Миналия четвъртък две визити в Италия накараха анализатори да отбележат, че Рим заравя томахавката на напреженията от една страна с Брюксел, а от друга с Париж. На 25 май председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пристигна в Италия, за да посети засегнатите от катастрофалните наводнения райони в Емилия Романя. В същия ден френската външна министърка Катрин Колона пристигна в Рим за среща с италианския си колега Антонио Таяни. Между Рим и Брюксел има напрежение относно италианския план за устойчивост и развитие. А между Рим и Париж на няколко пъти се разрази полемика по миграционния въпрос.
Еврофондово напрежение между Рим и Брюксел
След като миналия четвъртък Фон дер Лайен заедно с италианския премиер Джорджа Мелони прелетя с хеликоптер над засегнатите от наводненията и свлачища райони в Италия, тя заяви, че Европа е солидарна с Рим. Тази солидарност няма да е само на думи, а и под формата на финанси. Основен източник на тази финансова помощ ще бъде европейският фонд „Солидарност”, подпомагащ страните в случай на природни бедствия. Но ще трябва да бъде направена оценка на щетите, за да стане ясно какъв точно да бъде приносът на ЕС, поясни Фон дер Лайен. Това ще се случи в идните три месеца, добави тя и припомни, че трябва да бъдат спазени много важни правила, за да бъдат отпуснати средствата. Мелони също каза, че Италия ще отправи официално искане за задействане на фонда за солидарност в идните седмици, след като направи цялостна оценка на щетите от наводненията. На 23 май нейното правителство обяви първоначални мерки в размер на над 2 милиарда евро за подпомагане на хората и фирмите за справяне с последиците от стихията.
Фон дер Лайен дойде в Италия ден след като Брюксел публикува доклад, съдържащ не особено ласкави констатации за тази страна. В него ЕК изразяваше безпокойство относно закъсненията на Италия по реализиране на проектите по националния план за устойчивост и развитие, припомнят Ройтерс и Франс прес.
След падането на правителството на Марио Драги миналото лято ЕС следи внимателно как Италия работи по националния план за устойчивост и развитие, по който трябва да получи общо 191,5 милиарда евро до 2026 г. От тази огромна сума 68,9 милиарда евро ще са под формата на грантове, 122,6 милиарда евро под формата на нисколихвени заеми. Правителството на Драги представи на ЕК 138 640 проекта в шест области – дигитализция, екологичен преход, инфраструктура, образование, социално равенство и здравеопазване - които ще бъдат финансирани със средствата, отпускани от Брюксел. А тези средства идват от огромния общ европейски план за подем на икономиката на ЕС след коронавирусната пандемия. Общоевропейският план е на стойност 800 милиарда евро и се финансиран чрез общ заем от страните членки на ЕС, което се случва за първи път в евросъюза, отбелязва Франс прес. Това още в началото не се хареса на така наречените „пестеливи” еврочленки, като Нидерландия или Австрия, които са привърженици на строгите икономии. Ето защо под лупа се следи как се изразходват средствата по този общ план. И е нормално вниманието на всички, в частност на Брюксел, да бъде насочено върху най-големия бенефициент на общия план - Италия.
За да получи цялата сума, предвидена от Брюксел, Италия трябва да постигне редица цели и да задейства реформи, някои от които непопулярни. Досега страната е получила предварителна сума и два транша в общ размер на 67 милиарда евро, припомня Ройтерс. Трети транш от 19 милиарда евро трябваше да бъде получен в края на миналата година, но изплащането му бе замразено от Брюксел. Последва няколкократно отлагане на срока за превеждане на сумата. Брюксел поиска от Рим пояснения относно някои от 55-те цели, които трябваше да бъдат постигнати през втората половина на миналата година, за да бъде отпуснат третият транш, припомня Франс прес. Засега Италия се бави с проверките и обясненията пред ЕС. Но в началото на април Мелони заяви, че не е обезпокоена от закъсненията. Тогава тя припомни, че проблемите с плана, договорен между Рим и Брюксел, произтичат от решения, взети не от нейното правителство, а от това на нейните предшественици. Основите на италианския план за устойчивост и развитие бяха положени всъщност дори не от кабинета на Драги, а от този на Джузепе Конте. С идването си на власт Мелони поиска от Брюксел разрешение за внасяне на някои корекции в плана, за да бъде адаптиран той към скока на цените на енергията, дължащ се на войната на Русия срещу Украйна. Защото цените и сумите за търговете за обществени поръчки за реализация на целите по плана не отчитат енергийния ценови скок и всичко това обезкуражава кандидатите за участие в търговете, припомня Франс прес. Брюксел даде зелена светлина на Рим да представи коригиран вариант на плана си.
