site.btaРазличните проявления на любовта изследва Емануела Ковач в първата си самостоятелна изложба във Варна

Емануела Ковач представя първата си самостоятелна изложба във Варна. Тя е подредена в галерия A&G Art Meeting и е озаглавена Love is. 

Това е много лична изложба. Във всяка работа има разказ и тя е някакъв етап от моя живот, каза пред БТА художничката. Творбите са на алуминиеви плоскости, върху които тя работи с графични средства и материали. Създава образа така, както би изглеждал на хартия, само че участва и металът. Работата й с този материал започва през 2023 г., когато твори за Есенните салони в Пловдив. Там я забелязват галеристите от Варна Анна Халамян и Герхард Хорнман и я канят да направи изложба при тях. За две години Ковач създава много нови произведения, продължавайки работа със същата техника. Някои са специално за първата й самостоятелна изява във Варна. Досега тя има участия в Международното биенале на графиката в града, където е получавала и награда, а няколко пъти е в селекционното жури. 

В изложбата присъстват различни цикли. В серията „Следи“ участват и литографии. В нея авторката влага идеята за приемствеността. „Изобразила съм себе си на три годинки, както и рисунки на моя внук когато също беше на три години. Тоест аз съм оставила следа в дъщеря ми, тя в сина си и така…“, сподели авторката. Сред творбите има още градски пейзаж с пристанище и море, както и друг с острови. Последната й графика се казва „Илюзии“ и изобразява отворена кутия, която мени своя облик според гледната точка, а от нея излиза хаос, за който си мислим, че е любов, обясни Ковач. 

Общата идея на колекцията е, че във всяко нещо съществува любов. „Може би не смеем да го изречем, а аз проявих малко смелост и изписах думата. Това е“, каза тя. Според нея хората имат нужда ежедневно да бъдат уверявани, че любовта е навсякъде около нас. Това е забелязала преди години, когато създава серия фотографии, в която документира най-напред листо от цвят на шипка върху асфалта, а след това и много други обекти с форма на сърце. „Показах фотографиите в обща изложба и при мен дойдоха хора, които казаха, че те също срещат такива неща, но не са се сетили да ги сложат на стената. Това беше идеята ми - да им покажа, че навсякъде могат да виждат сърца и да се усмихват“, обясни Ковач. 

Има обаче и творба, която носи различно послание. „Както се нижеха работите ми за изложбата, си казах, че все пак не всичко е любов и почувствах потребност по някакъв метафоричен начин да изразя това, което се случва в момента в света. Това е една моя фотография на невинни патенца край брега. Те са в техния си свят, а изведнъж някой решава, че може да им наруши идилията. Тъй като са мишена, гравирах този символ в плоскостта и действително съм стреляла в творбата с въздушна пушка. Нарочно обаче не е уцелена десетката, за да покажа безсмислието, фактът, че никога няма да бъдем в целта. Заглавието е код, който трябва да се разтълкува – „24022022“. Дори и в тази работа обаче пак има любов, защото без нея няма това отношение към природата, човека, душата и личното пространство“, сподели авторката. 

Попитана трудно ли й е било да намери изражението на класическата графика в съвременното визуално изкуство, тя сподели, че тази техника е нейният език и начин на изразяване, в който се чувства най-комфортно. Използвам както метални плочи, така и отпечатъци и фотографии, защото въплътяват идеите ми, изразяват това, което искам да кажа. Всичко тръгва от идеята. Имам някаква мисъл, която да споделя, и започвам да разсъждавам по какъв начин би било най-ясно да я кажа“, обясни авторката. 

Изложбата е до 26 юли. 

Емануела Ковач е родена през 1967 г. в София, където живее и работи. Завършила е Графика в Националната художествена академия (НХА). Член е на Съюза на българските художници. В периода 2004-2017 г. преподава графика, а от 2021-а - рисуване в НХА. 
Има награди и номинации от Националната графична изложба в Пазарджик; Биеналето за съвременно българско изкуство в Бургас; 10-тото Международно биенале на малките форми в Плевен; за цялостно представяне на „Форум малки графични форми“ в София; на „Графичен форум“ в Стара Загора; на 15-тото Международно биенале на графиката във Варна. Реализирала е самостоятелни изложби в София, Пловдив, Созопол, Плевен, Ниш, Страсбург и е участвала в общи изяви и форуми в Букурещ, Будапеща, Виена, Истанбул, Париж. Прага, Рим, Варшава, Неапол. Участвала е в Международните триеналета на графиката в София, Краков, Гуанлан; Международните биеналета на графиката във Варна, Белград, Битоля, Минск и Румъния.