Днес, на 25 септември, се навършва една година, откакто Джорджа Мелони и нейната партия „Италиански братя” спечелиха най-много гласове на предсрочните парламентарните избори в Италия и заедно с още няколко десни партии съставиха месец по-късно десноцентристко правителство. Едно от ключовите предизборни обещания на Мелони беше да спре незаконната миграция към Италия. Година по-късно нещата в тази насока не са розови и предизборното обещание изглежда неспазено. 132 832 мигранти достигнаха бреговете на Италия от началото на настоящата година спрямо 68 200 през цялата 2022 г. и спрямо 43 265 през 2021 г., припомня АНСА, като се позовава на данни на италианското вътрешно министерство от 22 септември. Най-тежко засегнат от този масиран миграционен поток е остров Лампедуза, като в периода 11-15 септември там пристигнаха над 8500 мигранти по море, което е повече от 6000-те жители на острова.
Лампедуза е най-южната точка на Италия. Допреди 10 години беше известен като една от туристическите дестинации в страната. Лампедуза се откроява с живописните си плажове и тюркоазените на цвят морски води. На острова има летище, на което туристите пристигат директно. Площта на острова е 20 квадратни километра. Той се намира на 150 километра от Малта, на около 200 километра от Сицилия и… внимание… само на 113 километра от бреговете на Тунис. Което в последното десетилетие превърна Лампедуза в атрактивна дестинация за хиляди незаконни мигранти и съответно отблъсна туристите, пораждайки гняв и отчаяние у местното население.
След като за няколко дни на острова дойдоха хиляди мигранти италианският премиер Мелони отправи призив за обща европейска мисия, дори военноморска, ако е необходимо, която да блокира потеглянето на лодките с мигранти. Така де факто тя отново се върна към едно от предизборните си обещания – това за морска блокада, която да попречи на потеглянето на трафикантските лодки с мигранти от северноафриканските брегове. За това предизборно обещание Мелони като че ли позабрави, когато дойде на власт и започна да лансира намиращия се в процес на разработка „План Матей” за борба с миграцията. За подобна обща европейска мисия заговориха сега и други италиански правителствени представители.
Такава обща европейска мисия имаше допреди 3 години и тя се наричаше „Мисия София”. „Точно такава мисия имам намерение да предложа на следващия Европейски съвет, когато говорим за миграцията”, заяви Мелони на 17 септември, няколко часа след като лично посети Лампедуза заедно с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, поканена там, за да се увери лично какво е положението с притока на незаконни мигранти. Тогава Мелони приветства решението на Фон дер Лайен да приеме поканата и нарече тази визита „знак за присъствието на Европа на най-подложените на масовата незаконна миграция граници и индикация, че Европа възприема тези граници не само като италиански, но и като общи европейски граници“, припомня АНСА.
Допреди 3 години общата европейска военноморска мисия спасяваше мигранти в централното Средиземноморие. Благодарение на нея бяха спасени 45 000 мигранти. Но по това време Мелони, която беше в опозиция, както и други крайнодесни италиански политици настояваха мисията да бъде преустановена, защото, според тях, тя окуражавала незаконните мигранти да потеглят на опасно пътуване през Средиземно море към Европа. Сега Мелони иска мисията да се върне, но не, за да се спасяват мигранти, а да се възпират потеглянията на мигранти, отбелязва Ройтерс. Критици на нейната идея казват, че разполагане на кораби в Средиземно море с тази цел противоречи на международните закони и е неосъществимо. Според Феручо Пасторе, ръководител на Международния европейски форум за изследвания на имиграцията, опитът да се установи подобна военноморска блокада би бил „незаконен и немислим военен акт, който би имал опустошителен ефект“. Пасторе допълва, че връщането на лодките с мигранти би нарушило международните закони за предоставяне на убежище и Европейската конвенция за човешките права. Подобна блокада би била и опасна, казва експертът и дава за пример инцидента от 1997 г., когато италиански военноморски кораб, участващ във военноморската блокада, договорена от Рим и Тирана с цел възпиране на миграцията през Адриатическо море, се сблъска с лодка с мигранти и загинаха 81 души.
