site.btaНа 20 ноември 1949 г. в Шумен е открита къщата музей „Лайош Кошут“

На 20 ноември 1949 г. в Шумен е открита къщата музей „Лайош Кошут“ на името на унгарския национален герой и ръководител на Унгарската революция (1848-1849). Музеят се помещава в дома на шуменския чорбаджия хаджи Димитраки Хаджипанев, който приема революционера през 1849 г. след потушаването на въстанието в унгарските земи на Хабсбургската империя.

Вътрешната уредба на възрожденската къща е възстановена и реставрирана. Гостната е застлана с килим, в спалнята присъстват традиционни шарени черги, а в кухнята има съдове, които са дело на местни майстори бакърджии. Запазен е работният кът в стаята на Лайош Кошут. Уредената в къщата експозиция разказва за борбата за национална независимост на Унгария, за събитията от 1848-1849 г., за живота и делото на водача и сподвижниците му и за пребиваването им в Шумен. На входа е поставена паметна плоча с надпис: „В този дом е живял като емигрант от 21 ноември 1849 година до 16 февруари 1850 година Лайош Кошут, водач на унгарската демократическа революция от 1848 година. Домът е превърнат в музей на борбите на унгарския народ за свобода и демокрация“, четем на официалната страница на музея.

Тържествената церемония по откриването на единствения музей у нас, който носи името на чуждестранна личност е по повод навършването на сто години от пребиваването на Лайош Кошут в Шумен.

По случай отбелязването на събитието в България гостува унгарска делегация, начело с Ерньо Михайфи, който е председател на Института за културни връзки с чужбина, Шандор Герге – представител на Съюза на унгарските писатели и пълномощният министър Емануел Шафранко. От българска страна присъстват подпредседателят на Комитета за наука, изкуство и култура професор Жак Натан, секретарят на НС на ОФ Добри Бодуров, както и общественици и журналисти.

По време на откриването на музея проф. Жак Натан произнася слово, в което припомня борбата на унгарските революционери през 1848 г. и отбелязва устойчивите политически и културни връзки между унгарския и българския народ.

За откриването на къщата музей „Лайош Кошут“ в Шумен четем в бюлетин „Дневни вести“ на БТА:

София, 19 ноември 1949 г. /БТА/ Днес преди обед, в столицата пристигна унгарска културна делегация в състав: Ерньо Михайфи – председател на Института за културни връзки с чужбина и министър без портфейл – водач на делегацията и членове: Аладар Мод – редактор на теоретичния орган на партията на унгарските трудещи се и Шандор Герге – представител на Съюза на унгарските писатели.

Делегацията идва в страната ни, за да присъства на тържествата, които се уреждат в Шумен по случай откриването на къщата-музей, в която големият унгарски революционер Лайош Кошут е пребивавал след емигрирането си от Унгария през 1849 г.

На столичната гара видните гости бяха посрещнати от членът на ПБ на ЦК на БКП и председател на българо-унгарския комитет Райко Дамянов, секретарят на НС на ОФ Добри Бодуров, пом. министърът на външните работи проф. Евгени Каменов, подпредседателите на Комитета за наука, изкуство и култура проф. Жак Натан и Енчо Стайков, унгарският пълномощен министър Емануел Шафранко, членове на унгарската делегация в София, директорът на протокола Светослав Колев, членове на унгарския културен институт в София и др. (…)

***

Шумен, 20 ноември 1949 г. /по телефона/ Днес се навършиха 100 години от деня, в който великият син на унгарския народ, пламенният борец за свобода и демокрация Лайош Кошут стъпи на българска земя. Тук той намери своето второ отечество след кървавото потушаване на унгарската демократична революция през 1848 година.

По този случай в града се състояха големи тържества, на които трудещите се изразиха дълбоката си почит към паметта и делото на големия унгарски революционер.

