Изкуството лекува душата и мозъка. Художниците ни подаряват визията си и преживяванията, минали през тях, фокусирани в една творба. Това е нещо изключително и ако оставим произведението да ни въздейства, влизаме в друг свят и излизаме от нашето ежедневие, без значение дали е ужасно или щастливо. Това е начин за освобождаване от стрес, каза в интервю за БТА Анна Халамян, която заедно със съпруга си Герхард Хорнман държи галерията A&G art meeting във Варна.
Тя сподели, че правят своя избор на автори, които да представят в галерията си, чрез детективска работа, следейки изложбите в интернет. Важно за тях е както високото им ниво, така и установяването на добри човешки отношения с тях, както и да се радват на присъствието на творбите им.
За Халамян върховното изкуство е това, което показва нещо неизвестно, размърдва клетките в мозъка и дава нов импулс. „Художниците са откривателите, а ние трябва да разберем посланията. Тоест да бъдем свободни в мисълта си и да проумеем предаденото“, каза тя.
Следва целият разговор с Анна Халамян за работата на галериста, изразните средства в изкуството, любовта на публиката, възприемането на концептуално изкуство и тайната на успеха на един артист.
Откога датира галерията Ви?
Под това име съществува от 2013 г., когато на 15 септември открихме с изложба на Емил Попов. До 2018 г. галерията се намираше на ул. „Братя Шкорпил“ 13, а на сегашния адрес е от 2022 г. На първата изложба някой ме попита кого ще представяме занапред, след като Емил Попов е толкова висока летва. Има обаче и други автори, заслужаващи внимание, както и много млади, на които трябва да дадем шанс за изява. Това правим и досега.
Цял живот съм се занимавала с изкуство и знам колко трудно е като млад човек да намериш своето място в този голям свят, да можеш да растеш и да създаваш. Ние даваме възможност на художника да направи изложба в галерия с добро реноме, а то се оформя от програмата и подбора на качествени автори. Така непознатите имат шанс да намерят по-бързо своето място в изкуството, защото са получили внимание от престижна галерия.
Променяла ли се е концепцията Ви през годините? Сега имате дейност само в част от годината?
- Първоначално бях почти през цялата година във Варна, но след това нещата в личния ми живот се стекоха така, че с Герхард решихме да правим изложби само през топлите месеци. Завършила съм консерватория с пеене и 27 години съм била в опера. От 1981 г. живея в чужбина. Във Франкфурт имах друга галерия - „Титан“, създадена през 1993 г., която работи до 2010 г. Първата изложба бе на Милко Божков. Поканих го след като видях негова работа през 1992-ра, когато се върнах за първи път в България. Беше в галерия „Апостолов“, която вече не съществува. Поисках да си купя негови литографии и ми казаха да го потърся в ателиетата във фабрика „Вулкан“. Поканих го да направи изложба във Франкфурт и той се съгласи.
В наши дни как една българска частна галерия си избира програмата и авторите?
- В разговор с художници слушам внимателно и преценявам дали си заслужава да поканя някого. Другият начин е малко детективска работа. Следя в интернет изложбите, които се случват, преглеждам картините, които ме интересуват, и търся авторите. Посещавам ги в ателието им, разговаряме и така става. Честно казано, освен мнението ми, че авторът е на много високо ниво, трябва с него да имаме и чисто човешки добър контакт. Тогава изложбата му те „носи“ още няколко месеца и си щастлив, че общуваш с този човек и гледаш картините му всяка минута. Много държа това да се запази - високото ниво, но и доброто чувство.
Сборните изложби помагат ли Ви да намерите своите автори?
- Определено да. При последната, на която бях в София, открих двама художници, които много харесах. С единия вече имам уговорка за изложба при нас през идната година. Това, че следя в социалните мрежи младите творци също ми помага да си създам контакти с тях, но винаги отивам да се срещнем, водим разговор и тогава решаваме дали ще имаме обща работа или не.
Имате ли някакви предпочитания между жанровете или това не е фактор при избора?
- Това не е фактор. Ние живеем в ужасно динамично време. Днес през мозъка ни ежедневно преминава информация, която се равнява на тази за цяла година през Средновековието. Според мен не можем да се спрем само върху един жанр или една публика. Така бихме се ограничили. Искам да имаме по-широка публика, защото изкуството е това, което лекува душата и мозъка - всичко, което е екзистенциално важно за нас. Ние правим терапия чрез изкуството. Не знам колко хора си дават сметка, когато гледат картини, какво ни подаряват художниците. Това е визията им, преживяванията, минали през тях, и фокусирани в една творба. Това е нещо изключително и ако оставим произведението да ни въздейства, влизаме в друг свят и излизаме от нашето ежедневие, без значение дали е ужасно или щастливо. Това е един начин за освобождаване от стрес и е непринудена медитация.
