site.btaЕкологията, образованието и развитието на Босилеградския край бяха дискутирани на форум, посветен на бъдещето на Европа

Екологията, образованието и развитието на Босилеградския край бяха дискутирани на форум, посветен на бъдещето на Европа
Екологията, образованието и развитието на Босилеградския край бяха дискутирани на форум, посветен на бъдещето на Европа

Темите за екологията, образованието и развитието на Босилеградския край бяха дискутирани на форум, посветен на бъдещето на Европа. Дискусията е част от инициативата на БТА „Български гласове за Европа“, изпълнявана с подкрепата на Европейския парламент, с която Агенцията се включва в по-широкия европейски дебат "Конференция за бъдещето на Европа". Целта е да се съберат повече идеи и мнения какъв трябва да бъде Европейският съюз (ЕС) през 2050 година.

Малцинството ни в Босилеград живее в тежка среда, където да си българин не е лесно, коментира по време на дискусията Димитър Цанев - генерален консул на България в Ниш. Той посочи, че през последните години от членството на България в ЕС стандартът на страната е нараснал значително, затова проявяваме великодушно отношение към района на Босилеград и местната проблематика. 

"Не съм усетила изкуствено създадената омраза между Сърбия и България и се надявам никога да не я усетя. Иска ми се да ползваме възможностите, които предлага Европа", каза по време на форума Елена Костадинова, завършила наскоро образованието си в България и върнала се в Босилеград.

По време на дискусията се чуха мнения, че Европейският съюз е много далеко за Сърбия. "Основното човешко право, по Конституцията на Сърбия, е , че гражданите й трябва да живеят в здрава околна среда. Ние обаче сме застрашени от две мини, които замърсяват безконтролно околната среда", каза участник във форума. Той изрази мнение, че ако има натиск от страна на Европа, може би нещо по отношение на опазването на околната среда в района ще се случи. "Една държава е модерна, когато природата й е здрава и чиста, и в нея спокойно могат да живеят и животни, и хора", съгласиха се участниците в дискусията. 

Според участници във форума в момента в Босилеград няма перспектива, но може да се направи много за младите, ако бъде изграден нов пропускателен пункт при с. Извор, близо до Босилеград. Местните хора изказаха мнения, че в района има перспектива за развитие на земеделие, туризъм. 

Повдигнат беше и въпросът за поставянето на паметните плочи на жертвите от погрома в Босилеград през май 1917 г., които все още не са сложени - няколко години след изработването им. Председателят на Националния съвет на българското малцинство в Сърбия Стефан Стойкoв посочи, че има специален ред, по който това да се случи, но то все още не е направено.

Участниците във форума коментираха и състоянието на образованието в района, както и достъпа до учебници на български език в училищата. "Имах личен проблем, защото съм завършила в София, но Сърбия не призна дипломата ми. Този процес завърши след дела, продължили няколко години в сръбския съд. Такъв проблем имаха и други младежи от Босилеград", разказа Милена Миленова - учител в основното училище "Г. Димитров". "Ако младите не се върнат тук, с образованието, което са придобили в България, и то не се признава, това са крачки назад", посочи тя. Решението според нея е в разговорите, съвместните дискусии и новите идеи.

По време на дискусията стана известно, че в момента учениците от българското национално малцинство, които изучават учебната програма изцяло на български, имат преведени учебници за 1-ви, 2-ри, 5-и и 6-и клас, но предстои да се преведат и останалите. "Беше трудно преди години да се образоваме изцяло на български. В момента работим по проекти с България, а български преподаватели ни показват как работят местните най-модерни училища", каза Миленова.

Според Иван Николов - председател на КИЦ "Босилеград", образователните програми на български език трябва да се изчистят от антибългарски пропаганди. "Тази история, писана от позицията на победител в една война, трябва да остане в миналото", посочи Николов. 

"Трудно се живее на крачка от ЕС и всъщност толкова далеч. Много неправителствени организации правят проучвания за това каква Европа искаме. Мнението на обикновените хора наистина е от съществено значение, но около 70 процента от гражданите на Сърбия не желаят европейско бъдеще. Още много трябва да извървим, но да знаем на кой стол сме седнали. Само две затворени глави са малко, а темповете са бавни", каза Александра Димитрова. Тя посочи, че е доволна, че е имала възможността още преди 20 години да получи европейска диплома, а децата й също вървят в тази посока. "Ако тук нямаме добри възможности, можем да ги потърсим наоколо", каза Александра Димитрова.

На форума беше изтъкнато още, че от новата учебна година - от 1 септември, децата в детските градини на Босилеград ще имат и учебници на български език. 

Местният депутат Невенка Костадинова изтъкна, че един от най-големите проблеми в района е икономическата изостаналост, а причините за това са местоположението и инфраструктурните проблеми. "Подадох в парламента на Р Сърбия инициатива за разкриване на коридор Власина, който да подобри пътната инфраструктура и да доближи двата района в Сърбия. Да се пътува в момента през Власинската планина не е лесно, подчерта Костадинова. Инициативата й е получила подкрепа от посолството ни в Белград, но може да се случи и чрез подкрепата на ЕС. 

Когато една държава има желание, може да постигне резултати. Добре е Сърбия да стане член на Европейското семейство. Това е естественото й място, но тя трябва да вземе сама това решение, коментира генералният консул на България в Ниш Димитър Цанев.

/МД/

news.modal.header

news.modal.text

Към 05:53 на 28.09.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация