Тематичният брой на списание ЛИК на тема „Българските пари“ бе представен днес в Паричния салон в сградата на Българската народна банка (БНБ). Събитието се състоя със специалното участие на управителя на БНБ Димитър Радев. Разговорът, вдъхновен от изданието за литература, изкуство и култура на Българската телеграфна агенция (БТА), бе модериран от генералния директор на БТА Кирил Вълчев.
Участие в дискусията взеха главният редактор на списание ЛИК доц. Георги Лозанов, както и отговорният редактор на ЛИК Яница Христова. Сред участниците бяха и двама от авторите в броя – проф. д.н. Пенчо Пенчев, преподавател в специалностите „Стопанска история“, „История на икономическите теории“ и „Сравнителна политическа икономия“ в Университета за национално и световно стопанство, и доц. д-р Юлия Захариева – създател и доайен на дисциплината „Право на Европейския съюз“ в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Чрез видеовръзка в представянето се включиха събеседници от пресклубовете на Агенцията в страната и чужбина.
„Този брой на ЛИК съдържа честен разказ за парите по българските земи, част от който е през архивите на Българската телеграфна агенция с новини от три века - от края на XIX век до първата четвърт на XXI век“, каза Кирил Вълчев. По думите му по-голямата идея на този брой е да се замислим за смисъла на парите изобщо. Той отбеляза, че в този брой на списанието могат да се прочетат много идеи за смисъла на парите – улесняващо средство за размяна, запазване на стойност, доверие, идентичност, принадлежност към общност. „Най-траен се оказва смисълът на парите като средство да изпитат човека. И мерилото за тяхната стойност може да се окаже спасение или предателство. Впрочем според учени, с които разговарях, по днешните български земи със сигурност е имало в обращение и тирски сикли (шекели) - 30-те сребърника, за които Юда предава Иисус“, каза генералният директор на БТА. Според него затова трябва да помним, че парите не са цел, а инструмент, който разкрива сърцето на човека.
Приемането на еврото не е резултат на рязък завой, а продължение на един път, по който България върви от много години, посочи управителят на БНБ Димитър Радев. По думите му няма по-подходящо място за разговор, посветен на българските пари, от Паричния салон на БНБ. „Това място ни напомня, че парите не са просто банкноти и монети. Те са въпрос на доверие. Ето защо ниe не само приветстваме, но и подкрепяме инициативата на Българската телеграфна агенция и списание ЛИК да оставят интелектуален знак от този важен момент – именно въвеждането на новите български пари“, каза той.
„Влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 година е историческо събитие и ние, с този брой на списание ЛИК, някак си влизаме в тази история“, посочи главният редактор на изданието доц. Георги Лозанов. „Списание ЛИК е списание за литература, изкуство и култура. И на мен ми се струва, че тази гледна точка е много съществена в случая с минаването към еврото“, допълни той. По думите му сме склонни повече да говорим за парите като всекидневия бит, тип социално отношение. Но всъщност парите са артефакти, чрез които ритуализираме собствената си културна идентичност и във всеки момент стигат до всеки. А еврото е знак за нашата европейска културна идентичност. Все говорим за национална културна идентичност, но българската нация е част от една по-голяма културна идентификационна зона. Това е европейската култура и по-специално западноевропейска култура, обясни доц. Лозанов.
„Това, което може да прочетете и да откриете в броя, са едни от фундаментите на появата на валутата през годините. Започвайки още в края на 40-те години, когато част от българските пари са изтеглени и са вкарани в обращение нови. Преминаваме през реформата през 50-те и 60-те години, за да стигнем до включването ни във валутен борд и приемането ни в еврозоната“, разказа Яница Христова, отговорен редактор на списание ЛИК. „Гледайки назад, сегашният момент изглежда много по-подреден и организиран. И мисля, че това е добра новина за гражданите и може да им дава надежда“, каза още тя.
Раждането на парите в ново време в България предхожда раждането на държавата. Не с името лев, но такива са сечени преди Освобождението в Трявна, в Лом, в Шумен, както и в Панагюрище, където те са се наричали „вот“ и са представлявали монети с четвъртита форма, разказа проф. Пенчо Пенчев. „Българската модерност не започва с Освобождението и с раждането на българската държава“, заключи проф. Пенчев, който говори в своето изложение за парите през призмата на идентичността, културата и литературата.
„Когато става дума за национална валута чувствителността е много голяма, поради което националните символи на евромонетите помагат те да имат свое национално звучене“, посочи доц. д-р Юлия Захариева. Тя изрази надежда, че когато българските евромонети започнат да циркулират извън територията на страната, българската национална страна може да провокира интерес към историята зад тези символи.
В събитието с видеовръзка се включиха и кореспондентите на БТА и техните събеседници от Варна, Самоков, Търговище, Шумен и Казанлък.
За българския лев са работили най-големите класици на родното ни визуално изкуство, каза художникът и графичен дизайнер Димитър Трайчев, който участва от Варна в представянето. Той припомни, че сред пионерите е Георги Яковлев Кирков, след това идват Димитър Гюдженов, Александър Божинов, Константин Щъркелов, Борис Денев, Васил Захариев. Хора, които, по думите му, са стълбове в историята на българското изкуство. Според Трайчев банкнотата е важна за легитимността на държавните институции и за самочувствието на колективните потребители.