Но от своя страна обаче Брюксел е притеснен от някои от целите в плана на Италия. Рим например иска да обнови футболен стадион във Флоренция, или да построи спортен център във Венеция с парите по плана. Планът обаче е предназначен основно за цифровизация, екологичен преход и подобряване на инфраструктурата, основно в областта на железопътния транспорт, припомня Франс прес.
Според италианския финансов експерт Лоренцо Кодоньо обаче безпокойството на Брюксел идва не толкова от целите в плана, колкото от ясните закъснения в Италия в усвояването на средствата по плана. В началото на 2021 г. Италия предвиждаше до края на 2022 г. да похарчи 40 милиарда евро европейски средства. Но в действителност само около 12 милиарда евро бяха похарчени в този срок, според данни на италианската Сметна палата. Крайният срок за усвояване на близо 200-те милиарда евро, които Италия ще получи, е 2026 г. А шансовете Италия да постигне от Брюксел удължаване на този срок са почти нулеви, казва Кодоньо и припомня, че Италия е известна с това, че закъснява с усвояването на еврофондовете, припомня Франс прес.
Италианския правителствени представители, пожелали да запазят анонимност, казват, че е абсурдно да се мисли, че Италия може да похарчи близо 200 милиарда евро до 2026 г. Правителството на Мелони иска сега от бенефициентите на националния план писмени гаранции, че всяка инициатива по плана ще бъде завършена навреме, в противен случай тя ще бъде лишена от европейското финансиране. Оттук идва част от забавянето в работата по прилагане на плана. В допълнение местната администрация след години на съкращения заради бюджетните икономии страда от недостиг на квалифициран персонал в областта на работата по подобни проекти, финансирани с европейски средства. Освен това с идването си на власт Мелони промени механизма на надзор на прилагането на националния план. Тя назначи специален министър – Рафаеле Фито, който да отговаря за този въпрос. Но Фито все още не е финализирал екипа си. Това коства на Италия ценно време. В резултат на което правителството не е представило на Брюксел актуализирана справка за статута на проектите по националния си план. Самият Фито обеща да представи на Брюксел ревизиран вариант на целия план до края на август, но критици на правителството на Мелони казват, че нещата се бавят прекалено много и това още повече засилва опасенията, че Италия няма да може да похарчи огромните суми, предвидени за нея, до 2026 г., посочва Ройтерс.
Най-простото би било Италия да признае, че е захапала прекалено голям залък и да намали амбициите си по плана за устойчивост и развитие, отбелязва Ройтерс. Но правителството уверява, че Италия ще използва всички отпуснати по плана средства. Брюксел призова правителството да пренасочи средства към частния сектор под формата на данъчни облекчения. В този дух Рим се опитва да инвестира част от средствата, за да помогне на италианските фирми в различни области, в това число и екологично обновление на промишлените предприятия. Италианското правителство също така иска да използва средствата по плана за устойчивост и развитие за нови стратегически енергийни проекти, в това число изграждане на газова и водородна връзка от Северна Африка към Европа. Но ЕС казва, че средствата по плана трябва да бъдат използвани за екологичен преход, което означава, че може и да не се съгласи с тези идеи на Рим, посочва Ройтерс.
