site.btaШвейцарски банки обвяват на 5 февруари 1997 г. решението си да внесат 71 милиона долара в хуманитарен фонд за жертвите на Холокоста

На 5 февруари 1997 г. в Цюрих, Швейцария, е обявено решението на трите големи швейцарски банки - Швейцарската национална банка, „Суис бенк корп.“ и „Креди Сюис“, да внесат 100 млн. швейцарски франка (71 млн. долара) в хуманитарен фонд за изплащане на обезщетения за невърнати от швейцарските банки авоари на жертви на Холокоста и техните семейства след края на Втората световна война (1939-1945). 

На 22 октомври 1996 г. Швейцария признава, че е използвала непотърсеното имущество на полските евреи, станали жертва на Холокоста, за да компенсира швейцарските граждани, чиято собственост е била национализирана от полските власти след края на Втората световна война. Към договора за взаимна компенсация с Полша от 1949 г. е открит протокол, от който става известно, че „еврейски пари са били използвани за обезщетяване на швейцарски граждани“. По този повод Световният еврейски конгрес иска от Швейцария да изплати компенсации на еврейски реституционни организации.

На 13 август 1998 г. Световният еврейски конгрес и швейцарските банки постигат споразумение, съгласно което банките се задължават в срок от три години да изплатят 1,25 млрд. долара като компенсация за ограбените еврейски авоари по време на Втората световна война (1939-1945). Към тази сума се добавят средствата от специалния фонд за жертвите на Холокоста, създадени от швейцарските банки. 

БТА проследява темата в емисиите „Международна информация“ и „Анализи“: 

Цюрих, 5 февруари 1997 г. /БТА/ Трите най-големи швейцарски банки обявиха днес решението си да внесат 100 милиона швейцарски франка (71 милиона долара) в хуманитарен фонд за жертвите на Холокоста, предаде АФП. Сметката е открита в Швейцарската национална банка. Федералното правителство трябва да реши за какво ще отидат средствата. Трите банки уточняват, че безстопанствените суми в трезорите им не са послужили за тази инициатива. Авоарите, които не са потърсени през последните десет години, възлизат на най-малко 40 милиона швейцарски франка (около трийсет милиона долара). Това начинание трябва да съдейства за намирането на решение на споровете около действията на швейцарските банки преди, по време и след Втората световна война, смятат банките-вложителки.

*****

Ерусалим, 5 март 1997 г. /БТА/ Предложението на Швейцария да създаде фондация с капитал 5 милиарда долара, която да подпомага жертви на геноцида, включително и на Холокоста, е крачка във вярната посока. Така коментира днес намерението на Швейцария ръководителят на Еврейската агенция за Израел Аврам Бург. Ще настоявам пред швейцарските власти да бъдем включени в дейността на фондацията, за да сме сигурни, че целите й се изпълняват както трябва, каза още Бург.

Еврейската агенция бе инициатор на разследванията за сметките на жертви на Холокоста в швейцарски банки. Аврам Бург припомни, че подобни разследвания се водят в още 19 страни и изрази надежда, че предложението на Швейцария може да послужи като пример и за други държави.

*****

Лондон, 24 март 1997 г. /БТА/ Собствените архиви на Швейцария разкриват 50-годишна конспирация на швейцарските банкери да крият нацисткото злато, да присвоят депозити на европейски евреи и да пречат на жертви на Холокоста да получат подобаващи репарации. Това твърди Том Бауър в книга, която ще излезе идния месец. В Съединените щати тя ще бъде отпечатана под заглавието „Нацисткото злато“, а във Великобритания ще се нарича „Черни пари“. „От войната насам Швейцария парадира, че е малка хуманитарна държава и никой никога не е разкрил, че богатството й се основава на печалба от престъпления“, заявява авторът в интервю, цитирано от Асошиейтед прес. Той бил помолен да напише книгата от екипа на американския сенатор Алфонсо Д'Амато, който миналата година помогна да се привлече вниманието на международната общественост към проблема за нацисткото злато в швейцарските банки. По-рано този месец Берн обяви, че създава фонд от 7 милиарда швейцарски франка (5 милиарда долара) за подпомагане на жертвите от геноцид, икономически и природни бедствия.

