тайния архив на Министерството на външните работи, както и архиви в Австро-Унгария, Германия и Франция.
В главата „Великите сили и Съединението“ четем: „На 4 октомври княз Александър получи от министър Гирс (Николай Карлович Гирс, министър на външните работи на Руската империя от 1882 до 1895 година, такава неприятна телеграма: „От момента, когато Ваше Височество ми каза, че събитията в България бяха една изненада за него, аз не се осмелявам да се съмнявам в това, но не мога да не изразя моите страхове за авантюрата, в която българите са се хвърлили по един тъй безразсъден начин.“
Едновременно с това, Русия отправя предложение за общо съвещание на цариградските посланици по българския въпрос. Цариградската посланическа конференция е открита на 24 октомври 1885 и заседава до 5 април 1886 г.
Премиерът на Великобритания лорд Солсбъри праща следната инструкция на английския посланик в Цариград: „Вие сте оторизиран да участвате в предложеното събрание, ако представителите на Германия и Австро-Унгария сторят това. Главният смисъл на съвета, който Вие сте упълномощен да дадете от страна на правителството на Нейно Величество (кралица Виктория), би бил, султанът да не предприема военна намеса в Румелия… Ще препоръчате също, направената промяна в постановленията на Берлинския договор да бъде ограничена с назначаването на българския княз Александър същевременно за доживотен генерал-губернатор на Източна Румелия… Вие ще се съпротивлявате на всяко предложение за свалянето на княза.“
На 5 април 1886 г. в двореца „Топхане“ в Цариград, по повод закриването на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885-5 април 1886), делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия) и Османската империя подписват Българо-турска спогодба (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България.
/ДС/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