Съживяването на европейската „Мисия София” би повдигнало и въпроса къде да се изпращат спасените чрез нея мигранти. Преди 3 години мисията бе прекратена именно, защото страните от ЕС не реагираха на италианските призиви за разпределяне между тях на спасените и докарани в Италия мигранти, припомня Ройтерс. Според Феручо Пасторе идеята за европейска солидарност по въпроса за разпределянето на миграционното бреме няма да проработи до европейските избори догодина, а може би няма да проработи и след тях.
В отговор на онова, което Италия възприема като липса на достатъчно солидарност в ЕС относно миграцията, тя продължава да нарушава задълженията си по Дъблинското споразумение за кандидатите за убежище. Според споразумението за кандидатите за убежище се грижат властите на първата еврочленка, в която те са влезли. Те не бива да я напускат, докато не се уреди въпросът им с убежището. Тази първа страна, в която те са влезли, се грижи и за репатрирането им, ако им е отказано убежище. Ако мигрантите все пак успеят да се озоват в друга страна членка след първата, в която са влезли, и там им е отказано убежище, първата еврочленка трябва да ги приеме обратно на своя територия и оттам да ги репатрира. Италия казва, че е затрупана от мигранти и затова не може да спазва разпоредбите на Дъблинското споразумение, които тя смята освен това за отживелица. На 22 септември италианският президент Серджо Матарела, който е защитник на хуманното отношение към мигрантите, също заяви, че Дъблинското споразумение е праисторическо и е разработено в една епоха, в която феноменът на масовата миграция не е съществувал все още, припомня Франс прес. Той настоя за нови и смели решения, за да се посрещне миграционното предизвикателство в Европа. Думите му бяха приветствани от италианската крайна десница и от италиански медии, които ги възприеха като критика на Матарела към Европа. Те бяха изречени по време на визитата на Матарела заедно с германския му колега Франк-Валтер Щайнмайер на остров Сицилия, също засегнат от миграционния феномен. Германия именно е една от страните в ЕС, които критикуват Италия, че не спазва Дъблинското споразумение.
На 18 септември италианското правителство прие пакет от мерки в борбата с незаконната миграция. Мерките бяха приети паралелно с прехвърлянето на мигранти от Лампедуза в Сицилия и континентална Италия. В новия пакет от мерки правителството увеличава до 18 месеца престоя на незаконни мигранти в специалните миграционни центровете за задържане в страната, докато установява дали даден човек има правото да остане в Италия или трябва да бъде депортиран. Досега максималният срок на задържане беше от 135 дни, което се възприемаше за прекалено кратко време и ако в този срок проверките на мигранта и процедурата по експулсиране не са приключили, властите бяха принудени да пускат задържаните в центровете мигранти, припомня Франс прес.
