site.btaПрез 1985 г. е открит Паметникът на Съединението на България по случай стогодишнината от паметната дата

Преди 140 години, на 6 септември 1885 г., е провъзгласено Съединението на Източна Румелия с Княжество България.

По случай стогодишния юбилей от Съединението на Източна Румелия с Княжество България в Пловдив е открит паметник, дело на скулптора Величко Минеков и архитекта Лозан Лозанов. Монументът изобразява птица, която е разперила тринайсетметрови крила. От тях израства осемметровата фигура на девойка с високо вдигнат зад главата венец.

Сред многобройните гости на празника е внучката на Захари Стоянов – Захаринка Стоянова. Тържествено слово произнася председателят на Държавния съвет Тодор Живков, а по-късно празничната програма продължава в Античния театър, където е представен фолклорно-поетичния спектакъл „Да живей Съединението!“.

По случай вековния юбилей е организирано и тържество в град Съединение – мястото, от където четата на Продан Тишков (Чардафон) потегля за Пловдив. 

За тържествата по случай стогодишния юбилей четем в бюлетина на БТА „Вътрешна информация:

В прослава на родолюбивото съединистко дело

Град Съединение, 18 септември 1985 г. /кор. на БТА Георги Найденов/ С основание някогашното пловдивско село Голямо Конаре получи… името Съединение. Преди един век оттук потеглиха за Пловдив въоръжените колони, водени от вдъхновения патриот Продан Тишков (Чардафон), за да участват във всенародната революция – Съединението на Северна и Южна България.

Жителите на града са горди с това, че са едни от най-дейните участници във високопатриотичното дело срещу несправедливия Берлински трактат.

Град Съединение е в празнична премяна. Веят се трицветни… знамена, лозунги и плакати прославят патриотичния подвиг на техните бащи и деди, взели участие в изграждането на единна, самостоятелна, свободна България. Звучат възрожденски и революционни песни.

На площада днес се събраха хиляди мъже и жени, младежи и девойки от селищната система, от Пловдив, София и други градове на страната, за да участват в тържествения митинг-заря, посветен на 100-годишнината от Съединението. (…)

Пламна жертвения огън. Факли озариха мъжествените лица на бойци от пловдивския гарнизон... Под смълчаното небе на Тракия започна тържествена проверка.

Прозвучаха имената на героите от национално-освободителното движение, на участници в Съединението от голямконарския край – Продан Тишков (Чардафон), Иван Генов, Петър Шилев, Стоян Средев, Христо Македонски, Недялка Шилева, която уши

пряпореца и извеза върху му заветните думи – „Съединението прави силата, долу Източна Румелия!“

С падане на колене и едноминутно мълчание хилядното мнозинство почете паметта на героите. Пред паметника на борците за народна свобода и независимост бяха положени венци на признателност.

Възпроизведени бяха епизоди от Съединението. (…)

***

За да пребъде във вековете величавото и безсмъртно дело!

Тодор Живков откри паметник на Съединението

Тържествен митинг в Пловдив

Пловдив, 19 септември 1985 г. /спец. кор. на БТА Сергей Наков и кор. на БТА Георги Найденов/ „Само ония народи имат право на светло бъдеще, които разчитат на собствените си средства“ – написа преди един век Захари Стоянов. С това верую в сърцата днес на историческия пловдивски площад „Съединение“ дойдоха хиляди потомци на поколенията поборници за национално освобождение и единение, за свобода и социална справедливост, дойдоха да се преклонят пред едно величаво и безсмъртно, пред едно съкровено дело на целокупния български народ.

Изпълнило докрай празнично украсения площад, хилядното множество посрещна… тържествено знамето на Съединението. (…)

Сред многобройните гости е и внучката на Захари Стоянов – Захаринка Стоянова.(…)

С дълбоко вълнение пред внуците и духовните потомци на онези, които сътвориха едно от най-гордите събития в българската история, Тодор Живков произнесе следното слово:

„Скъпи съотечественици,

С голямо вълнение изпълнявам поръчителството на Държавния съвет на Народна република България да открия в древния Пловдив паметника, с който нашият народ ознаменува стогодишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Този паметник е израз на синовната ни благодарност към храбрите чеда на майка България, отдали с горещ патриотизъм и с възрожденски дух живота си за справедливото обединително дело на българския народ… Вечна слава на героите, които със слово и меч се бориха и победиха за Съединението на България.“ (…)

Историческият мащаб на Съединението и всеобщият характер на борбата, довела до успешен край това свято дело, са намерили достойно отражение във внушителния паметник, чиито автори са народният художник Величко Минеков и заслужилият архитект Лозан Лозанов.

Ярък пластичен израз на идеята за съединението на майка България са двете огромни, 13-метрови крила на птица. От тях израства 8-метровата фигура на девойка с високо вдигнат зад главата венец. Като цяло скулптурната композиция внушава едно ново идейно-художествено обобщение на устрема към единен национален възход, който е вътрешно присъщ на българския народ.

Близо до паметника се намира сградата, строена някога за източнорумелийския парламент. Към нея се отправиха Тодор Живков и придружаващите го официални лица, за да разгледат новоучредената музейна експозиция за Съединението. В първата експозиционна зала са представени ранните следосвобожденски години на България – Временното руско управление през 1878-1879-та, борбите на българския народ срещу несправедливия, осакатяващ етническата цялост на страната Берлински трактат, борбата за запазване на българския характер на Източна Румелия. Във втората зала е показан обществено-политическият, икономическият и културният живот на Източна Румелия и нейната столица Пловдив.

В третата зала посетителите се запознават с градския и селския бит в областта, показан чрез богат етнографски и снимков материал. Експонатите в централната зала проследяват самото съединистко движение – изграждането на Българския таен централен революционен комитет в Пловдив и на местни комитети, демонстрациите и вълненията, избухнали против румелийското правителство през лятото на 1885 година, както и провъзгласяването на Съединението. Борбата на българския народ в защита на Съединението, зараждането на доброволческото движение, безпримерният народен героизъм в сръбско-българската война са представен в края на експозицията. Характерно за нея е, че веществените, документалните и снимкови материали са умело преплетени с произведения на изкуството, отразяващи паметните събития.

Естественото архитектурно съчетаване на паметника и сградата, в която е музейната експозиция, ги обединява в единен мемориално-музеен комплекс. Със своето голямо идейно-художествено и емоционално въздействие той обогатява културно-историческата панорама на Пловдив, като същевременно дава ярък израз на националната гордост и достойнство на българския народ. Не едно и две от бъдните български поколения ще започват оттук свещените уроци по родолюбие.

Вечерта сцената на Античния театър се изпълни с пъстротата на гиздави носии от Мизия и Пиринския край, от Родопите и Тракия.

Стотици младежи и девойки от най-популярните ансамбли и състави с песни и танци изнесоха фолклорно-поетичния спектакъл „Да живей Съединението!“, символизиращ богатството на единния български национален дух.