 *****

Швейцарските банки и еврейските пари

Женева, 10 април 1997 г. /Елиф Кабан от Ройтер/ Новооткрити документи показват, че швейцарските банки, които вече са замесени в скандал заради изчезналите пари на евреите, жертви на Холокоста, са закрили хиляди банкови сметки след Втората световна война без знанието на притежателите им. Документите, изровени от журналисти в градския архив на Лозана, съдържат имената на притежателите на такива депозити, както и сумата по тях, която днес възлиза на милиони долари. Очаква се това откритие да доведе до нови искове срещу швейцарските банки. Швейцарските банки обаче, които са най-потайните в света, настоятелно твърдят, че не пазят старите си архиви и документи. В регистрите, принадлежащи на лозанската банка Креди Фонсие Водоа, са вписани имената на хиляди хора, предимно швейцарци, но и немалко чужденци, номерата на банковите им сметки, родните им места, както и датата, на която са открили депозита си. Сред тях например има арменец на име Чарлс Докториан, който си открил сметка в банката през 1931 г., в която днес би трябвало да има 70 000 долара. Някой си Октав Вебер пък си направил влог през 1932 г. за 10 000 долара днешни пари.

Според Едуард Фейгън, един от адвокатите в делото за 20 милиарда долара, което наследници на жертвите на Холокоста заведоха срещу швейцарските банки, лозанските архиви ще дадат възможност да се проследи къде са изчезнали парите. До неотдавна банките в Швейцария имаха правило да пазят документи до 10 години от издаването им. Но с приетия под международен натиск закон от 1995 г. на банките им бе забранено да унищожават дори и късче хартия, което би дало следа за изчезналите еврейски пари.

През февруари тази година швейцарските банки признаха, че държат 39 милиона швейцарски франка по т. нар. мъртви сметки, чиито притежатели не са ги използвали с десетилетия. От Световния еврейски конгрес обаче заявиха, че сумата е смешно малка и подчертаха, че става въпрос за милиарди долари. Говорителката на швейцарската банкова асоциация Силвия Матиле нарече закриването на сметки „достойно за съжаление“ и обясни каква е процедурата. Преди 1995 г. банките публикували в местите вестници, че възнамеряват да закрият тези и тези сметки. Ако никой не си ги потърсвал, банките тогава можели да закрият сметката и да унищожат всички свързани с нея документи, след като са ги съхранявали в продължение на 10 години.

Парите от закритите депозити обикновено били използвани за благотворителни цели. Сега на тази практика се слага край. Банкерите обаче предупреждават, че издирването на притежателите на „мъртвите сметки“ ще зависи от това колко пари има в тях. Смешно е да хвърляме толкова усилия и средства за сметки от 200 франка например, сподели един от тях. Според депутата социалист в щвейцарския парламент Жан Циглер случаят с лозанския архив е само върхът на айсберга. „Швейцарските банки казват, че са загубили парите, но няма такова нещо като загубени пари в швейцарски банки. Нашите банкери са изрядни в деловодството си. Това е една от швейцарските добродетели. Банкерите ни мамят и лъжат клиентите си и света, но са родени деловодители“.

*****

Нацисткото злато: Вашингтон предлага обезщетение за жертвите

Вашингтон, 7 май 1997 г. /БТА/ Съединените щати предложиха да бъде изплатена на оцелелите от Холокоста „значителна част“ от нацисткото злато за 70 милиона долара, откраднато от nитлеристка Германия в европейските страни през Втората световна война. Предложението се съдържа в публикуван днес във Вашингтон доклад на американското правителство, който е особено критичен към Швейцария. Златото за 70 милиона долара се намира под контрола на тристранната комисия (САЩ, Франция и Великобритания), създадена след Втората световна война, за да разпредели откраднатото злато. Известна част от златото, прехвърлено от нацистите в Швейцария и Италия, било ограбено от жертвите на Холокоста, главно бижута и златни зъби, се казва в документа, цитиран от АФП. Докладът остро критикува Швейцария за тесните й връзки с нацистка Германия и „непреклонността“ на нейните банки в следвоенните преговори за откриване на откраднатото злато и обезщетяване на пострадалите. Швейцария предаде на тристранната комисия злато за близо 60 милиона долара по силата на подписано в 1946 г. споразумение. Но тази сума, подчертават авторите на доклада, е „твърде малка в сравнение с ограбеното от нацистите злато, оценявано между 185 и 289 милиона долара“. В документа се отправят критики и срещу Швеция, Испания, Португалия, Турция и Аржентина за отношенията им с нацистка Германия през Втората световна война.

