site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 12 май в историята

12 май 2024 г., неделя, 19-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва 2 Неделя след Пасха – Томина. Св. Ап. Иаков Зеведеев. Св. Епифаний, еп. Кипърски и св. Герман, патриарх Константинополски.

В първата неделя след Възкресение Христово се почита паметта на апостол Тома - един от 12-те христови ученици. В историята Тома е известен с прозвището си Неверни. След като Исус Христос възкръсва и се явява на учениците си, Тома не е сред тях. Когато по-късно те му казват "Видяхме Господа", той им отвръща: "Ако не видя на ръцете му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата му, няма да повярвам." В първата неделя след своето Възкресение Исус Христос отново се явява на учениците си, но този път там е и Тома. Христос се обръща към него и му казва: "Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали".
Названието Томина неделя идва от името на неделния ден, на който според християнския календар възкръсналият Христос се явява на учениците и последователите си. Седмицата след Великден се нарича Светла, а Томината неделя слага завършека на великденския празничен цикъл.
Апостол Тома не е известен само с евангелската история за своето неверие. Той е и един от най-жертвоготовните Христови ученици. Въпреки заплахата от фарисеите, които го търсят, за да го убият, Христос решил да отиде във Витания, за да съживи Лазар. Апостол Тома казал на другите ученици: "Да отидем и ние да умрем с него". След като минало известно време от слизането на Светия дух в деня на Петдесетница, апостолите хвърлили жребий, за да се види кой къде ще отиде да проповядва Божието слово. На апостол Тома се паднал нелекият жребий да отиде в Партия, Мидия и далечна Индия. Из земите на Индия апостол Тома удивил хората с много чудеса и мнозина повярвали в проповядваното от него ново учение. Сред тях били и две сестри царици. Царят, заради покръстването на жена си, която била едната от двете сестри, се разгневил и подложил Тома на жестоки мъчения. От това обаче апостолът по чудо оцелял, но царят не се спрял пред нищо и накрая убил Тома. Апостолът изпълнил своята християнска мисия и завършил живота си с мъченическа смърт. Но дори и царят, който пожелал смъртта на Тома, скоро приел християнството, убеден от изцелението на сина си Азан, след като се покръстил. Мощите на апостол Тома били пренесени в Месопотамия, а на гроба му ставали чудеса. На този ден празнуват Тома, Томислав, Томислава, Томка и др.

По света се отбелязва:

Международният ден на здравето на растенията.
Отбелязва се от 2022 г. с резолюция A/RES/76/256 на Общото събрание на ООН, приета на 29 март 2022 г. Целта е да се повиши информираността на международната общност за значимостта на растенията и тяхната роля за прехраната на човечеството. Мотото на деня за 2024 г. е: "Здравето на растенията, безопасна търговия и цифрови технологии" с акцент върху глобалното сътрудничество за опазване здравето на растенията.

Международният ден на сестринството. Отбелязва се от 1965 г. от Международния съвет на медицинските сестри (ICN), с цел да се повиши осведомеността за важната роля на медицинските сестри в здравеопазването. През януари 1974 г. денят е официално обявен за международен. Годишнина от рождението (1820) на британската медицинска сестра Флорънс Найтингейл (12 май 1820-13 август 1910), основоположничка на съвременните сестрински грижи. Всяка година от 1965 г. фондация "Флорънс Найтингейл" организира възпоменателна служба в Уестминстърското абатство, с която отбелязва годишнината от нейното рождение. В България денят се отбелязва от 1993 г.

На този ден в България:

1876 - Османските войски предприемат решително настъпление срещу Панагюрище по време на Априлското въстание. Градът е опустошен. Същия ден около 2700 души башибозук обкръжават и нападат Брацигово. Войската на Ахмед ага Барутанлията напада Батак. По това време продължават и боевете в Перущица.

1896 - Във Варна е създадено първото тракийско дружество "Странджа" от капитан Петко войвода и братята Петър и Никола Драгулеви, което заедно със създадените през същата година Български македоно-одрински революционни комитети  полагат началото на тракийското национално освободително движение.
Дружество "Странджа"  съществува до 1900 г., когато се обединява с Върховния македонски комитет, който се преименува във Върховен Македоно-одрински комитет.