Има ли разлика във възприемането на различните жанрове от съвременната публика? Някои по-търсени ли са? На какво се дължи интересът към определени автори?
- Има автори, които се купуват, но не е свързано с жанра. Любовта на публиката се дължи на това, което може мигновено да възприеме и да го направи свое. Да намери мястото си в тази творба, която й говори и й дава позната информация. Аз обаче не искам да ми дават информация за онова, което вече знам, а да размърдат клетките в мозъка ми, които са още девствени, и да получа нов импулс. Всички знаем какво е море, небе, роза. Дайте ми нещо, което не знам. Това е върховното изкуство. Художниците го правят, а ние трябва само да се отворим и да го дешифрираме. Те са откривателите, а ние трябва да разберем посланията. Тоест да бъдем свободни в мисълта си и да им дадем шанс, да проумеем предаденото.
Как гледате тогава на концептуалните творби, които вървят с текст и обяснение?
- В концептуалното изкуство сигурно е необходимо да ни вземат за ръка и да ни въведат в идеята, но големите артисти смятат, че това не е задължително. Всеки решава дали има нужда от обяснение и то ще му помогне да навлезе по-навътре в действителността на работата, или не му е необходимо и иска да си остави свободата да реши какво вижда.
Тези по-подробни обяснения според Вас помагат ли на възприятията на зрителя? Четат ли се всъщност?
- В България не съм забелязала много да се чете. Мисля, че не е чак толкова важно да прочетеш какво точно е искал да каже авторът. Много по-важно е да ходиш на изложби, защото всяко посещение ти дава по-точен и бърз контакт към творбите, по-селективно гледане. Не говорим за харесване или не, а за контакт. Тази бързина на реакция може да се създаде само с разглеждане. Ако има и четене, още по-добре, но ние сме емоционални хора и реагираме инстинктивно.
Според Вас артистите търсят ли контакта с публиката? Интересува ли ги как тя реагира на творбите им, как ги приема?
- По принцип не би трябвало да се интересуват, но има някои, които се влияят до каква степен публиката е впечатлена и действат според това. Други въобще не се вълнуват, имат си идея и си вървят според нея, като естествено им струва страшно много да достигнат до момента, в който галериите ги обявят за артисти на високо ниво.
Съобразяването с вкуса на публиката помага ли на успеха?
- Да, помага за това един художник да е по-успешен, добре приет и с по-добра комерсиалност, но всеки намира каквото търси.
Какво дава една малка частна галерия на автора, освен изявата? Бъдещи контакти, търговска реализация? Кое е най-важното?
- Нашето кредо е да направим максимума за един автор. Да бъде представен възможно най-добре, да бъдат привлечени различни медии, защото всяка има своя кръг аудитория. Тази година реших, че сред младите ни автори има такива, които и пишат много добре, затова те откриха някои изложби. Това се оказа един свеж поглед към художници, за които толкова много е писано, че вече дори не ни се чете. Поглед на 25-годишните, който е различен от този на 70-годишните. Това позволи на младите и да направят контакти с по-възрастните автори. Аз от своя страна се стараех да срещна двама, които си подхождат.
Най-значимото, което според мен предоставяме на артистите, е излагането в една галерия, която държи висока летва. Това е трамплин. Не държим да сме комерсиални, не правим изложби, за да станем милионери. Можем да си позволим този лукс и свободата да представяме произведения, които в нашите очи са висока летва.
През миналия сезон показахте изложби на млади автори като Александър Габровски, Петра Димитрова, Елена Аначкова, а тази година имаше повече утвърдени художници - Станислав Памукчиев, Милко Божков, Емануела Ковач, Веселин Начев, Александър Капричев. Това промяна в концепцията ли е?
- Младите са изключителни таланти, Александър например е многопосочен, той и пише. Реших, че ще редуваме цикъл с млади художници, а след това с установени. Догодина ще покажем автори, които може би никой не очаква да види при нас. Всички са българи. Единият е от София и досега няма нито една изложба, а е много продуктивен. Каним артист, който живее във Виена, и не е само художник. Ще ни гостува и една интересна млада дама от Лондон, завършила в Мюнхен, правила изложби и в двата града, плюс Ню Йорк, а в България не е позната. Ще бъдат също художникът, който тази година открих в София, както и българка, която твори в Германия.
/ХК/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
