Божидар Захариев, ЕС право БГ: Новият Пакт за миграция на ЕС е революционен по смисъла си и с ясна и гъвкава правна рамка за предоставяне на убежище

„Пактът за миграция и получаване на убежище на Европейски съюз предлага много ясна и гъвкава правна рамка от правила, която третира всеобхватно въпроса с пребиваването на чужди лица с неизяснен статут на територията на Съюза, както и потенциалната възможност от възникване на следващи мигрантски вълни.“ Това подчерта в подкаста „ЕС Право България“ на Българската телеграфна агенция Божидар Захариев, отговорен редактор в дирекция „Международна информация“ на агенцията.

Той изтъква като пример за това нововъзприетия от блока принцип на солидарност, според който мигрантските маси ще могат да бъдат регулирани посредством механизъм за преразпределение между отделните страни. „Преценката за това разпределение също е доста прецизно дефинирана. Тя се извършва на базата на годишен доклад, подготвен от Европейската комисия, който запознава каква е текущата ситуация с миграцията. Взависимост от нейните параметри за конкретната година и дали е отчетен натиск, се определя евентуален брой кандидати за убежища за разпределяне,“ обяснява той. На въпроса дали в регламента се споменава задължителна квота, която се полага на всяка страна-членка, журналистът отговаря, че такава няма. Вместо квота в документа е предвидена формула, която взима предвид няколко основни критерия, като брутен вътрешен продукт, брой и гъстота на населението на всяка от страните-членки. Тази формула дава ясна картина за капацитета и възможностите на национално ниво да се обслужват мигранти. Механизмът ще се прилага само в случай на кризисна ситуация, при която е налице значителна концентрация на пристигащи на едно място.

Също така Захариев обръща внимание, че задължителното прилагане на механизма за солидарност всъщност е донякъде условно. На практика той дава избор, защото позволява на държавите да предпочетат различни инструменти, с които да заявят своята подкрепа и съпричастност. Ако не желаят да предоставят убежище, механизмът им дава право да заменят приема на мигранти с оказване на финансова помощ. Тя се изчислява в съотношение, което взима предвид броя на отказаните мигранти, като за всеки от тях се заплаща 20 хиляди евро на човек. Друга възприета форма е т.нар. оперативна помощ, която предвижда заявяване на готовност за съдействие с логистика, техника и персонал по ясно изработен предварителен план.

Според Захариев задължителният характер на механизма е наложителен въпреки силната съпротива, която предизвика сред редица страни-членки, предимно от централната част на Европа. „Той има за цел действително да се облекчат страните, засегнати най-много от мигрантската криза, за които Комисията вече излезе с преходно становище. По новото законодателство за получаване на помощ напълно логично са определени четири страни: Италия, Испания, Гърция и Кипър.“

Разработен е и общ европейски подход за дигитален скрининг и събиране на данни още в момента на установяване на лицата. „Въвежда се правна фикция, според която не се приема автоматично, че въпросният кандидат за убежище е влязъл и се намира на територията на Съюза, както беше досега. Това заслужава да бъде подчертано, понеже е изключително иновативно като правно мислене. Досега процедурата за получаване на убежище, позволяваше до голяма степен физически и юридически пристигащите да пребивават и да се движат свободно в Европа. Тази правна фикция вече допуска, че макар физически лицето да е тук, то липсва юридически статут, който следва да бъде определен. За целта е необходим споменатият по-горе скрининг, след което мигрантът може да продължи нататък процеса по други процедури, които също са иновация в европейското законодателство. От една страна, той може да премине към регулярна процедура по предоставяне на убежище, каквато е валидна и в момента за целия ЕС. В другия случай остава в условията на гранична процедура с презумпцията, че все още не е влязъл в Съюза, което съответно ограничава значително правото му на придвижване. Това е и причината за отправените критики от страна на неправителствените организации, но с въведените нови правила за скоростна регистрация процесът се балансира,“ разказва още журналистът.

Нов момент в европейското законодателство също е въвеждането на дефиницията „сигурни по произход“, отнасяща се за трети страни. По този термин на европейско ниво се изготвя списък с група страни извън Европа, за които се счита, че притежават нормални и добри условия за живот, и в него фигурират Тунис, Мароко, Египет, Бангладеш и др. Това допълнително улеснява процеса за разглеждане на искания за убежище, тъй като идващите от тези страни, веднага се допускат до т.нар. гранична процедура и се разпределя към център за настаняване. Така отново са взети предвид техните основни права, тъй като влиза в сила скоростното скрининг администриране.

Автор - Стефан Ковачев

Оператор - Красимир Михайлов

Монтаж - Силвия Пешева