1945 - В "Държавен вестник" е обнародвана Наредба-закон за брака, влязла в сила на 27 май 1945 г., когато е сключен първият граждански брак в София. Действа до 9 септември 1949 г., когато е приет Законът за лицата и семейството. До 1945 г. единствената законна форма на брак в България е религиозният брак. Съгласно Епархийският устав, приет през 1883 г., сключването на брак е в компетентността на църквата. С приемането на Наредбата-закон за брака в България се въвежда задължителен граждански брак като единствена валидна форма за сключване на брак.

1952 - Започва парична реформа (обмяна) съгласно съвместното Постановление 405 на Министерския съвет и Централния комитет на Българската комунистическа партия от 11 май 1952 г. за провеждане на парична реформа, премахване купоните за хранителните продукти и намаляване на държавните цени на дребно. От 12 май 1952 г. се пускат в обращение нови парични средства. Обмяната на парите се възлага на Българска народна банка и се провежда в срок до 15 май 1952 г. Наличните пари в обращение се обменят с нови в съотношение 100:1. Старите пари, които не са предявени за обмяна в срок, се анулират. Курсът на лева се определя спрямо съветската рубла при съотношение 1 лв. и 70 ст. за 1 рубла. Заплатите, пенсиите, стипендиите и др. възнаграждения, както и всички цени и тарифи от 12 май 1952 г. се преизчисляват в съотношение 100:4. Преоценяват се и влоговете и текущите сметки в спестовните каси и банките. Премахват се разпределителните карти за основните хранителни продукти, с което напълно се отменя купонната система и се преминава към търговия с всички стоки.

1957 - Теглен е първият тираж на Българския спортен тотализатор (БСТ) - с игра на  СПОРТ ТОТО 1, с който тотализаторът започва своята дейност. В програмата за първия тираж са включени 12 редовни срещи и 2 резервни при залог 1 лв. за една колонка, с четири печеливши групи. На 29 декември с. г. стартира играта ТОТО 2 "6/49". Изтеглените числа за първия тираж са: 8, 12, 25, 31, 40 и 42. Българския спортен тотализатор е специализирана държавна организация, създадена с Постановление на Министерския съвет 18 от 31 януари 1957 г.

1972 - Създаден е Институтът по тракология при Българската академия на науките (БАН) с Разпореждане 185 на Министерския съвет. Пръв директор на института е проф. Александър Фол. С решение на Общото събрание на БАН от 3 април 2006 г. се нарича Институт по тракология "Проф. Александър Фол". От 25 юни 2007 г. с решение на Общото събрание на БАН е преобразуван в Център по тракология "Проф. Александър Фол". Съществува като самостоятелно звено в БАН до 1 юли 2010 г., когато се обединява с Института за балканистика, създаден на 15 януари 1964 г., в Институт за балканистика с Център по тракология "Проф. Александър Фол" при БАН.

1990 - В Пазарджик е учредена Независима професионална организация на служителите от милицията в България. През 1992 г. в Балчик на делегатско събрание се взима решение за промяна на наименованието на професионалната организация в Национален полицейски синдикат в България.

1990 - Създаден е Съюз на частните земеделски стопани с цел да защитава правата и интересите на частните земеделски стопани в страната. Негов правоприемник е учредената  на 5 май 1993 г. Българска асоциация на фермерите.

1992 - Учредена е Българска браншова камара на енергетиците. Регистрирана е на 5 февруари 1993 г. 

1993 - Осъществена е първата голяма приватизационна сделка в България - предприятието "Царевични продукти" ЕООД в Разград (дн. "Амилум - България" ЕАД) става собственост на белгийската компания "Амилум груп". "Амилум груп" придобива 81 процента от собствеността, а Обединена българска банка - 19 процента.

2006 - Село Куклен, област Пловдив, е обявено за град с Решение 352 на Министерския съвет. Решението влиза в сила в деня на обнародването му в "Държавен вестник" - 23 май 2006 г.

