В последните месеци три събития в областта на изкуството в Италия по стечение на обстоятелствата се вписаха индиректно в усилията на италианското дясно правителство да наложи въпроса за борбата с незаконната миграция и с трафика на мигрантите като една от водещите теми в дневния ред на Европейския съюз, на италианското ротационно председателство на Г-7 и в по-общ план на международната сцена.
На 12 февруари в театъра „Ла Скала” в Милано дебютира един необичаен оркестър, съобщават италианските издания „Мондо е мисионе”, „Артап” „Ин терис” и „Кориере дела сера”, както и ватиканското издание „Ватикан нюз” и френската новинарска агенция Франс прес. Оркестърът, съставен от 14 инструмента – една китара, 8 виоли, 4 цигулки и един контрабас с формата на лодка, е наречен „Оркестър на морето”. Под диригентството на Рикардо Дони той изпълни различни музикални произведения – от Бах и Вивалди до творби на съвременния италиански композитор Джовани Солима, повлиян от джаза и рока и от различни етнически традиции от средиземноморския район, и на родения в Южна Африка ирландски композитор Кевин Воланс, експериментиращ с комбинации от европейски и африкански музикални стилове.
Концертът на „Оркестъра на морето“, съчетаващ европейските със средиземноморските и африканските музикални традиции и иновации, беше симбиоза между културите и премина с голям успех. Самите музикални инструменти обаче привлякоха вниманието с цветовете си – върху дървото, от което те бяха изваяни, се открояваха сини нюанси, като цветовете на безкрайно ширналото се пред погледа на мигрантите Средиземно море с всичките рискове, което то крие, и червени краски, напомнящи на гибелта на мигрантите в морските води. Тези необичайни по цвят музикални инструменти са изработени от дърво от допотопните плавателни съдове, с които мигрантите прекосяват Средиземно море от Африка към Европа, в частност Италия. Цветовете на музикалните инструменти разказват индиректно именно за тази мигрантска одисея, организирана от трафикантите на мигранти. За някои мигранти тя завършва успешно с достигане до италианските брегове, а за други - със смърт в морето.
Средоземноморският път е най-смъртоносният миграционен маршрут в света, според данни на ООН. Миналата година по него са загинали или са изчезнали 2489 души, което е със 75 процента повече спрямо 2022 г., припомнят Франс прес и Би Би Си, като се позовават на данни на Международната организация по миграциите. Доклад, публикуван през март от същата организаци, констатира освен това, че в периода 2014 – 2023 г. 28 854 мигранти са загинали или са изчезнали по Средиземноморския миграционен път.
Лодките и корабчетата, с които мигрантите, достигат до италианските брегове, се конфискуват от властите. Но италианската фондация „Дом на духа и на изкуствата” е решила да вдъхне на някои от тях нов живот, като ги трансформира в музикални инструменти. Така се раждат инструментите на „Оркестър на морето”. Арнолдо Моска Мондадори, президент на фондацията, която е в основата на този проект, иска оркестърът да свири из цяла Европа, като по този начин направи хората съпричастни с драмата на мигрантите, тласкани от войни, бедност, корупция и престъпност да прекосяват Средиземно море в търсене на по-добро бъдеще в Европа.
Трансформацията на мигрантските плавателни съдове в музикални инструменти става възможна по проект, наречен „Метаморфоза”, в който са включени затворници, излежаващи тежки присъди в строгоохранявания затвор „Опера” близо до Милано, посочва Франс прес. В двора на затвора дървесината от мигрантските плавателни съдове е струпана на камари, а на друга купчина има предмети, които са извадени от тях. Някои от тези предмети, като розова бебешка обувчица, биберон, памперси, миниатюрни тениски, напомнят, че в опасното пътуване на мигрантите по море са въвлечени и деца.
В проекта за трансформиране на плавателните съдове в други предмети, сред които и музикални инструменти, участва 42-годишният Клаудио, осъден на доживотен затвор за двойно убийство. Към него се е присъединил 49-годишният Андреа, също осъден на доживотен затвор за двойно убийство. Двамата са обучавани от майстори лютиери да произвеждат струнни инструменти и казват, че за тях този нов занаят е като изкупление. „В затвора времето не напредва, но тук в работилницата се чувстваме живи и полезни”, разказва Андреа.
