site.btaЙордан Славейков: Разказването на истории винаги е било част от живота ми

Йордан Славейков е театрален режисьор, драматург, писател. Завършил е режисура в Националната академия за театрално и филмово изкуство в София през 2006 година. Ученик е на проф. Киркор Азарян. "Спектакълът му "Паякът", написан и режисиран заедно с неговия колега Димитър Касабов, е игран в САЩ, Русия, Беларус, Белгия, а положителни рецензии за него излизат в „The New York Times“ и „Village Voice“. През 2015 година пише дебютния си роман „Последна стъпка“, издаден повторно през 2020 година. Той му носи две награди - „Сребърен пегас“ за проза от конкурса „Южна пролет“ в Хасково и приза „Дъбът на Пенчо“, връчван от проф. Светлозар Игов. Автор е и на сборника с разкази "Празнично семейство".

Йордан Славейков е един от участниците в Петия фестивал на българската книга в Брюксел. Днес той ще се срещне с читатели, издатели и свои колеги и ще им представи своите литературни произведения.

Ето какво разказа той за рубриката БГ Свят на БТА  преди срещата си с публиката: 

Вие сте един от българските творци, с които гостите на Петия фестивал на българската книга в Брюксел имат възможност да се срещнат. Какво бихте искали да разкажете на сънародниците ни зад граница?

Аз ще отида, ще представя книгите  си, ще се опитам да ги накарам да поискат да ги имат, ще се надявам да ги прочетат. Дали ще ги харесат-няма значение. Истината е, че бих искал те да ми разказват, а аз да слушам. Защото у мен понякога се обажда “емигрантът”, но всеки път надделява “възвръщенецът”. Иска ми се да чуя техните истории, техните мотиви, причините им да заживеят другаде за постоянно. 

"Смъртта понякога надделява, обаче любовта винаги побеждава" – така е озаглавена предстоящата среща с Вас. Каква символика стои зад това заглавие?

Зад това заглавие не стои символика, а стои конкретика. Мисля, че като писател и режисьор по подразбиране съм  във “война” със символиката. Театърът е изкуство на действието, чувствата са оставени за зрителите. Мисля, че и като писател съм такъв-героите ми са хора, които се борят (значи действат) да запазят любовта си с цената на всичко. Дори понякога с цената на собствените си животи. А когато дойде смъртта, те не я приемат за край, не приемат себе си за победени. Защото всички ние имаме в животите си близки свои хора, които не са сред нас, не са живи. Но обичта ни към тях ни най- малко не намалява, нали така?  

Кога и как решихте да станете част от фестивала в Брюксел? Как се случиха нещата организационно?

Решението не е мое. Имах удоволствието да бъда поканен. Приех поканата с радост. Благодаря на Рада Ганкова и Таня Станева от Българската културна асоциация в Белгия. Тези две дами са това, което аз наричам съвременни български будители. Благодарности и към Кремена Димитрова, която ще модерира срещата с мен и е част от фестивала на българската книга от самото му създаване. Благодарен съм  и на издателите си от  ИК “Жанет 45”, защото вярват в мен и ме подкрепят.

По професия сте театрален режисьор, кога писането стана част от живота Ви?

Мисля, че разказването на истории винаги е било част от живота ми. Спомням си, като ученик учех във Враца, а живеех в село близо до града. Та, имаше период, в който щом слезех от влака на спирката в родното ми село Власатица, там ме чакаха приятелите ми. И искаха да им чета. По това време бях луд по Стивън Кинг, четях им негови разкази, повести, романи. Понякога измислях финал, различен от този в книгата. Започнах да пиша, когато някой, когото обичах по-силно от себе си, ми беше отнет…

Има ли личност, която е оставила най-голям отпечатък върху творчеството Ви?

Аз чета от дете, отпреди да тръгна на училище. Сестра ми Мария, която е по-голяма от мен с шест години, ме научи да чета, когато бях на пет. Чета много, чета страстно, ако мога така да се изразя. Родителите ми никога не са крили “книгите за възрастни” от мен. Така на десет години прочетох (без претенции, че разбирам докрай написаното) “Ромео и Жулиета” на Шекспир, а на следващата година “Терез Ракен” от Емил Зола. Влюбих се в стила на писане на Стивън Кинг, после бях зашеметен от това как Маркес разказва, след това Достоевски, Чехов, Майкъл Кънингам… В момента чета много нехудожествена литература. Така че - всички големи са ми оказали влияние, това е неминуемо. Опитвам се да търся своя изказ, своя език, и мисля, че се справям не зле.

Кои са темите, които според Вас имат потенциал да се превърнат в успешна литературна творба или спектакъл? 

Никога не съм разбирал писателите или режисьорите, които търсят специална тема, за да постигнат  успех - финансов или представителен. Пиша и избирам текстовете, които поставям не по критерий потенциален успех. Никога например не бих участвал в конкурс за написване на разказ, есе, пиеса, по зададена тема. Това ми звучи не само сковаващо и ограбващо, но и обслужващо интереси, различни от тези на автора.