Съгласно приетия на 18 септември пакет от мерки правителството предвижда и увеличаване от 10 на 20 на центровете, в които ще бъдат настанявани мигрантите, които трябва да бъдат експулсирани от Италия. Сегашните 10 центъра са с максимален капацитет от 1161 души. Близо 6400 души са пребивавали в тях през 2022 г., като повечето от тях са били от Тунис, Египет, Мароко, Нигерия и Албания, припомня Франс прес. Малко над 3150 от тези мигранти са били репатрирани, според италианските власти. Правителствените планове относно повече центровете за мигранти, които ще бъдат депортирани, обаче предизвика нарастващо недоволство от страна на италиански кметове и областни управители, както от левицата, така и от десницата. Стефано Боначини, левоцентристкият областен управител на Емилия-Романя възприе това решение като противоречащо на рамковия закон, приет от правителството на Мелони относно предоставянето на по-голямата автономия на областите. Според Боначини правителството говори за областна автономия, но взима централизирано решения както в случая с миграционните центрове. Областният управител на Кампания Виченцо де Лука, който също е левоцентрист, категорично се противопостави на идеята на правителството за повече центрове за мигранти. Областният управител на Пулия Микеле Емилиано, също от левицата, каза, че неговата област може да приеме обособяването на такъв център за мигранти, но определи като цяло политиката на правителството на Мелони по миграционния въпрос като катастрофална. Областният управител на Лигурия Джовани Тоти припомни, че неговият регион е предложил да помогне за даването на организиран отговор на миграционната криза, но също така припомни, че този отговор не може да е само и единствено на национално ниво. Според него в изграждането на повече центрове за задържане на мигранти, които ще бъдат депортирани, има смисъл само ако преди това Италия е сключила споразумения със страните на произход на мигрантите, в които те да бъдат връщани, ако на италианска територия им бъде отказан бежански статут. Сега Италия има такива споразумения само с Тунис, Египет и Нигерия, което не е достатъчно. Кметът на Милано, левоцентристът Джузепе Сала също припомни, че трябват двустранни споразумения за репатриране на мигрантите. Областният управител на Венето, крайнодесният Лука Дзая директно заяви, че подобни центрове за мигранти, които ще бъдат репатрирани, не решават проблема. Италия успява годишно да репатрира по 3500-4000 мигранти, а само тази година мигрантите, които ще трябва да бъдат репатрирани са 140 000-150 000, предупреди Дзая.
На 22 септември в италианския Официален вестник се появи друга мярка на властите в областта на миграцията, според която от някои от мигрантите, пристигнали в Италия, ще се изисква сумата от близо 5000 евро, за да не бъдат изпращани те в центрове за задържане, докато се разглежда молбата им за убежище. Това породи огромна полемика в страната. В. „Република”, определи това като откуп. Според Джорджо Гори, кмет на град Бергамо и представител на левицата, това е банкова гаранция, която мигрантите плащат за това, че не са се удавили в Средиземно море. Левоцентристът Емилиано Фоси също заяви, че италианското правителство пълни държавната хазна на гърба на отчаяните мигранти. Правителството се аргументира, че сумата ще е нужна за покриване на разходите по прехраната и настаняването на мигрантите в продължение на месец, както и за покриване на стойността на репатрирането им в случай на окончателен отказ за предоставяне на убежище в Италия. Сумата ще бъде изисквана от мигранти, идващи от така наречените сигурни страни, за които по принцип се предполага, че не са в положение да искат предоставяне на убежище, както и от мигранти, опитали се да избегнат граничните проверки.
През изминалите дни в Италия дойдоха да се запознаят с миграционната ситуация френският вътрешен министър Жерал Дарманен (на 18 септември), френската крайнодясна лидерка Марин Льо Пен (на 17 септември) и нейната племенница, също представителка на крайната десница – Марион Марешал Льо Пен (на 14 септември).
На 20 септември Мелони произнесе първата си реч пред участниците в общополитическите дебати на високо равнище на годишната сесия на Общото събрание на ООН. В речта на Мелони темата за миграцията естествено зае централно място заедно с тази за подкрепата за Украйна срещу руската агресия. „Няма да допусна Италия да се превърне в бежански лагер на Европа”, заяви Мелони още при пристигането си за участие в годишната сесия на Общото събрание. Тя призова за прилагане на меморандума с Тунис, сключен през юли между ЕС и северноафриканската страна, на който самата Мелони беше архитект. В центъра на това споразумение е възпирането на незаконната миграция от бреговете на Тунис към Европа, в частност към Италия, в замяна на финансова помощ за тунизийската брегова охрана, както и за други области на развитие на Тунис, като образование, енергиен преход, икономика и др.