Всеки неуспех на Италия да използва пълноценно средствата по плана за устойчивост и развитие ще се отрази и на целия общоевропейски план. Италианският еврокомисар по икономическите въпроси и бивш италиански премиер Паоло Джентилони вече предупреди, че ако италианците по някакъв начин допринесат за провала на общия план, финансиран с общ европейски заем, това ще бъде бедствие от европейска гледна точка. В случай на провал от страна на Италия, това ще означава, че тя е провалила един уникален шанс за ЕС и в бъдеще ЕС ще стане още по-голям поддръжник на икономиите и ще започне да прилага още по-стриктни европейски бюджетни правила, обяви и бившият премиер на Италия и икономист Марио Монти.
Сега заради бедствието в Емилия Романя и изразената солидарност от Брюксел към Рим гореспоменатото напрежение между Рим и Брюксел може би ще отслабне, а Брюксел може да прояви известна толерантност спрямо Рим, прогнозират анализатори.
Миграционно напрежение между Рим и Париж
И докато на 25 май Фон ден Лайен оглеждаше мащабите на трагедията в Емилия Романя, дипломат номер едно на Франция Катрин Колона проведе много сърдечна среща в Рим с италианския си колега Антонио Таяни. Целта й беше да се разсеят недоразуменията между двете страни по миграционния въпрос. А те бяха породени в началото на май от думи на френския вътрешен министър Жералд Дарманен, подложен на критики от десницата във Франция, че не може да се справи с притока на мигранти на италиано-френската граница. Той пък упрекна италианския премиер Мелони, че тя не може се справи с миграционните потоци през Средиземно море, както беше обещала по време на предизборната си кампания, и че от това несправяне страда и съседна Франция, накъдето се насочват част от мигрантите, дошли в Италия. Заради тези думи италианският външен министър отмени планирана визита в Париж. А Дарманен продължи с упреците си към Мелони и я обвини отново в нереалистични предизборни „миграционни” обещания, предупреждавайки, че реалността по миграционната тема е по-комплексна и крайнодесните „миграционни” решения не дават резултат.
Сега след срещата с Колона в Рим Таяни заяви, че Италия и Франция споделят общи интереси и отговорности в ЕС и по света и че тяхното сътрудничество е съществено за разрешаване на настоящите кризи, като се започне от миграционната. Колона, която беше френски посланик в Рим от 2014 г. до 2017 г., пък изтъкна че френско-италианското сътрудничество е необходимо, за да се върви напред и увери, че Франция със сигурност не е в криза със съседката си.
Двете страни може и да са преодолели напреженията, но Италия като цяло упреква европейските си партньори, че не участват в приема на мигранти, пристигащи на нейна територия през Средиземно море. А от началото на годината те са 46 000, като половината от тях са от франкофонски страни (Кот Д’Ивоар, Гвинея, Тунис и Буркина Фасо), показват данни на италианското вътрешно министерство. На срещата на върха на Съвета на Европа в Рейкявик на 16 и 17 май френският президент Еманюел Макрон призна, че ЕС трябва да направи повече, за да помогне на Италия по миграционния въпрос. „Италианският народ в качеството си на страна, в която първо пристигат мигрантите, е подложена на много силен миграционен натиск и не можем да оставим Италия сама”, подчерта той. После Макрон и Мелони се срещнаха на 20 май в кулоарите на форума на върха на Г-7 в Хирошима. По време на тази среща те говориха за бедствието в Емилия Романя, като Франция обяви, че праща в Италия техника и военни за справяне с последиците от него. Но двамата лидери говориха и за миграцията.
Бедствието в Емилия Романя беше образно казано дипломатическа манна небесна за затопляне на отношенията между Рим и Париж след поредната криза, според някои анализатори. Но всъщност в основата на това разчупването на леда стои осъзнаването от страна на Париж и Рим, че въпреки политическите различия между Макрон и Мелони двете страни за добро или лошо имат общи интереси в Европа и по света. Според Франко Павончело, професор по политически науки и ректор на университета „Джон Кабот” в Рим, французите освен това са стигнали до извода, че правителството на Мелони ще поостане на власт за известно време и че се налага да се говори с него, допълва експертът.
След срещата на Мелони с Макрон в Хирошима и след срещата на Колона с Таяни в Рим отново се заговори за евентуална официална визита на Мелони във Франция идния месец. Но докато това се случи със сигурност на 7 юни ще има визита на италианския президент Серджо Матарела в Париж, където той заедно с Макрон ще открият в Лувъра изложба на шедьоврите от музея Каподимонте в Неапол.