2007 - Българската песен "Вода" на Елица Тодорова и Стоян Янкулов заема пета позиция със 157 точки на финала на "Евровизия" във Финландия, като се състезава с песни от рекорден брой страни - 42. 

2009 - С Решение 1/12 май 2009 г. Конституционният съд обявява за противоконституционен текста от Закона за избиране на народни представители, с който  е вдигнат от 4 на 8 процента прагът за влизане в парламента за коалиции, независимо от колко партии се състоят. На 14 април 2009 г. Народното събрание приема поправки за закона, с които вдига изборния праг за коалициите. На 15 април 2009 г. президентът Георги Първанов налага вето на промените. На 22 април 2009 г. парламентът преодолява ветото.

2012 - Учредена e Национална асоциация на специалистите от извънболничната медицинска помощ.

2013 - Произведени са предсрочни парламентарни избори за 42-о Народно събрание. В изборите гласуват 3  542 195 души. За партия "ГЕРБ" гласуват 1 081 605 от избирателите и тя получава 97 мандата. Коалиция за България - с 942  541 гласа, равно на 26,61 на сто процента, получава 84  мандата. Движението за права и свободи е  подкрепено от 400 466 гласоподаватели, равно  на 11, 36 на сто  от общия им брой и 36 мандата. За партия "Атака" гласуват 298  471 души, което е 7,30  на сто от  гласовете, и тя получава 23 мандата.

2016 - Парламентът приема решение да се произведе национален референдум с шест въпроса, предложени от екипа на телевизионния водещ Слави Трифонов. Въпросите са: Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?; Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?; Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?; Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?; Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?; Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на МВР и началниците на районните управления в областните дирекции на МВР да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?.

2020 - Народното събрание приема промени в Закона за здравето, свързани с изтичането на извънредното положение в страната на 13 май 2020 г., въведено на 13 март 2020 г. заради разпространението на КОВИД-19. Съгласно промените в страната може да се въвежда извънредна епидемична обстановка за определен период от време с решение на Министерски съвет по предложение на министъра на здравеопазването и въз основа на извършена от главния държавен здравен инспектор оценка на съществуващия епидемичен риск в страната.

2022 - Столичният общински съвет (СОС) приема решение за удостояване на президента на България от 1997 г. до 2002 г. Петър Стоянов, литературоведа проф. Михаил Неделчев и режисьора Асен Шопов със званието "Почетен гражданин на София.  

2023 - Омбудсманът Диана Ковачева изпраща препоръка до служебния вицепремиер и социален министър Лазар Лазаров във връзка с критериите за отпускане на добавка от пенсията на починал съпруг или съпруга, според който преживелият трябва да е в граждански брак с починалия си партньор. Поводът за препоръката са зачестилите жалби от засегнати граждани, които са живели в режим на съвместно съжителство.

На този ден по света:

1057 - Завършена е работата над Остромировското евангелие - най-старата руска ръкописна книга, достигнала до наши дни.

1364 - Основан е Ягелонският университет в Краков, Полша, от крал Казимир Трети Велики. Това е един от първите европейски университети и един от първите държавни университети в Централна Европа (втори след университета в Прага, Чехия).

1551 - В Перу е създаден университетът Сан Маркос, най-старият университет в Южна Америка.

1797 - Разпадане на Венецианската република. Под натиска на Наполеон I дожът Лудовико Манин и членовете на Големия съвет подписват документи, с които се отказват от управление на републиката. Територията на държавата е разделена между Франция, Австрия и Цизалпинската република.

1926 - Осъществен е първият в историята трансарктически полет без кацане от екипажа на норвежкия полярен изследовател Руал Амундсен с дирижабъла "Норвегия" с 16 души на борда. Те потеглят от архипелага Шпицберген в Норвегия до Аляска в САЩ, където пристигат на 14 май 1926 г., като на 12 май 1926 г. преминават успешно над Северния полюс (първи полет в историята). В експедицията участват норвежкият изследовател Руал Амундсен, италианският пилот и строител на дирижабли ген. Умберто Нобиле и американският изследовател и навигатор Линкълн Елзуърт.

1927 - В СССР е осъществен полетът на първия самолет, създаден от съветския авиоконструктор Александър Яковлев - АИР-1. Датата се приема за дата на основаването на Oпитно-конструкторското бюро "А. С. Яковлев", в което са създадени серията самолети "Як".

1949 - СССР прекратява блокадата над Западен Берлин. На 5 юни 1945 г. е подписана Декларация за поражението на Германия във Втората световна война (1939-1945), според която четирите съюзнически сили във Втората световна война (1939-1945) Великобритания, САЩ, СССР и Франция, поемат временно властта и Германия е разделена на 4 окупационни зони. На 20 юни 1948 г. в сила влиза валутната реформа, с която в обращение се въвежда западногерманската марка. Тя трябва да е валутата и в трите западни сектора на Берлин, там където се намират американските, британските и френските войски. СССР, който все още не изгубил амбициите си за господство над цял Берлин, блокира всички пътища към западната част на града. Блокадата започва на 24 юни 1948 г. Спрян е автомобилният и железопътният достъп към окупационните зони на Великобритания, САЩ и Франция. По този начин СССР цели западните му съюзници да се откажат от своите сектори в Берлин, който изцяло е обкръжен от съветската окупационна зона. Изолираното милионно население в трите откъснати окупационни зони е обречено на лишения. На 26 юни 1948 г. военновъздушните сили на САЩ и Великобритания организират доставянето на жизненоважни продукти в Западен Берлин по "Берлинския въздушен мост" (операция "Витълс"), като обратно се евакуират деца и възрастни хора. За 11-те месеца на съветската блокада западните съюзници успяват да пренесат 2 400 000 тона продукти за хората в Западен Берлин. В крайна сметка СССР се отказва от намеренията си и сваля блокадата.

1975 - На 60 мили от крайбрежието на Камбоджа силите на червените кхмери пленяват плаващия под американски флаг търговски кораб "Маягес" по обвинение, че е навлязъл в териториалните води. По заповед на президента на САЩ Джералд Форд започва операция за завладяването на остров Ко Танг, където се предполага, че е отведен екипажът на кораба. Загиват десетки морски пехотинци, свалени са 3 американски вертолета. Екипажът е освободен на 15 май 1975 г. Това е последната битка от войната на САЩ в Индокитай (1971-1975). 

1984 - В Германия официално се открива реконструираната състезателна писта "Нюрбургринг". Тя се намира на 90 км от Кьолн и на 120 км от Дюселдорф. Името на пистата идва от замъка "Нюрбург" в планината Айфел. Пистата първоначално е открита на 19 юни 1927 г.

1995 - В Москва е създадено Общоруското обществено-политическо движение "Нашият дом Русия". За председател е избран Виктор Черномирдин.

1999 - В Брюксел, Белгия, Европейската комисия обявява деблокирането на сумата от 150 млн. евро (159 млн. долара) за хуманитарни програми за стотиците хиляди бежанци от Косово, които се завръщат по родните си места след края на конфликта в между сърби и косовски албанци в СР Югославия (1998-1999). Парите са деблокирани от резервния бюджет на Европейския съюз за 1999 г., който възлиза общо на 346 млн. евро и е предназначен за извънредни случаи като косовската криза.

2002 - Покривът на един от хангарите в космодрума "Байконур" в Казахстан се срутва, при което загиват 8 души. Унищожена е и съхраняваната в хангара космическа совалка "Буран".

2003 - В Русия 60 души загиват, а над 200 са ранени при атентат срещу административна сграда в Знаменское, северно от чеченската столица Грозни. Камион КАМАЗ, натоварен с експлозиви, се взривява край сградата, разрушавайки напълно осем жилищни сгради.

2006 - Прекратява се съдебното преследване за корупция срещу бившия диктатор на Индонезия Сухарто заради влошеното му здравословно състояние. Сухарто е обвинен за отклоняване на 570 млн. долара от обществени фондове. Организацията "Трансперънси интернешънъл" обявява политика, наричан "бащата на развитието на Индонезия", за най-корумпирания ръководител на света. Сухарто и неговото семейство са натрупали богатство, оценявано между 15 и 35 млрд. долара.

2007 - Президентите на Русия, Казахстан и Туркменистан Владимир Путин, Нурсултан Назарбаев и Гурбангули Бердимухамедов подписват съвместна декларация за изграждането на Прикаспийски газопровод. Те подписват и декларация за развитието на газотранспортните системи в Централна Азия. По двата газопровода - новият и старият, който ще се модернизира, Централна Азия ще изпраща в Европа през Русия близо 90 млрд. куб. м газ.

2008 - В провинция Съчуан в Китай е регистрирано земетресение с магнитуд 7,9 по скалата на Рихтер, при което загиват 69 227 души. Ранените са 374 643 души, а 17 923 души са безследно изчезнали. Около 4,8 млн. души остават без дом. Това е най-силното земетресение в Китай след труса в Тяншан от 1976 г., който по данни на китайските власти е отнел живота на около 250 000 души. Според неофициални данни тогава са загинали 700 000 китайци.

2010 - Самолет "Еърбъс" А 330-200 на либийската авиокомпания "Ал Африкия" се разбива при кацане на летището в Триполи. Загиват 103-ма от 104-мата души на борда. Единственият оцелял е осемгодишно нидерландче. Повече от половината от жертвите са нидерландци - 61 души.

2015 - В Москва, Русия, е обявен докладът, озаглавен "Путин. Войната", изготвен по събрана от руския опозиционер Борис Немцов информация, който съдържа доказателства за руската военна намеса в Украйна. Според доклада Русия е похарчила над 53 млрд. рубли (1,04 млрд. долара), за да подпомогне сепаратисткия бунт в Източна Украйна. Документът от 64-страници е последния проект на Борис Немцов, убит на 27 февруари 2015 г.

2016 - САЩ откриват в Румъния първата наземна база за противоракетна отбрана (ПРО) в Източна Европа. На церемонията по откриването на системата "Иджис ъшор"  във военната база "Девеселу" присъстват генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, министър-председателят на Румъния Дачиан Чолош и други американски и румънски представители. В базата ще бъдат разположени радарен комплекс "Иджис", център за оперативно управление на ПРО и мобилни батареи с ракети-прехващачи "SM3-IB". Румъния и САЩ сключват споразумение за разполагане на система за отбрана от балистични ракети на територията на Румъния на 13 септември 2011 г. Изграждането на противоракетния щит започва в края на м. октомври 2013 г.

2019 - Встъпва в длъжност новоизбраният президент на Република Северна Македония Стево Пендаровски. На инаугурацията присъстват депутати, министри, религиозни лидери, представители на армията и дипломатическия корпус, а също чуждестранни държавни ръководители. Стево Пендаровски, подкрепен от управляващите партии Социалдемократически съюз на Македония и Демократичен съюз за интеграция, е избран на втория тур на президентските избори на 5 май 2019 г. с 436 212 гласа или 51,66 процента от гласувалите.

2020 - Агенцията по околна среда на немската провинция Бавария със седалище в гр. Аугсбург съобщава, че заради човешка дейност р. Дунав се е скъсила със 134 км за два века. Изследване на седиментите в реката установява, че тя е станала също с до 40 процента по-тясна от средата на 19-и век. Промените се дължат на опитите реката да бъде изправена, на мерките за предпазване от наводнения, както и на строежа на язовири. Заради тази човешка намеса седиментите не преминавали през делтата към Черно море. С дължината си от 2850 км р. Дунав е на второ място в Европа след р. Волга.

2021 - В Черна гора с гласовете на 41 от общо 80 депутати, парламентът приема реформа на прокуратурата на страната, която предвижда с обикновено парламентарно мнозинство да може да се сменя съставът на прокурорския съвет.

