site.btaБолградският музей в Украйна представи традиционната рокля от носията на бесарабските българки

Болградският историко-етнографски музей в Украйна представи експонат от своята постоянна етнографска експозиция в рамките на рубриката „Експонатите разказват“, публикувана на официалната Фейсбук страница на музея.

„Този път акцентът е върху традиционната женска рокля, неизменна част от облеклото на българките в Бесарабия“, съобщават от културната институция.

Според публикуваната информация роклята, наричана още рокла, сукман или чукман, се носела върху риза и се шила предимно от вълнена материя. През 19-ти век роклите достигали дължина до пода, докато през 50-те години на 20-ти век били дълги до средата на прасеца. Летните варианти били без ръкави, а зимните се носели една върху друга, понякога по три-четири наведнъж, не само за топлина, но и като символ на красота и социален статус, посочват от музея.

Роклите били отрязан модел, без яка, с кръгло деколте и широки дълги ръкави с маншети или без тях. Полата, наричана „пула“, била набрана от прави платна. Горната част носела името „чупак“. В зависимост от тъканта и предназначението си роклите получавали различни названия като „манофил“ (едноцветна вълнена рокля), „вистань“ (от купешка материя, използвана в Кубей и Криничное) и други.

Роклите се украсявали с декоративни шевове като „пастички“ (малки гънки на гърдите и ръкавите), „буфти“ (буфан ръкави) и „дипли“ (големи гънки в долната част на полата, които ѝ придавали обем). Такива модели били наричани „дипляна рокла“. Подгъвът често се украсявал с кадифе, шнурове (гайтан или гъхтан), дантели и копчета. Вътрешната част се подшивала с подплата за издръжливост, а роклята се закопчавала с кукички и копчета, известни като „гагяну копче“.

Както отбелязват от музея, всяка жена в миналото притежавала поне 15 до 20 рокли, едни за делник, други за празник. Носенето на повече рокли било не само естетическа, но и социална демонстрация, особено при невести и омъжени жени.

„Традиционната рокля съчетава практичност, красота и символика. Тя е въплъщение на женската идентичност в Бесарабия“, подчертават от екипа на Болградския историко-етнографски музей.

Както БТА писа, град Болград е административен център на Болградския район в рамките на административно-териториалната реформа от 17 юли 2020 г. В района влизат 10 общини, в които над 60% от населението е българско.