В речта си пред Общото събрание Мелони припомни, че последствията от конфликта в Украйна имат ефект на доминото и засягат преди всичко страните в южната част на света. „Това е една война, водена не само срещу Украйна, но и срещу най-бедните страни в света”, подчерта тя. А после допълни, че вниманието на Италия е насочено особено много към Африка, където страните, подложени на изпитание от дълги периоди на суша и на последиците от климатичните промени, днес се намират в една много трудна ситуация, свързана с хранителната сигурност, която ги излага още повече на нестабилност и ги превръща в лесни плячки на тероризма и на фундаментализма. „Това е един избор. Да създадеш хаос и да го разпространяваш. И в този хаос, който води потенциално до десетки милиони хора, търсещи по-добри условия на живот, проникват престъпните мрежи, които се възползват от отчаянието, за да трупат лесни милиарди”, заяви Мелони. Трафикантите на хора заблуждават хората, че като им се доверят, те ще намерят един по-добър живот и ги карат да им плащат хиляди долари за едно пътуване към Европа, което рекламират с брошури сякаш са обикновени туристически агенции, подчерта Мелони. „Но на тези брошури не пише, че често пъти тези пътувания водят до смърт, до един гроб на дъното на Средиземно море”, допълни Мелони и подчерта, че трафикантите не се интересуват дали лодките, в които товарят мигрантите, са подходящи за това пътуване. За трафикантите е важно каква ще е печалбата от това, изтъкна италианският премиер.
„Ние искаме да се борим с мафията във всички нейни форми и ще се борим и срещу тази нейна форма“, заяви Мелони и добави, че това трябва да бъде една обща цел, към която да се стреми и ООН. „Можем ли наистина да се преструваме, че не виждаме, че днес в света няма друга по-доходоносна престъпна дейност от трафика на мигранти, когато точно в докладите на ООН се казва как този бизнес е достигнал по обем на спечелените средства трафика на дрога и е прехвърлил трафика на оръжия”, допълни Мелони. „Наистина ли това Общо събрание, което едно време имаше фундаментална роля в окончателното ликвидиране на онова универсално престъпление, което беше робството, може да го толерира днес под други форми, може да толерира продължаващата търговия с човешки живот, може да толерира факта, че жени са докарвани в Европа да проституират, за да изплатят огромните дългове, които са натрупали към трафикантите, или пък че мъже биват изоставяни в ръцете на организираната престъпност”, каза още Мелони.
В речта си тя се обяви и срещу това да се допуска трафикантите да решават кой има правото да се спаси от тежкия живот в Африка - а именно онези, които имат най-много пари, за да платят на трафикантите за незаконното пътуване до Европа, а не онези, които действително се нуждаят най-много от спасение.
„Убедена съм, че е дълг на тази организация да отхвърли всякакво лицемерие по тази тема и да обяви глобална и безпощадна война на трафикантите на хора”, заяви Мелони по адрес на ООН. „Но, за да направим това, трябва да работим заедно, на всяко едно ниво и Италия има намерение да бъде на първа линия на този фронт”, допълни тя.
Италианският премиер подчерта, че на международната конференция за миграцията и развитието, организирана от италианското правителство в Рим през юли, средиземноморските държави и някои африкански страни са били въвлечени в един процес, който се фокусира върху две фундаментални ръководни линии – разгром на трафикантите и справяне с причините в основата на миграцията. Целта на този процес е да се гарантира най-основното от правата – правото да не се емигрира, да не бъде принуден човек да изоставя собствения си дом, собственото си семейство, да прекъсва собствените си корени, а да намери този човек в своята собствена страна необходимите условия, за да се реализира в живота, подчерта Мелони.
Италианският премиер също така припомни, че Африка не е един беден континент. Напротив тя е богата на стратегически ресурси. Там са съсредоточени половината от минералите в света, сред които и редкоземните елементи, там са и 60 процента от обработваемите земи в света, които често пъти са неизползваеми. „Африка не е един беден континент, но често пъти е бил един експлоатиран континент. Прекалено често намесите на чужди страни на континента не са отчитали местните реалности. Често пъти подходът е бил хищнически”, заяви Мелони. Тя допълни, че е нужно да се промени курсът. „Италия иска да допринесе за създаването на един модел на сътрудничество с африканските страни, така че те да могат да постигнат растеж и просперитет благодарение на ресурсите, които те притежават. Едно сътрудничество между равни, защото Африка няма нужда от благотворителни подаяния, а да бъде поставена в състояние на равнопоставена конкурентоспособност, Африка има нужда от стратегически инвестиции, които да свързват съдбата на нациите с проекти, които да са от взаимна изгода за двете страни”, каза Мелони. „Така може да се предложи една сериозна алтернатива на феномена на масовата миграция, една алтернатива, съставена от работни места, от образование, от възможности за реализация в страните на произход на мигрантите и от пътища за законна и съгласувана миграция”, допълни тя. „Ние първи ще дадем добър пример с „Плана Матей за Африка”, един план за сътрудничество за развитието, който носи името на Енрико Матей (създател на италианската енергийна компания ЕНИ), един велик италианец, който знаеше как да съвместява италианските национални интереси с правото на страните партньори да живеят в един сезон на развитие и прогрес”, изтъкна италианският премиер.