2022
- Апелативният съд в Букурещ, Румъния, произнася окончателните присъди срещу обвинените за пожара на 30 октомври 2015 г. в нощния клуб „Колектив“, при който загиват 64 души и 200 са ранени. Бившият кмет на букурещкия Сектор 4 Кристиан Попеску-Пиедоне е осъден на четири години затвор за злоупотреба със служебно положение, тримата собственици на клуба Паул Ганча, Костин Минку и Алин Джордже Анастасеску са осъдени на 6 години и 4 месеца затвор, 8 години затвор и 11 години и 8 месеца затвор. Директорът на фирмата за фойерверки Кристиан Ница е осъден на 2 години и 6 месеца затвор условно.


2023 -
Финансовата прокуратура на Франция повдига обвинения срещу бившия президент на страната Никола Саркози и 12 негови довереници във връзка с предполагаеми незаконни дарения от Либия за предизборната му кампания през 2007 г. Шестдесет и осем годишният Саркози е обвинен в присвояване на публични средства, корупция, престъпно сдружаване и незаконно финансиране на предизборна кампания. Никола Саркози е президент на Франция от 2007 г. до 2012 г.

Родени на този ден българи:

Анастасия Димитрова, първата българска светска учителка (1815-1894).
През 1840 г. открива в Плевен първото девическо взаимно училище. Преподава по църковнославянски книги. Възпитаничките й усвояват и гръцки език. Подготвя учителки, които откриват училища в други градове в България. Посвещава на педагогическата дейност повече от 50 години от живота си. Утвърждава девическите училища в България.

Александър Спасов, детски писател (1879-1966).
Активен участник в кооперативното и учителското движение. Работил е като редактор на сп. "Светулка" (1904-1916, 1918-1947) и на в. "Кооператорче" (безплатна притурка за деца и юноши на в. "Народен кооперативен лист", 1935-1942, с прекъсвания). Автор е на детските книги: "Вълшебният пръстен" (1919), "Зловещата стомна" (1919), "Златни дни" (1920), "Ганчо Луданчо" (1937), "Чудният дядо" (1956), "Спомени" (1959) и др.

проф. Александър Поплилов (Александър Поплилов Йончев), художник и педагог (1916-2001).
Работил e в областта на приложната графика и живописта. Военен художник във Втората световна война (1944-1945). Преподавател във Висшия институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович", ректор на института  (1962-1966). Автор е на илюстрации в над 30 детски книжки. Автор е и на политически и културно-рекламни плакати. Творчеството му се отличава с акварелни пейзажи и портрети.  Сред по-известните му творби са "След разстрела", "Портрет на Н. Коперник" и др. В областта на приложната графика проектира пощенски марки със сложни сюжетни решения: "История славянобългарска" (1962). Носител на орден "Червено знаме на труда" (1966), на орден Народна република България" първа степен (септември 1976), на орден "Георги Димитров" (12 май 1986), на Национална награда за живопис на Съюза на българските художници "Захари Зограф" (1976). Удостоен със званието "Заслужил художник" (май 1971), със звание "доктор хонорис кауза" на Националната художествена академия (НХА) по повод неговата 85-годишнина (2001).

Маргарита Александрова, оперна певица сопрано (1921-2003).
Дългогодишна солистка на Софийската опера.

проф. Йордан Ганев, музиковед и политик (1926-2004).
Един от учредителите на Радикалдемократическата партия (1990), сред основателите на фондация "Млади български таланти" (1991). Депутат в 36-ото Народно събрание (1991-1994).

Атанас Мочуров - Сломер, поет, писател, литературен критик и политик (1931-2022).
Работил е като учител и редактор. От 1967 г. работи в книгоиздателство "Георги Бакалов" във Варна, в Радио Варна и в алманах "Простори". Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Съставител на антология "Поети от Варна" (1996). Автор е на много книги с поезия, книги за деца и романи, сред тях: "Доверие" (стихове, 1960), "Мамо, ти си плакала" (роман, 1967), "Вървя към теб" (стихове, 1968), "Приключения с петлета" (за деца, 1968), "Кой ще спре дъжда" (стихове, 1976), "Хитър Петьо. Приключенска поема" (за деца, 1976), "Сезонът на илюзиите свърши" (1994), "На утрото в сълзата" (1995), "Речник на римите в българския език: Практическо помагало за професионалисти и начинаещи"(1999), "Книга за българския народ" (2002) и др.
 
