Новият български филм „Диви ягоди“: Почивка за два часа доброта

Това е филм за носталгия, за мечти, за връзката с корените и със себе си, филм за бащите и дъщерите, и колко важна е нашата история за собствената ни идентичност. Това казва пред БТА актрисата Ванина Кондова, която изпълнява главната роля в новия български игрален филм „Диви ягоди“.

„Темата на филма, както аз я чета, е че рано или късно човек трябва да види къде му е хвърлена пъпната връв – не физически, а чисто родствено. Да намери корените си, при положение, че помни кои са и иска да ги види реално“, допълва актьорът Никола Додов. 

Историята е за нюйоркска архитектка с български корени, която пристига в родопско село, за да наследи запустялата къща на баба си. Дафни е завладяна от спомените на местните жители и от драматичната история на бащиния ѝ род. Докато се опитва да научи истината за драматичната история на отдавна покойния си баща, се сблъсква с чудатия си местен братовчед Орлин. И намира желаната възможност да преоткрие себе си.

По думите на режисьорката Татяна Пандурска във филма, освен любов, има и едно сложно търсене на себе си, и психологически обрати, които главната героиня ще преживее: „Защото тя пристига във България чисто юридически – да свърши една малка работа, да наследи къщата на баба си, която е починала на 103 години, и която никога не е познавала. Но се оказва, че това не е съвсем така. И че тук ние ще я оплетем в нашите български мрежи и ще ѝ покажем, че всъщност човек без корени е като дърво без корени, макар и клише“.

„Има има една доброта в тези персонажи, а локациите на които снимахме са вълшебни – село Полковник Серафимово в Родопите. Там човек, и лош да отиде, се уморява да е лош. Просто си взима почивка и става добър“, обобщава Никола Додов.

В „Диви ягоди“ сценарият е на Дечо Таралежков и Татяна Пандурска. Оператор е Стефан Врачев. Монтажът е на Таня Петкова, сценография и костюми – Екатерина Христова, композитор – Давид Кокончев, звукорежисьор – Иван Андреев. Участват още Иван Юруков, Стела Ганчева, Никола Пашов, Нено Койнарски, Кирил Кавадарков, Васил Бинев, Никол Милевска, Васил Читанов, Анна Банкина, Никола Стефанов, Анна Петрова, Петър Дочев, Мария Маргаритова.

Режисьорът Татяна Пандурска и актьорите Никола Додов и Ванина Кондова пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за носталгията и връщането към корените, и как тази тема е опазена от клишета, за личния момент, за добротата и любовта, и как „Забравените от небето“ стана „Диви ягоди“.

Защо филмът се казва „Диви ягоди“?

Татяна Пандурска: В началото се казваше „Забравените от небето“ и това тръгна от сборника разкази, който е и моето вдъхновение. Заглавието дойде впоследствие, тъй като във въображението ми нещата станаха различни от това, което в началото имах намерение да направя. 

Вкарах една съвременна линия – и младата героиня, полубългарка, която се появи във филма, трябваше да търси своите корени. А какъв по-добър символ от дивата ягода, свързана с нашите корени... За мен те са символ на детството, на рода, на бабите ни, които са ни отглеждали, на поляните, на планините, на онова, което всички българи обичаме, на онова, което е българския дух, българската духовност, на всичко, което ни вълнува от съвсем малки, с което сме закърмени, и което го носи българският ген.

Никола Додов: Моят персонаж бай Добри вкарва яснота в сюжета. Беше много вкусна и приятна роля, която за мен мина под знаменателя на един цитат от Хемингеуй – „Реализмът е илюзия, причинена от липсата на алкохол“. 

Бай Добри е алкохолик, което веднага е гаранция, че е добър човек, и че до момента, в който се появява на сцената, пази една тайна. Споделяйки я, сюжетът става по-ясен... Интересно е, че той е таил толкова много години нещо, но въпреки това е запазил добротата си – като алкохолен мехур. Успява да се запази до момента, в който среща главната героиня. 

Носталгията и връщането към корените ли са водещи теми в сюжета?

Ванина Кондова: Да, това е филм за носталгия, за мечти, връзката с корените и със себе си, филм за бащите и дъщерите, и колко важна е нашата история за собствената ни идентичност. 

Никола Додов: Темата на филма, както аз я чета, е че рано или късно човек трябва да види къде му е хвърлена пъпната връв – не физически, а чисто родствено. Да намери корените си, при положение, че помни кои са и иска да ги види реално. 

Как темата за връщането към корените е опазена от клишета, за да стане интересна на публиката? 

Ванина Кондова: Фактът, че режисьорката Татяна Пандурска е работила много в документалното кино, много помага за това филмът да е много фин, много ненатрапчив, без размахване на пръст как трябва да се мисли. Всъщност, много близко до главните герои, разказва една душевна история. Мисля, че това ни спасява от клишетата.

За да звучи автентично темата, трябва ли да има личен момент и човек да го преживял...

Ванина Кондова: Да, аз самата съм живяла извън България. Така че за мен беше интересно да играя герой, който идва оттам, откъдето аз съм се върнала.

Също така, филмът беше сниман в един много тежък личен момент за мен. Майка ми беше много болна. Колкото и да беше тежък моментът, той беше моето спасение, по някакъв начин. Така че винаги като го гледам, е много емоционален момент за мен...

Татяна Пандурска: Когато започнах да работя по този проект, и двете ми деца бяха в Германия. Дъщеря ми беше завършила следването си и вече живееше там, беше създала семейство. Синът ми също замина да се учи. 

В деня, в който грабнах тази книга на Екатерина Томова – „Забравените от небето“, като прочитах разказите, повечето бяха за столетници, но има и за емигранти, напуснали във България. Тогава някак си в мен изникна въпроса каква ще бъде съдбата на децата ми. Те дали ще се върнат в България или ще останат да живеят там? И към днешна дата отговорът е да. И дъщеря ми се върна в България със семейството си, и синът ми се върна, и двамата създадоха семейства. И аз съм щастлива.

Говорим за носталгия, за корени, но никой не каза любов. Има ли любов в „Диви ягоди“?

Татяна Пандурска: Има много любов. Не само моята, като режисьор на филма, съсценарист и продуцент, но и любовта на целия екип. А ние снимахме 18 дни в Родопите и успяхме да създадем нещо, което наричаме семейството ни „Диви ягоди“.

Във филма, освен любов, има и едно сложно търсене на себе си. Психологически обрати, които главната героиня ще преживее. Защото тя пристига във България чисто юридически – да свърши една малка работа, да наследи къщата на баба си, която е починала на 103 години, и която никога не е познавала. Но се оказва, че това не е съвсем така. И че тук ние ще я оплетем в нашите български мрежи и ще ѝ покажем, че всъщност човек без корени е като дърво без корени, макар и клише.

Никола Додов: Има има една доброта в тези персонажи, а локациите на които снимахме са вълшебни – село Полковник Серафимово. Там човек, и лош човек да отиде, се уморява да е лош. Просто си взима почивка и става добър...

Автор – Даниел Димитров
Оператор – Любен Младенов
Монтаж – Валя Ковачева

/ТП/