Туниизийско напрежение между Рим и МВФ
И докато Рим заравя томахавката на напреженията с Париж и Брюксел, се отвари нов фронт на напрежение, касаещ Тунис. А напрежението този път е между Рим и Международния валутен фонд. От началото на годината миграционният път от Тунис за Италия се оказа много натоварен, за което допринесе острата финансова криза, в която се намира Тунис. Тунизийската национална гвардия съобщи, че през първите три месеца на годината е спасила или заловила 14 000 незаконни мигранти, опитващи се да достигнат от Тунис за Италия, като по-голямата част от тях са били от субсахарска Африка. От известно време Италия призовава да се помогне на Тунис за справяне с кризата, защото в противен случай това ще доведе до безпрецедентна миграционна вълна към Европа. Според Рим ако международната общност не окаже помощ на северноафриканската страна, към Европа ще се насочат над 900 000 мигранти от Тунис, отбелязва АНСА. Италия засяга темата за Тунис на всяка възможна среща на върха.
Съгласие по въпроса, че борбата с незаконната миграция за Европа, минава и през помощта за Тунис, Мелони постигна с Макрон още преди кризата в отношенията, породена от думите на Дарманен, когато двамата се видяха в кулоарите на срещата на върха на ЕС в Брюксел през март, припомня агенцията. А случайно или не, но по време на визитата си в Рим на 25 май френската външна министърка Колона обяви, че ще посети Тунис на 30 май, като там тя ще обсъжда и миграционната тема.
Остава сега да бъде убеден и МВФ да действа по отношение на Тунис. На срещата на върха на Г-7 в Хирошима Мелони призова финансовата институция да деблокира обещаната помощ за Тунис. Тя прикани МВФ да възприеме по-прагматичен подход, за да отпусне сумата без предварителни условия, предаде Франс прес. „Тунис се намира в една много трудна ситуация, в една очевидно крехка политическа ситуация и е пред непосредствен риск от дефолт”, предупреди тогава Мелони. По повод на намиращите се в задънена улица преговори между Тунис и МВФ Мелони припомни, че МВФ демонстрира известна твърдост и стриктност, защото не е получила от тунизийския президент Каис Сайед всички необходими гаранции за отпускане на помощта. Но добави: „Това е разбираемо от една страна, но от друга страна сигурни ли сме, че тази твърдост и стриктност са най-добрият път за следване? Ако това правителство падне, знаем ли какви ще са алтернативите? Вярвам, че подходът трябва да бъде прагматичен, в противен случай рискуваме да усложним ситуации, които са били зле подхванати още от началото”. В кулоарите на срещата на Г-7 Мелони се срещна и с ръководителката на МВФ Кристалина Георгиева и с председателката на ЕК Фон дер Лайен, за да говорят за Тунис. За кратко в срещата се включиха и президентът на САЩ Джо Байдън и Макрон.
Тунис е силно задлъжняла страна - дългът й възлиза на 80 процента от нейния БВП. Миналата година през октомври страната постигна принципно споразумение с МВФ за заем в размер на близо 2 милиарда долара, но дискусиите по отпускането на сумата са в задънена улица заради липсата на твърди ангажименти от страна на Тунис да преструктурира своите над 100 държавни компании, които са силно задлъжнели и за да отмени субсидиите за някои основни продукти, припомня Франс прес.
Ще се остави ли МВФ да бъде убеден от Италия да действа спешно и ще се намеси ли и Франция в опитите на Италия за убеждаване на финансовата институция да деблокира обещаната сума за Тунис? Или напрежението между Рим и МВФ ще ескалира, докато отслабват напреженията между Рим и Париж и Рим и Брюксел? Това ще стане ясно може би още утре от изявленията на Катрин Колона по време на срещата й в Париж с колегата й от Тунис Набил Амар. Но дали МВФ ще се остави да бъде пришпорван и поучаван как да действа от Рим? Това предстои тепърва да видим.
/ПТА/
news.modal.text