„Имахме честта и удоволствието на пълен курорт да посрещнем еврото“, каза председателят на Съюза на собствениците и хотелиерите в Боровец Благовеста Томова по време на представянето на новия брой на списание ЛИК. Тя се включи на живо от хотел „Рила“ в Боровец, на който е и изпълнителен директор, и разговаря с кореспондента на БТА в Самоков Иван Ласкин. „Естествено нещо, което се случва за първи път, беше натоварено с доста очаквания, да не кажа доста притеснения от наша страна относно нашата готовност – дали системите ни ще сработят, дали гостите ще бъдат доволни, дали ще имаме някакво забавяне“, добави още Томова. По думите й процесът към преминаване към еврото е протекъл плавно, а към 02:00 часа в новогодишната нощ цялата разплащателна система е била в действие.
Образът на Паисий Хилендарски, възпроизведен върху гърба на българската монета от 2 евро, е заимстван от стенопис в храм „Свето Успение Пресветия Богородици“ в Търговище, каза за БТА историкът Светлана Аврамова – главен уредник „Най-нова история“ в Регионалния исторически музей (РИМ) в града. „Композицията е впечатляваща, защото над образите на двамата братя Кирил и Методий стоят изображения на св. цар Борис Покръстител и св. Паисий Хилендарски. Тази композиция е изписана от художника Николай Ростовцев. Впоследствие тя впечатлява проф. Кирил Гогов, който е автор на редица български парични знаци. Сред тях е и вече излязлата от обращение банкнота от 2 лева, емисии 1999 г. и 2005 г.“, каза уредникът в Търговищкия музей. Тя отбеляза още, че през 2015 г. в обращение влиза монета с номинална стойност от 2 лева, на която има пластичен вариант на известния вече образ от двулевовата банкнота. Същият този образ се пренася и върху монетата от 2 евро, изтъкна тя.
„Икономическите ползи от въвеждането на еврото в България никой не може да ги отрече, ако се води един честен разговор. Много е важно да задълбочаваме интеграцията си в Европейския съюз (ЕС)“, каза преподавателят по философия и политология в Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“ проф. Добромир Добрев в Националния пресклуб на БТА в областния град. Според него много важна е обаче политическата страна на въпроса, свързана с приемането на еврото, за България специално. По думите му приемането на еврото още веднъж подчертава от коя страна застава България, а именно от западната страна на геополитическата арена. „Това е много важно, ние да задълбочаваме интеграцията си в Европейския съюз, да показваме присъствие и да намираме своето място в съюза, тъй като сега както се променяме ние, така се променя и ЕС“, посочи още той.
„Много и различни са интересните моменти в историята на българските пари през годините“, каза в интервю за БТА зам.-председателят на Нумизматичното дружество „Централна България“ Георги Стоянов. Той беше гост в Националния пресклуб на БТА в Казанлък. Според него интересен момент в историята на българската валута е изборът на наименованието „стотинки“. По думите му първоначално идеята е била тези монети да се казват сантими, по подобие на френските такива, но е взето решение да се казват стотинки - една стотна от лева. „Интересно е и влизането на страната в Латинския паричен съюз, когато се уеднаквяват единиците със златото и страната ни става равноправна с другите западни държави“, посочи нумизматът. Като ярък момент в историята на лева той открои и отсичането на първите златни монети. Според Стоянов това от какъв метал се изсичат монетите, говори за икономическото състояние на държавата.
Капитан II ранг Радко Муевски, командир на българския научноизследователски кораб „Св.св. Кирил и Методий“, се включи от пресклуба на БТА на борда на плавателния съд. Участие взе и командирът на българската база „Свети Климент Охридски“ на остров Ливингстън в Антарктида Камен Недков. Той беше в пресклуба на Агенцията в базата на Ледения континент.
„Щастливи сме, че България вече е в еврозоната”, каза капитан ІІ ранг Радко Муевски. В Антарктика няма валути и разменни монети, вместо това братската подкрепа е нашата най-голямата разменна монета, обясни той. На борда на кораба имаме свои вътрешни разменни монети, като например използването на интернет, което е много важно за нас събитие, допълни капитанът.
„Не можем да усетим приемането на еврото тук, на Ледения континент, защото нямаме финансови отношения помежду си – както като екип, така и със съседната испанска база или с корабите, които идват на посещение при нас“, каза Камен Недков. „Тук, преди всичко, разчитаме на приятелство, на доверие и услуги в нужда. И смятам, че много добре се справяме, и много по-лесно успяваме да комуникираме, и да имаме по-искрени отношения помежду си, и изключително добре развито приятелство между нас“, допълни той.
Събитието бе закрито с интервю с Георгиос Плиос, анализатор и преподавател по медийна социология в Атинския университет в Гърция, който разговаря с кореспондента на БТА в града Иван Лазаров. „България е много по-подготвена за приемането на еврото, отколкото беше Гърция“, каза проф. Плиос. „Известно време в България имаше двойни цени. Те се изписват и евро, и в лева. Това прави по-трудно хората да бъдат измамени, защото те знаят каква е била цената преди и след еврото. При нас в Гърция не стана така, което доведе до внезапно поскъпване на много стоки“, разказа професорът. „Втората разлика е, че балансът между лева и еврото е много по-добър от този, който беше между драхмата и еврото, тъй като левът в миналото е бил вързан за германската марка“, смята още проф. Плиос.
В представянето на броя на ЛИК се включиха и още гости в пресклубовете на агенцията в страната:
Троян – с участието на Диана Василева и Николай Тодоров
От чужбина се включиха събеседници от:
Антарктида, остров Ливингстън, българска база „Свети Климент Охридски“
Научноизследователски кораб „Св.св. Кирил и Методий“
От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Декемврийският брой на тема „Българските пари“ можете да откриете на следния линк https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/71.
/ТС/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
Моля потвърдете купуването на избраната новина