Швейцария приветства американския доклад като принос към обективното осветяване на историята на страната през Втората световна война, съобщи агенция Ройтер. В същото време, по думите на швейцарския външен министър Флавио Коти в документа липсва историческият контекст за трудното положение, в което Швейцария се намирала като малка неутрална страна, заобиколена от държавите от Оста по време на войната.

Докладът на американското правителство бе приветстван и от Световния еврейски конгрес, който го окачестви като „важно събитие в морален план в модерната история на Америка“. Председателят на Световния еврейски конгрес Едгар Бронфман заяви в Ню Йорк, че докладът „потвърждава твърденията, опасенията, и свидетелствата на оцелелите от Холокоста, и настояванията им за морално удовлетворение и материално обезщетение“. Международната еврейска организация, чиято централа е в Ню Йорк, от няколко месеца оказва натиск за изготвяне на пълен доклад за съдбата на нацистките авоари, държани в Швейцария по време и след Втората световна война.   

*****  

Вашингтон, 20 май 1997 г. /БТА/ САЩ и Великобритания се споразумяха до края на годината в Лондон да бъде свикана международна конференция, която да хвърли светлина върху имуществото, откраднато от нацистите през Втората световна война. В съвместното комюнике за срещата на държавния секретар Мадлин Олбрайт с британския външен министър Робин Кук, който е на официално посещение във Вашингтон, двете страни призовават за мерки, които да компенсират преживелите Холокоста. Те искат също тристранната комисия с участието на Франция, САЩ и Великобритания, натоварена да възстанови ограбеното злато в централните банки на окупираните страни да завърши работата си колкото може по-бързо и всички документи да бъдат публикувани. На пресконференция след срещата си с Мадлин Олбрайт британският външен министър призова Вашингтон да подкрепи усилията на новото британско правителство за мир в Северна Ирландия и поиска от САЩ да не предприемат отделни инициативи.

*****

Европа по следите на еврейските авоари

Париж, 31 януари 1997 г. /Аниес Дронников от АФП/  Петдесет години след Холокоста проблемът за ограбените еврейски авоари отново е на дневен ред в Европа и е повод за бързото създаване на комисии и работни групи. Скандалът с авоарите на евреите, заграбени от нацистите и сътрудниците им, независимо дали става въпрос за швейцарски банкови сметки, имущество на еврейската религиозна общност в Полша, предмети на изкуството във Франция, злато в Португалия, избухна след разкритията на американския сенатор Алфонсо Д'Амато.  Според него Швейцария, по споразумение с източноевропейските комунистически режими, си е послужила с парите на евреите от Централна Европа, убити от нацистите, за да обезщети швейцарците за национализираните им имоти в Източна Европа. В началото на януари Полша реши да възстанови на жертвите на Холокоста или на наследниците им сумата от 369 000 долара, изплатени на Полша от Швейцария и изтеглени от безстопанствени сметки в швейцарските банки.  На 21 януари бе приет проектозакон за възстановяване на имуществото, принадлежало на еврейските религиозни общини преди Втората световна война.

В средата на януари еврейската общност в Триест започна издирване на шест каси, съдържащи бижута и ценни предмети, окрадени от нацистите от депортирани евреи от Триест, чиито следи се губят през 1962 година. След войната те са били прибрани от съюзническото военно управление, а после са били поверени на банка в Триест, където са били съхранявани до 1961 г., след което изчезнали. Вероятно касите са били изпратени в Австрия.

Президентът на Португалия Жоржи Сампаю поиска от премиера си да го информира за нацисткото злато, изпратено в Португалия по време на войната. Португалия бе обвинена, че е получила тогава чрез Швейцария златото, което нацистите откраднали от централноевропейските банки. Центърът Визентал във Виена възнамерява да разследва трансфера на злато от Германия или през Швейцария за Португалия и Испания в периода 1936 - 1945 г. и оттам към Латинска Америка, Далечния изток, Швейцария и други страни от 1945 г.  до 1949 година.