По случай тържествата и откриването на къщата музей, където е живял преди 100 години Лайош Кошут, от столицата пристигна специална делегация в състав: подпредседателят на КНИК проф. Жак Натан, секретарят на НС на ОФ Добри Бодуров, членовете на специалната унгарска културна делегация за тържествата, начело с Ерньо Михайфи – председател на Института за културни връзки за чужбина и министър без портфейл, унгарският пълномощен министър Емануил Шафранко, членовете на унгарската легация в София, членовете на българо-унгарския комитет, на унгарската колония в София, видни общественици, журналисти и др.

На гарата официалните лица бяха посрещнати и сърдечно приветствани от секретаря на Окръжния комитет на БКП Илия Игнатов, председателя на временната управа на окръжния народен съвет Иван Драгоев, секретаря на окръжния комитет на ОФ Ангел Виденов и др.

Образувана бе внушителна манифестация, начело с военна музика и знамена, която се отправи към паметника на Съветската армия сред шпалир от представители на политическите, обществените и масови организации и учащата се младеж в града. На паметника бяха положени венци от името на унгарското правителство, КНИК, НС на ОФ, унгарската културна делегация и българо-унгарския комитет. (…)

Оттук манифестациите се отправиха към къщата музей на Лайош Кошут. Пред къщата е построена арка, обкичена със зеленина, портрета на Лайош Кошут и със съветски, български и унгарски знамена под които личи надписът: „Вечна слава на великия унгарски революционер“. На входа е поставена паметна плоча с надпис: „В този дом е живял като емигрант от 21 ноември 1849 година до 16 февруари 1850 година Лайош Кошут, водач на унгарската демократическа революция от 1848 година. Домът е превърнат в музей на борбите на унгарския народ за свобода и демокрация“.

Пред насъбралото се множество подпредседателят на КНИК проф. Жак Натан произнесе слово, в което очерта борбата на унгарските революционери през 1848 година. Спирайки се на здравите политически и културни връзки между унгарския и българския народи, проф. Натан подчерта, че връзките между нашите два народа са създадени в борбата им за освобождение от германския империализъм, което дойде благодарение, на неоценимата помощ на великия Съветски съюз. След това Натан обяви къщата музей на Лайош Кошут са открита.

Водачът на унгарската културна делегация Ерньо Михайфи произнесе слово за живота и делото на Кошут. Между другото той каза: „Унгарският народ сега върви по пътя, който му бе начертан от Лайош Кошут, следва задачите, които той му постави преди 100 години. Унгарският народ днес осъществява идеалите на Кошут, благодарение неоценимата помощ на великия Съветски съюз и неговата непобедима армия. Ние винаги с благодарност ще си спомняме, че и синовете на братския български народ взеха участие в нашето освобождение и свято ще пазим костите на загиналите в Унгария български войници.“

Положени бяха венци, след което гостите разгледаха къщата музей, построена преди 130 години. Вътрешната уредба е възстановена, като са изложени витрини с оригинални вестници и писма на Кошут, програма на Унгарската републиканска партия от 5 април 1849 година, политическото завещание на Кошут от 8 октомври 1849 година, различни книги и публикации върху унгарското освободително движение, фотоси из важни моменти на унгарската демократична революция в 1848 година, както и банкноти, издадени от правителството на Лайош Кошут.

Вечерта в Народния театър се състоя тържествено събрание, на което говориха ва значението на българо-унгарската дружба подпредседателят на КНИК проф. Жак Натан и члена на унгарската културна делегация Аладар Мод – редактор на теоретическия орган на Унгарската партия на трудещите се. След това бе изпълнена литературно-музикална програма с участието на унгарски артисти и артисти от Шуменския народен театър.

***

София, 23 ноември 1949 г. /БТА/ Снощи отпътуваха за Будапеща членовете на унгарската културна делегация, която взе участие на тържествата в чест на Лайош Кошут. Ерньо Михайфи – председател на Института за културни връзки с чужбина и министър без портфейл, Аладар Мод – редактор на теоретичния орган на Партията на унгарските трудещи се и Шандор Гергей – председател на Съюза на унгарските писатели.

На столичната гара видните гости бяха изпратени от председателя на Комитета за наука, изкуство и култура Карло Луканов, от представители на Унгарската легация в София, на Българо-унгарския комитет и др.