Далеч от звука на цигулките „Страдивариус”, струнните инструменти, изваяни в ателието в затвора, имат по-приглушено звучене, но това им придава чар. Самата история на музикалните инструменти от „Оркестър на морето”, преплитаща трагедията на мигрантите, доверили се на безскрупулни трафиканти, с изкуплението на затворниците, ги превръща в източник на емоции както за техните създатели, така и за тяхната публика, отбелязва Франс прес.
Извън музиката, в киното, на 10 март един от претендентите за американската филмова награда „Оскар” за международен филм беше продукцията „Аз, капитанът” на италианския режисьора Матео Гароне. Миналия септември на Кинофестивала във Венеция филмът спечели няколко награди, сред които и наградата „Сребърен лъв” за режисура и наградата „Марчело Мастрояни” за изгряваща филмова звезда за сенегалския тийнейджър Сейду Сар, изпълнил една от двете главни роли във филма. При представянето на филма на Венецианската мостра тогава Матео Гароне заяви: „От години виждаме плавателните съдове с мигранти, които идват през Средиземно море. Понякога хората в тях са спасявани. Понякога, не. С времето човек свиква да гледа на тези хора като на числа и забравя, че зад всеки човек има цял един свят, семейства, мечти, желания”. В продукцията режисьорът преобръща перспективата и насочва обектива от Африка към Европа, за да може зрителят да види бленувания континент през погледа на африканския мигрант с неговите желания и амбиции, които не са по-различни от тези на европейците. Филмът разказва за пътя на младите африкански мигранти към Европа, за трудностите, с които те се сблъскват през това пътуване, отвеждащо ги в пустинята, в либийските затвори, в ръцете на безскрупулни трафиканти и на жестоки милиции и накрая в опасните води на Средиземно море. За създаването на филма Гароне се е документирал много подробно, посетил е африкански страни, изслушал е разкази на мигранти, преминали вече по опасния Средиземноморски път. Сред тези мигранти е и Мамаду Куаси, мигрант от Кот д’Ивоар, който е предприел рискованото пътуване преди около 16 години, а днес живее в италианския град Казерта и е културен медиатор между властите и новопристигналите в Италия мигранти, отбелязва Си Ен Ен. Голяма част от неговата лична история е заложена във филма на Гароне, на който Куаси е и консултант. Резултатът от тези усилия е една филмова продукция, разказваща за двама сенегалски тийнейджъри, братовчедите Сейду и Муса, които решават да напуснат семействата си и родината си, за да опитат късмета си в Европа. Те дори не бягат от война или от бедствие. Те имат семейства, които ги обичат. Но за двете момчета Европа е онази обетована земя, която би ги посрещнала с отворени обятия и би им позволила да реализират мечтите си, да станат актьори, музиканти, спортисти, или просто да имат по-добър живот.
След като търси в Италия и Франция актьори, които да изиграят двете водещи роли във филма му, Гароне отива в сенегалската столица Дакар и избира непрофесионалисти - Сейду Сар и Мустафа „Муса” Фал. По желание на Гароне героите на тези момчета във филма носят действителните имена на актьорите, които ги изпълняват. Сейду и Муса са много подобни на героите си във филма на Гароне. Сейду иска да бъде актьор и модел, а Мустафа - музикант. Двамата са запалени и по футбола. И ако не бяха дошли в Италия, за да участват във филма на Гароне и да бъдат сполетени от внезапната слава, Сейду и Муса сигурно също биха тръгнали един ден на опасно пътуване от Африка към Европа с трафикантска лодка, вярвайки, че в Европа ще осъществят мечтите си. „Прекосяването на морето не е най-добрият вариант, но наистина трябва да се поеме този риск, ако човек иска да постигне мечтите си и да има по-добър живот, тъй като няма шанс за легално пътуване дотам”, казва Муса пред Ройтерс.