Шведското Министерство на външните работи започна преглед на архивите си в търсене на евентуални еврейски капитали, внесени от чужденци в 902 шведски банкови сметки преди войната, равняващи се вероятно на 580 000 долара. Работна група, съставена от представители на Министерството на външните работи, банки и шведската еврейска общност, бе създадена на 14 януари след посещението в Стокхолм на председателя на Световния еврейски конгрес Израел Сингер. Групата трябва да открие имената на евреите титуляри на банкови сметки, жертви на нацистите, за да изплати обезщетения на оцелелите или на семействата им.

Шведската телевизия твърди, че е открила в архивите на централната банка документ, който доказва, че Якоб Валенберг, директор на шведската банка Енскилда през 1944 г., се е опитал да убеди централната банка да купи нацисткото злато. Правителството на Швейцария реши да създаде хуманитарен фонд за жертвите на нацизма в отговор на банките, които искат „жест“, способен да прекрати спора. Трите големи швейцарски банки, застрахователните компании и предприятия ще внесат първите суми в този фонд, който трябва да надвишава 80 милиона долара според Райнер Гут, президент на Креди Сюис Груп.  Берн ще даде своята вноска едва след като станат ясни през лятото резултатите от разследване за операциите на Швейцарската национална банка със заграбеното от нацистите злато. Така в края на януари в Мадрид се разбра, че Швейцарската национална банка е платила на Испанската банка между 1941 г. и 1945 г. 187 милиона швейцарски франка в злато, част от което е откраднато от нацистите от окупираните от Германия държави.

Във Франция премиерът Ален Жюпе обяви в събота „в съгласие с президента“ Жак Ширак създаването на работна група, която да оцени размерите на грабежите, понесени от евреите по времето на окупацията, и да направи списък на имуществото, което още е „френска и чужда държавна собственост“. Директорката на музеите във Франция Франсоаз Кашен откликна остро на скандала с 2000 произведения на изкуството, отнесени през войната от нацистите и върнати на Франция. Тя заяви, че е „шокирана“ от „непристойните“ обвинения, че музеите са „в известен смисъл укриватели“ на произведения на изкуството, откраднати от нацистите.  

*****

Швейцарските банки и еврейските организации се споразумяха са обезщетяването на жертвите на Холокоста

Ню Йорк, 13 август 1998 г. /БТА/ Световният еврейски конгрес и швейцарските банки постигнаха споразумение, съгласно което банките се задължават в срок от три години да изплатят 1,25 милиарада долара като компенсация за ограбените еврейски авоари през Втората световна война, предадоха осведомителните агенции. Споразумението урежда всички искове, свързани с Холокоста, се казва в комюнике на банките, цитирано от АФП. Към тази сума ще бъдат добавени средствата от специалния фонд за жертвите на Холокоста, създаден от швейцарските банки. Така общата сума дори може да надмине поисканите от еврейските организации милиард и половина долара. Фондът вече обяви предстоящо изплащане на 30 милиона долара на американски евреи.

*****

Европейски вестници за споразумението между швейцарските банки и оцелелите от Холокоста евреи

Бон, 14 август 1998 г. /БТА/ Споразумението между швейцарските банки и оцелелите след Холокоста евреи намира широк отзвук на страниците на европейските вестници днес. „Характерът има своята цена“, пише швейцарският „Нойе цюрхер цайтунг“, цитиран от ДПА. Вестникът твърди, че позицията на Швейцария по време на Втората световна война може да бъде подложена на сериозна критика. Още по-категоричен в своята оценка е английският „Дейли телеграф“. Материалът, озаглавен „Срамното поведение на Швейцария“, открито обвинява швейцарските банки, че са приели златото на нацистите въпреки, че са били наясно с неговия произход.

Подобна е позицията на италианския вестник „Кориере дела сера“, според който един подпис не стига, за да се заличи „откритата и пълна търпимост към нацисткия режим“ от страна на швейцарските банки според израза на историците. Печатът в Германия също отделя значително място на този проблем. „Горчивината остава“, пише „Мителсбауерише цайтунг“, когато коментира опита един морален проблем да бъде разрешен единствено чрез парите. „Щутгартер цайтунг“, цитиран от ДПА, обобщава: „Най-страшното е, че в Германия очевидно миналото още дълго няма да бъде напълно осмислено“.