проф. Владимир Гановски, учен, дипломат и политик (1932-1997).
Основател на катедра "Автоматизация на дискретното производство" в Техническия университет - София (1970) и неин ръководител (1970-1997). Заместник-председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес (от 9 юли 1971 г. Комитет за наука, технически прогрес и висше образование) (октомври 1970-юли 1973). Бил е постоянен представител на България в Организацията на ООН за промишлено развитие (ЮНИДО). Посланик на България в Австрия (декември 1973-юни 1977). Председател на Управителния съвет на Федерацията на научно-техническите съюзи (25 юни 1995-декември 1997). Автор е на 45 учебника и помагала, 21 авторски свидетелства, около 450 труда - монографии, студии, научни и научно-популярни статии. Носител на Големия златен почетен знак на лента за заслуги към Австрия (1977), на орден "Народна република България" за активна научна и обществена дейност и във връзка с навършване на 50 години от рождението му (8 юни 1982).

Кръстьо Станишев, писател, поет и преводач (1933-2019). 
Работи като окръжен кореспондент в Бургас за в. "Литературен фронт" (1956-1957), редактор във в. "Литературен фронт" (1957-1960), сп. "Родна реч" (1960-1963), редактор и завеждащ редакция "Детско-юношеска литература" на издателство "Български писател" (1963-1991). Директор на издателство "Цанко Церковски" (1991-1997). Автор на стихове за възрастни и за деца, на 15 поетични книги и на над 40 книги за деца. Преводач от английски, немски и руски език. Първият пълен превод на Гьотевия "Фауст" (I, II ч.) е негово дело (1980). Вписан е в Почетния списък на Международния съвет за детско-юношеска литература през 1998 г. за превода на книгата "Момче, мечок и балон" (1997) от Йозеф Гугенмос. Почетен гражданин на Бургас (2004).

акад. Людмил Христосков, учен сеизмолог (1936-2023).
През 1960 г. започва работа в Геофизичния институт на Българската академия на науките (БАН). Бил е ръководител на секция "Сеизмология" на Геофизичния институт на БАН, заместник-директор и директор на института. От 1977 г. е преподавател по физика на сеизмичните вълни и сеизмология във Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Бил е научен секретар на Единния център по Науките за Земята към БАН. Бил е член на Управителния съвет и на Общото събрание на БАН. Акад. Людмил Христосков е  имал изключително активна научно-организационна дейност в международен аспект - над 50 участия в програмни комитети, включително като експерт по сеизмология към ООН - Женева, както и участието му с научни доклади на форуми в страни като Швейцария, Русия, Германия, Италия, Япония, Канада, Франция и други. Участвал е и в редица големи международни и национални проекти. Член на Международната асоциация по сеизмология и физика на земните недра, Европейската сеизмологична комисия, Международния студентски институт (Токио, Япония). Автор е и съавтор на повече от 270 научни публикации и 10 монографии. Носител е на  редица отличия и награди, между които на орден "Кирил и Методий" втора степен и орден "Кирил и Методий" първа степен, на Юбилеен медал "100 години българска геология", на медал "1300 години България", на награда на БАН за "Науки за Земята и космоса". Носител е на почетния знак на БАН "Марин Дринов" и др.

проф. Младен Григоров, лекар кардиолог (1937).
До 1997 г. е военен лекар. Бил е директор на болница "Лозенец", в която създава  кардиологичния център. Бил е заместник-директор на Военномедицинска академия, където е ръководил отделението по кардиология. Работил е във Втора градска болница в София. Носител на награда за цялостен принос на "Национални медицински награди" 2015 (9 октомври 2015).