Младите Сейду и Муса по време на снимките на продукцията на Гароне живеят в дома на майката на режисьора във Фреджене в Италия, припомня изданието „Ел”. В интервю за него Сейду и Муса разказват, че техните семейства днес се гордеят с тях. Сейду споделя, че е подарил хонорара от филма на близките си, а Мустафа казва, че е купил с него земя, за да построи къща на семейството си. Сейду споделя, че страдал от наследствено заболяване, заради което майка му вече е сляпа, но след снимките във филма на Гароне той се оперирал и е спасил собственото си зрение, допълва изданието „Спетаколо италиано”. Съдбата на двамата актьори от филма на Гароне може да бъде възприемана като парадигма на онова, което тласка много от мигрантите от Африка да потеглят към Европа.
След успеха на филма във Венеция Италианската кинематографична асоциация реши той да бъде италианското предложение за международен филм на наградите „Оскар”. На 10 март, когато беше церемонията по връчване на американските отличия, филмът не беше отличен. В категорията за международен филм тогава победи „Зона на интерес“, върнал зрителите към ужасите на Холокоста през Втората световна война. След това „филмово поражение“ съсценаристът на „Аз, капитанът“ Масимо Чекерини заяви: „Евреите винаги побеждават“, което породи полемика и възражения на асоциации на евреите в Италия. После Чекерини се извини и поясни, че просто е искал да каже, че филми, които засягат темата за изтребването на евреите през Холокоста не веднъж са печелили „Оскар“, като например „Списъкът на Шиндлер“ и „Пианистът“. По това време същото мнение изрази и италианската актриса Сабрина Ферили и също си навлече критики, припомнят АНСА и „Кориере дела сера“. Самият режисьор на филма Гароне пък наскоро обвини американската компания, която е трябвало да популяризира филма му в САЩ преди наградите „Оскар“ в недобре свършена работа, предаде „РАИ уно“. Но все пак Гароне заяви, че и без спечелване на „Оскар“ създаването на филма, а после и номинирането му за разнородни награди за него е било едно невероятно пътуване, предаде АНСА. Гароне съобщи, че сега има намерение да организира прожекции на филма си в Сенегал, родината на двамата герои на филма и на двамата актьори, изпълнили водещите роли в него. Целта на тези прожекции е да се покаже на младите сенегалци какви са рисковете, на които те ще се изложат, оставяйки се в ръцете на трафикантите, пише „Кориере дела сера”. „Повлияни от социалните мрежи, които разкрасяват реалността, много младежи тръгват в преследване на една мечта, тази да познаят света, да търсят по-добри възможности, да пътуват и да се реализират, но без да си дават сметка за опасностите“, казва Гароне.
Филмът на Гароне превърна мигрантите в герои на киното, отбелязва Франс прес. Според главният актьор във филма Сейду Сар може би след като изгледат продукцията, европейците ще се притекат на помощ на мигрантите, готвещи се да потеглят по опасния миграционен път или вече поели по него, но озовали се в страни в Северна Африка, където са спрени от местните власти. „Филмът е също така важен и за Африка, защото той показва какво се случва там и какви са рисковете на миграционния път, за които не всеки път си дават сметка кандидатите за миграция”, допълва актьорът Сейду Сар.
Темата за миграцията е силно присъстваща в медиите и в политическите изказвания в Европа в навечерието на евроизборите, но режисьорът Матео Гароне решава във филма „Аз, капитанът” да разгледа въпроса за незаконната миграция, без да изпада в ненужни сантименталности, но и без да крие смъртните опасности на средиземноморската одисея на мигрантите. А тези смъртни опасности са изнурителните преходи през Сахара, мъченията в либийски затворнически килии, поробването и накрая опасното плаване в претъпкани и разнебитени плавателни съдове в Средиземно море, чието управление понякога трафикантите поверяват на непълнолетни и неопитни момчета. „Мигрантите са герои в една съвременна епопея“, казва Гароне. „Не съм заснел този филм с намерението да променя света, но да дам на зрителите възможността да изживеят това приключение от една различна перспектива“, казва Гароне. „Ние преди всичко в Европа си представяме, че на борда на корабчетата с мигранти има хора, които бягат от войните, климатичните промени и отчаянието, докато въпросът за миграцията обхваща и много различни други реалности”, казва Гароне. Сред тези други реалности са и насилието на трафикантите над мигрантите, представено във филма чрез смразяващи сцени на мъчения, напомнящи и на методите на неаполитанската мафия камора, обрисувани в книгата на журналиста Роберто Савиано „Гомор”, по която същия този Матео Гароне засне филм и спечели голямата награда на журито на кинофестивала в Кан през 2008 година.