Критици на Мелони казаха, че в речта си пред Общото събрание на ООН тя не е съобщила нищо кой знае ново, а е претоплила изказванията си от своята програмна реч пред двете камари на парламента на Италия от октомври миналата година. Защитници на Мелони изтъкнаха, че с речта си пред Общото събрание на ООН тя е повела една борба, която мнозина години наред са се опитвали да избягват – тази срещу трафикантите на мигранти.
Няколко дни по-късно, в интервю на 23 септември за италианската телевизия Ти Джи 1, Мелони призна, че се е надявала правителството й да постигне по-добри резултати в областта на контрола на миграцията. "Резултатите не са тези, които ние се надявахме да постигнем. Със сигурност става дума за един много комплексен проблем, но аз съм сигурна, че ние ще стигнем до дъното на нещата", заяви тя.
Какви бяха реакциите и действията по света на италианския алармизъм по миграционния въпрос
По време на визитата си на 17 септември на остров Лампедуза председателката на ЕК Фон дер Лайен предложи план в 10 точки за подпомагане на Италия да се справи с миграционната вълна, както и на ЕС да избегне бъдещи миграционни вълни. При представянето на плана Фон дер Лайен заяви, че „миграцията е европейско предизвикателство, което изисква европейски отговор и решение”. Тя припомни, че бъдещето на Европа зависи от нейната способност да посреща големите предизвикателства, каквото е и предизвикателството, свързано с незаконната миграция. Фон дер Лайен, подобно на Мелони каза, че европейците ще са тези, които ще решават кой да идва в Европа, а не трафикантите на мигранти. Тя призова за единство и солидарност на европейско ниво по миграционния въпрос.
На 17 септември председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заяви, че темата за миграцията ще е в дневния ред на две срещи на европейските лидери през октомври, допълва Франс прес.
На 22 септември ЕК обяви, че започва да отпуска средствата на Тунис съгласно меморандума за сътрудничество, договорен през юли, предадоха АНСА и Франс прес. Отпуснатата сума възлиза общо на 127 милиона евро. От тях 67 милиона са за тунизийските усилия за възпиране на трафика на мигранти. По това перо общо ЕС трябва да отпусне на Тунис 105 милиона евро. Отделно ЕС трябва да отпусне на Тунис и 150 милиона евро за пряка подкрепа за тунизийския бюджет, като сега от тази сума бяха отпуснати 60 милиона евро.
Пак на 22 септември върховният европейски представител за външната политика и сигурността Жозеп Борел предупреди, че има риск ЕС да се разпадне заради проблема с мигрантите, предаде АНСА. Миграцията може да бъде "разлагаща сила за ЕС" заради дълбоките културни различия между страните и дългосрочната им неспособност да се споразумеят за обща миграционна политика" каза Борел в интервю за британския вестник "Гардиън". Той разкритикува някои членове на ЕС, които се придържат към японския принцип, а именно да не се смесва една нация с други хора, и подчерта, че точно обратното, ЕС има нужда от мигранти, за да противодейства на тенденциите на намаляване на населението. Според Борел национализмът е във възход в Европа много повече заради разделенията по миграционния въпрос, отколкото заради евроскептицизма. Пак Борел, но на 7 септември, според медийни информации, е пратил писмо на европейския комисар по разширяването Оливер Верхей, в което критикува меморандума между ЕС и Тунис за сътрудничество в борбата с незаконната миграцията. Според запознати източници тази новина е ядосала Мелони, която е казала, че позицията на Борел, но също и на някои италиански и европейски партии от левицата върви в посоката да се твърди, че в Северна Африка няма нито една сигурна страна, с която да се постигне споразумение за възпиране на потеглянията на незаконни мигранти и за репатриране на незаконните мигранти. „На практика европейската левица иска да направи масовата миграция неизбежна“, е заявила Мелони, предаде АНСА.
