В бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА четем за първото отбелязване на Съединението след политическите промени в България от 10 ноември 1989 г. Вечерта на 5 септември 1990 г. президентът Желю Желев произнася слово, а на следващия ден 105-годишният юбилей е празнично отбелязан в Пловдив:
Слово на председателя на Републиката по случай 105-та годишнина от обявяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, прочетено по българската телевизия
София, 5 септември 1990 г. /БТА/ Скъпи сънародници, утре ще честваме 105 години от съединяването на Княжество България с Източна Румелия. Това е велика дата в новата история на България. Бих искал на този ден да забравим за това, което ни разделя и противопоставя, и да помислим за онова, което ни сближава и обединява като граждани на тази страна. Да помислим за нашето историческо минало, което макар и по различен начин, неизменно присъства у всеки от нас и представлява частица от нас. Историята е неразделна част от живота на съвременния човек. И затова нерядко решенията на много съвременни проблеми се крият във вече изживяното, в собствения ни исторически опит, чиито измерения в съвременността придобиват ново значение или нов смисъл. Затова пред лицето на голямото историческо събитие нека да се взрем в миналото, нека да се опитаме да разгадаем неговия смисъл, по нов начин да разчетем неговото послание.
Защото Съединението е не само велико събитие в новата българска история, но е и символ – символ на националното обединение на българския народ.
Неслучайно нашите предци изписаха на фасадата на своя парламент „Съединението прави силата“. Те първи разбраха дълбокия смисъл на политическото послание. Като политическо събитие Съединението беше реакция срещу решенията на Берлинския конгрес и доказателство за това, че изкуствените ограничения и разделянето на една нация, наложени от чужди интереси, не могат да бъдат дълготрайни. Вестта за Съединението изненада света преди 105 години не толкова с предизвикателството към политическата воля на великите сили, колкото със самостоятелността на политическото решение и твърдостта да се поеме огромна отговорност. Тази отговорност беше поета от политици без особен опит в управлението на държавните дела, но съхранили нравствения заряд и борческия дух на националноосвободителното движение. Затова тази най-голяма самостоятелна и резултатна акция на българския народ за национално обединение е имала, има и днес огромно политическо и психологическо значение.
В политическия живот решителността не е достатъчно условие за успеха и младите български политици са осъзнали това. Те се опитват дипломатически да подготвят Съединението, като проявяват удивителна зрялост в оценката на сложната дипломатическа обстановка. Тази зрялост се проявява в чувството им за реализъм, в енергията да отстояват докрай започнатото дело, както и в способността да прибягват до необходимите компромиси. С акта на Съединението българската държава се утвърди в европейския политически живот като реален факт. И тъкмо стремежът и решителността на нацията и държавата да бъдат сами творци на своята съдба даде основание на великите сили да приемат справедливата национална кауза на българите.
Пред света бързо започва да се изгражда един нов образ на страната, в който смелостта, устойчивостта, новото самочувствие, чувството за отговорност и за национално достойнство предизвикваха уважение и симпатия. Признаването стана неизбежно, защото, преди да стигне до масата за дипломатически преговори, Съединението беше блестящо защитено на бойното поле от младата българска армия и хилядите доброволци при Сливница, Гургулят и Драгоман. Именно тук Съединението се превръща в „дело свършено“. По този повод Константин Иречек ще отбележи: „Вече никой не може да упреква българите, че нямат държавна идея, народно самосъзнание и че тяхната свобода е била само харизано нещо, което не знаели нито да ценят, нито да пазят.“
Със Съединението започва нов етап в самостоятелното държавно съществуване на България, един възходящ период, който в началото на века ще превърне българската държава в първостепенна икономическа, културна и политическа сила на Балканите. Ако може да се каже, че Нова България се ражда в 1878 г., то през 1885-та тя прохожда и само за две десетилетия навлиза в своята държавна зрялост. Затова бих искал да цитирам една мисъл на Захари Стоянов, която много харесвам: „Тежко и горко на онзи нещастен народ, който сгърне ръце и чака, който не си умива лицето със своите собствени попукани ръце“.
Съединението е особено интересно за нас не само с политическото послание, което носи. То е и забележителен пример. Ако преди 105 години строителите на нова България трябваше да съединят двете части на разкъсаното отечество – Княжество България с Източна Румелия, – то днес ние трябва да съединяваме България с демокрацията, България с Европа, България със света.
***
Митинг-поклонение за 105-годишнината от Съединението
Пловдив, 6 септември 1990 г. /кор. на БТА Валентин Делов/ Шести септември днес не само отмерва годишнината на историческия акт на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, а предизвиква размисъл върху сегашния критичен за страната ни момент, напомня историческия опит на предците, тяхната воля и решителност да поставят над всичко единението като задължително условие за преуспяването на нацията.
Своята готовност да преосмислят този контекст на събитието днес демонстрираха десетки народни представители във Великото народно събрание чрез присъствието си на националния митинг-поклонение пред паметника на Съединението в Пловдив. Тук пристигна и председателят на Републиката Желю Желев. Той поздрави строената почетна рота. Новост в церемонията по посрещането на държавния глава беше това, че знаменосците издигаха не бойно знаме, а трибагреника, на който липсваше сегашният герб на Републиката. Тържествено беше изнесено и знамето-светиня на голямоконарската чета.
Слово за историческия акт, чрез който бяха претворени въжделенията на целия български народ за единение, прочете Димитър Станчев, директор на музея на възраждането и национално-освободителните борби в Пловдив. След това бяха поднесени венци от името на президентството и на политическите партии и коалиции в парламента.
Председателят на републиката Желю Желев и групата народни представители пристигнаха в град Съединение, където по традиция бяха възпроизведени моменти от събитията през 1885 година. Бяха положени венци на признателност от името на председателството и на жителите на града. Председателят на републиката Желю Желев и народните представители се срещнаха с представители на политическите сили в град Съединение.
Отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
/ДС/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
