site.btaПисателят Момчил Миланов: За мен срещата с българските читатели е приоритет

Момчил Миланов е писател и юрист. Завършил е международно право в Страсбург (Франция) и международни отношения в Брюж (Белгия). Дълги години преподaва международно право в Женева. Автор е на романа „Лято в Бурландия“, който излезе на български преди месец и чието френско издание предстои след броени месеци. Редовно публикува разкази на различни места, задължително по един за всяка Коледа! В момента работи в Международния съд на ООН в Хага. Обича влакове и трамваи, особено летящи.   

„Лято в Бурландия” е „политически роман за деца”, в който сънят и реалността се размиват, а детското въображение се оказва единственият път към спасението.

„Освен това той е много близо до нас, не само заради романа си „Лято в Бурландия”, а и защото живее и работи като много от нас в Бенелюкс“ - разказа за рубриката „БГ Свят“ на БТА Рада Ганкова - създателка на литературния клуб „ Записки под възглавката “ в Брюксел, преводач и програмен директор на Фестивала на българската книга в белгийската столица, в който участие взе Миланов. 

Двамата разговаряха за фестивала, за „Лято в Бурландия“ и за българската общност в Хага. Разговора им предостави за рубриката „БГ Свят“ на БТА самата Ганкова.

Какви бяха очакванията ви за този фестивал и оправдаха ли те, след като вече го посетихте лично?

За първи път присъствам и участвам на фестивала и съвсем честно мога да кажа, че това е едно от най-хубавите събития, на които съм бил. От много време насам. Имах високи очаквания, тъй като познавам някои от замесените в организацията и знам колко много усилия влагат в създаването на събития, които обединяват българите зад граница. След края на фестивала мога да кажа, че чакам с нетърпение отново да съм част от него. И вярвам, че мнозина чувстват същото. 

А всъщност знаехте ли изобщо за фестивала преди да ви поканят да участвате?

Бях чувал за него през годините, но тъй като до съвсем скоро не живеех толкова наблизо, нямах възможност да присъствам. Надявам се повече хора да разберат за него и с всяка следваща година публиката му да се разширява. Като участник видях какво усилие изисква провеждането му, мога само да си представя какво е да се занимаваш с цялата организация, която предхожда месеците и седмиците преди самия фестивал. Българската държава и националните медии трябва да помагат да популяризирането на тези фестивали, за да достига той до повече хора. 

По време на вашето представяне се чуха много добри отзиви от публиката за романа ви „Лято в Бурландия“. Отговорихте, че ви харесва как всеки един читател чете различно и намира нещо свое в книгата. Как постигнахте тази самобитност в първия си роман?

Много съм благодарен за тази оценка. И да, наистина вярвам в способността на читателя да намира своя си път към и в книгата. Понякога се случва така, че човек много рано в живота си взима, съзнателено или не, решението да пише и това решение предопределя голяма част от идентичността. Подготвяш се за това дълго време, петнадесет, двадесет, двадесет и пет години, колкото е необходимо. Събираш впечатления, пътуваш, претегляш, тестват как написаното звучи на едно или на друго място, влияеш се, преодоляваш влиянието, намираш нови влияния, те стават част от теб, добавяш нови гласове, нови пластове, докато неусетно цялото това натрупване води до създаването на единна, органична сплав. И тогава си си свършил работата, тази сплав е в сърцевината на авторовия глас, на когото читателят инстинктивно вярва. 

Колко време го писахте?

Написах го за няколко месеца през 2020 г. Но първите чернови са от много по-отдавна – 2010-2013-2014. Беше дълъг процес, пълен с много изненади, най-вече за мен самия. И най-интересното е, че с всяка следваща книга хем трупаш опит, хем почваш от нулата. Не е сигурно, че инструментите, които си си изработил за тази, ще ти помогнат за следващата. 

Работите недалеч от Брюксел, в Хага. Как е българската общност в Хага?

По-скоро разнородна, струва ми се. Едни от най-близките ми приятели живеят тук отдавна и това определено ми помага Хага също да е дом. Но бих искал да я познавам по-добре. 

Предстои романът за излезе на френски. Вие самият знаете френски. Споделете нещо повече около превода му и предстоящото издание. 

Преводът е дело на Мари Врина, която не мисля, че има нужда от представяне. Мари е един от най-добрите посланици на българската култура в чужбина. За мен е чест, че тя направи „Лято в Бурландия“ своя книга и вярвам, че френските читатели ще усетят колко много любов е вложена в книгата и в превода. Общувахме много активно през цялото време на превода. За мен да работя с Мари беше сбъдната мечта. Нямам търпение да представя книгата във Франция, а надявам се - и в Белгия, и в Швейцария.  

Една от новостите на фестивала беше срещата на читателските клубове от Европа. Знаете ли дали в някой читателски клуб вече  се чете „Лято в Бурландия“?

Още не, но се надявам през есента да се случат поне няколко срещи. За мен срещата с българските читатели  е приоритет.