На 21 септември пред Общото събрание на ООН президентът на Централноафриканската република Фостен-Арканж Туадера заяви, че мигрантите търсят елдорадо в Европа и че тази ескалация на миграционната криза е едно от ужасяващите последствия от плячкосването на природните ресурси на африканските държави, обречени на бедност от робството, колонизацията и западния империализъм, от тероризма и вътрешните въоръжени конфликти, от геополитическите и геостратегическите напрежения между големите световни сили.
На 22 септември по време на церемония в Марсилия пред монумента на изчезналите в Средиземно море моряци и мигранти папа Франциск призова за действия за подпомагане на мигрантите, които бедстват в морето. Той заяви, че Средиземно море се е превърнало в огромно гробище, в което е погребано човешкото достойнство. Папата прикани вярващите да са пример в приема на мигранти и нарече крушенията с плавателни съдове с мигранти „трагедии, предизвикани от отвратителния трафик и от фанатизма на безразличието”.
Франция изпрати няколко разнородни сигнала по миграционната тема в последно време. На 14 септември френският президент Еманюел Макрон говори за дълг на европейска солидарност с Италия по миграционния въпрос, но също така предупреди, че Франция ще действа твърдо, но и хуманно по отношение на хилядите мигранти, пристигнали от Северна Африка, сред които има деца и много уязвими хора. Макрон каза, че трябва да се види кои от всички тези хора са подходящи за бежански статут и кои за репатриране. Веднага председателят на крайнодясната партия „Национален сбор” Жордан Бардела призова президента да даде тържествено обещание, че Франция няма да приеме нито един мигрант, идващ от Лампедуза. Лидерът на дясната партия „Републиканците” Ерик Сиоти пледира за глобална европейска инициатива за изпращане на мигрантите в техните страни на произход. Представители на радикалната левица „Непокорна Франция” пък призоваха за разпределяне на мигрантите на европейско ниво, като Франция да поеме своя дял в това. На 24 септември Макрон подчерта в интервю за френските медии Те Еф 1 и Франс 2, че Франция изпълнява полагаемите й се задължения във връзка с миграцията, но предупреди, че страната не може да посрещне цялата мизерия на света. Подобно на Мелони той заговори за партньорства със страните на произход и на транзит на мигрантите с цел възпиране на миграционните потоци.
Представителката на крайната десница Марион Марешал Льо Пен по време на визитата си на 14 септември на Лампедуза заяви, че е дошла там да изрази солидарност с италианския народ и италианското правителство, изоставени от ЕС и от Франция, въпреки че италианските граници са и граници на цяла Европа. Веднага френски правителствени представители определиха визитата на Марион Марешал Льо Пен като отвратителен начин да се прави политика на гърба на страдащите. На 17 септември при гостуването на крайнодясната лидерка Марин Льо Пен в Понтида за годишната среща на крайнодясната партия „Лига” на италианския вицепремиер и министър на транспорта Матео Салвини, двамата се обявиха срещу миграционното наводняване на Европа.
Френската външна министърка Катрин Колона заяви още на 15 септември, че Франция смята за неотложно да бъде приет преди края на годината новият европейски миграционен пакт, предложен преди няколко години от ЕК. „Този пакт позволява едновременно да се засили защитата на нашите външни граници, да се попречи на идването на незаконни мигранти, а ако те вече са тук, да се приемат онези, които трябва да останат и да се разпредели бремето между страните членки”, заяви Колона и припомни, че Франция е поела своя дял от бремето, докато други европейски страни отказват на направят това.