Гароне отрича твърденията, появили се в италиански медии, че чрез филма „Аз, капитанът” той заема политическа позиция и казва, че идеята за създаването на тази продукция му е хрумнала преди три години, което означава преди крайнодясната лидерка Джорджа Мелони да дойде на власт в Италия през есента на 2022 година. „Това не е филм, създаден, за да критикува или да напада едно или други правителство”, допълва той. И казва, че целта му е да изобличи една несправедлива система на нарушаване на на фундаменталните права на човека, извършвано от трафикантските мрежи, в чиито ръце попадат мигрантите, които се превръщат в източник на пари за трафикантите.
Продукцията на Матео Гароне, която е 11-ият му пълнометражен филм, беше прожектирана и в Европейския парламент, както и в редица италиански учебни заведения. Дори папа Франциск, който също взима въпроса за мигрантите присърце, поиска да изгледа във Ватикана на частна прожекция филма и после прие на аудиенция Гароне. Отвъд Атлантика преди да бъде номинирана за „Оскар” продукцията беше номинирана и за американската кинонаграда „Златен глобус” в категорията за чуждоезичен филм. А в Европа филмът имаше две номинации за Европейските филмови награди. Преди три дни „Аз, капитанът” получи 15 номинации за италианските филмови награди „Давид на Донатело”, в това число и за най-добър филм, режисура, сценарий, операторско майсторство и др. Церемонията по връчването на наградите ще бъде на 3 май.
На 20 април във Венеция се открива 60-ото издание на Биеналето на изкуствата, чиято тема тази година е „Чужденци навсякъде”. Понятието „чужденци” в мотото на Биеналето се използва от творческия директор на проявата, италианеца Роберто Чикуто и от куратора, бразилеца Адриано Педроза в по-широк смисъл, за да опише състоянието, в което всеки човек може да се почувства чужденец навсякъде. В по-тесен смисъл обаче понятието „чужденци” препраща неизменно и към миграцията. Така де факто юбилейното издание на Биеналето по чисто съвпадение, или пък не, ще засегне една гореща тема за Италия, Европа и света.
Гореспоменатите три събития в областта на изкуството в Италия препращат като цяло и към въпроса и за отговорността на европейците по миграционното досие. По тази тема европейците предпочитат да възлагат образно казано на подизпълнители част от миграционната си политика, да сключват многостранни споразумения със страни като Тунис или Либия, или пък с Турция, за да им прехвърлят топката и да разчитат на тях, че те ще възпират потеглянията на мигранти към ЕС в замяна на финансова подкрепа, пише Франс прес. Подобни сделки наскоро бяха договорени и между ЕС и Египет и Мавритания. А някои европейски страни като Италия залагат пък и на двустранни споразумения, като например това между Италия и Албания, предвиждащо изграждането на два центъра за настаняване на някои мигранти, спасени в Средиземно море от италианските власти. Тези мигранти ще останат в центровете в Албания, докато в Италия се разглеждат молбите им за предоставяне на убежище. Центровете ще бъдат открити през втората половина на месец май, припомнят АНСА и Франс прес. В края на януари Мелони представи и на среща на върха Италия-Африка, провела се в Рим, план за възпиране на незаконната миграция от Африка за Европа чрез стимулиране на развитието на африканския континент, но работата по този мащабен проект предстои тепърва да се разгръща и се нуждае от мащабно финансиране.