По време на визитата си в Рим на 18 септември френският вътрешен министър Жерал Дарманен остави у италианските си събеседници – вътрешния министър Матео Пиантедози и външния министър Антонио Таяни впечатлението, че осъзнава конкретиката на проблема, с който се сблъсква Италия. В навечерието на тази визита Дарманен обаче заяви, че Франция отказва да приеме кандидати за убежище от Лампедуза. „Би било погрешно да се мисли, че защото мигрантите пристигат в Европа, те трябва незабавно да бъдат разпределени в Европа и във Франция, която вече поема справедливия си дял”, заяви той на 18 септември за радио „Юроп 1” преди визитата си в Рим. Пред телевизия Те Еф 1 Дарманен заяви на 19 септември, че потокът от мигранти няма да пресекне, ако страни като Франция приемат част от тези мигранти. Според италианските му събеседници, когато Дарманен говори всичко това, той иска в действителност да каже, че Франция смята, че изходът от кризата не е в разпределението на мигрантите между страните членки, а в една обща европейска политика. Събеседниците на Дарманен отчетоха и, че във Франция също се води кампания за евроизборите и политиците правят някои изказвания и за да не ядосат електората си. Не бива да се забравя и, че самият Дарманен още отсега дава заявка за участие в битката за френския президентски пост през 2027 г.
Вътрешният министър на Франция все пак на няколко пъти пред френски медии подчерта, че Франция иска да помогне на Италия в охраната на външните граници. Франция е готова и да помогне на Италия за връщането на мигрантите в страните на произход, с които Париж добри дипломатически отношения, като Сенегал или Кот Д’Ивоар, каза също така Дарманен. На 21 септември министърът освен това похвали Италия на Джорджа Мелони, че по въпроса за управлението на миграционния поток тя вече не разиграва националистическата карта, а говори за европейско разрешаване на проблема. Това изказване на Дарманен бележи промяна в неговото виждане за Италия на Мелони, която той разкритикува през пролетта за неспособността й да се справя с миграцията.
И докато Франция и Италия намират сякаш до известна степен общ език по някои аспекти на миграционния въпрос, се очертава все по-голям разлом между Италия и Германия. Берлин упреква Италия, че не прилага Дъблинския регламент и отказа на свой ред да прилага временния механизъм за доброволно пренастаняване на мигрантите, договорен през 2022 г. Но едва ли на президента на Германия Щайнмайер му се е понравило да констатира по време на визитата си в Сицилия на 22 септември, че дори балансираният и умерен Матарела смята Дъблинския регламент, на който държи толкова много Берлин, за праисторически.
На 22 септември стана ясно, че германското правителство има намерение да финансира неправителствени организации, помагащи на мигранти в морето, но също и в Италия. Това разгневи Рим, отбелязва АНСА. Една от тези организации е католическата благотворителна организация „Общност Сант’Еджидио”, която ръководи проекти за прием и интеграция на мигранти, вече пристигнали на италианска територия. Друга организация, на която Берлин ще помага финансово, е „ Ес О Ес Хюманити“, която има кораби за спасяване на мигранти в морето, предаде ДПА. За тези проекти Берлин ще отдели между 400 000 и 800 000 евро. Тази идея изобщо не се хареса на Италия и беше остро разкритикувана от италианския министър на отбраната Гуидо Крозето в интервю за в. „Стампа“, който заяви, че Германия би могла да помага например на Италия в борбата срещу трафикантите на мигранти.
А, за да покаже, че Германия сама също се сблъсква с миграционна криза, на 22 септември германската вътрешна министърка Нанси Фезер обяви, че страната й ще проучи въпроса за обособяването на постоянни контролни пунктове по границата с Чехия и Полша. Не бива да се забравя, че през 2022 г. в Германия бяха подадени най-много молби за предоставяне на убежище (244 000) в ЕС, което е двойно по-малко от тези, подадени във Франция (156 000) и доста далеч от тези в Италия (84 000), припомня Франс прес.
/ГГ/
news.modal.text