Иван Здравков, писател, журналист, публицист (1941).
Бил е отговорен редактор в редакция "Литература, изкуство и култура" на Българска национална телевизия.  Бил е заместник-главен редактор на в. "Студентска трибуна" и сп. "Отечество". Автор е на книгите с поезия: "Закълнете се в солта" (1977), "Вечерна чаша" (1985), "Любовен живот" (1990), "Не гасете любовната свещ" (1997), "Небесното момче" (2019) и други, на романа "Сенки бродници" (1992). Автор на  книга за творческия процес и писането като психотерапия "Лабиринтът на думите" (2018).

Венета Марковска, юрист (1951).
Работила е в  районния съд в Плевен и окръжния съд в Плевен. Заместник-председател на Върховния административен съд (12 май 2004-15 ноември 2012). От 2013 г. работи като адвокат.

Иван Странджев, поет и драматург (1953).
Автор е на стихосбирките: "Думи за спасяване" (1981), "Докосване на светлината" (1984), "Врата в небето" (1990), "Чудо" (1990), "Сънища" (1993), "Всичко това" (2008), и на сборника "Три пиеси" (2005). Автор е на пиесите "Навярно нежност", "Любов до поискване" и "Годеж". Носител на Литературната награда "Димчо Дебелянов" за "Думи за спасяване" (1981), на Първа награда на Съюза на българските писатели за стихотворение (1987), на Първа награда за стихотворение на в. "Народна армия" (1990), на Първа награда на Съюза на българските писатели за драматургия (2005), на Националната награда за литература "Христо Смирненски" (2021) и др.

Радосвета Василева, актриса (1956).
Играла е в Драматичен театър "Николай. O. Масалитинов" в Пловдив (1979-1984), а от 1984 г. - в театър "Българска армия". Има повече от 50 роли в театъра, телевизионни продукции и във филми, сред които "Авантаж" (1977), "Двойникът" (1980), "Подгряване на вчерашния обед" (2002), "Смисълът на живота" (2005), "Къде е Маги?"(2012) и др. Носител на наградата за млада актриса на Съюза на артистите в България (1981) и на награда "Максим" за водеща женска роля (2002, 2004).

о.р. ген.-майор Димо Гяуров, юрист, дипломат и политик (1963).
Депутат в 37-ото Народно събрание (1995-1997). Директор на Националната разузнавателна служба (6 март 1997- 24 февруари 2003). Посланик на България в Унгария (17 септември 2003-25 октомври 2006). Депутат в 41-ото Народно събрание (14 юли 2009-15 март 2013). От 2013 г. работи като адвокат.

Емил Чолаков, метеоролог и телевизионен водещ (1975).
От 2006 г. е един от водещите на "Прогноза за времето" по телевизия "Би Ти Ви"  и ръководител на екип "Прогноза за времето" в телевизията (2014-23 април 2019).  Метеоролог на Летище "София" (м. април 2019-м януари 2020). От 22 февруари 2020 г. е водещ на предаването по Нова телевизия "Един за друг".

Адриан Андреев, тенисист (2001).
През 2015 г. той печели титлата на сингъл на Европейския олимпийски младежки фестивал в Тбилиси, Грузия. През 2018 г. губи финала на сингъл на Европейското първенство до 18 години. На Откритото първенство на САЩ през 2018 г. става шампион на двойки при юношите. Печели сребърен медал на двойки и играе полуфинал на сингъл на младежките Олимпийски игри в Буенос Айрес през 2018 г.

На този ден са родени и:

Юстус фон Либих, немски химик (1803-1873).
Основоположник на агрохимията.

Флорънс Найтингейл, британска медицинска сестра (1820-1910).
Създала е система за подготовка на среден медицински персонал във Великобритания. От 1965 г. с решение на Международния съвет на медицинските сестри денят на рождението й 12 май се отбелязва като Международен ден на сестринството.

Данте Габриел Росети, британски художник и поет (1828-1882).
Един от основателите на Братството на прерафаелитите (1848).

Жул Масне, френски композитор (1842-1912).
Един от създателите на френската лирическа опера. Автор е на "Манон" (1884), "Вертер" (1892), "Таис" (1894) и др.

Уилям Джиок, американски физик и химик (1895-1982).
Автор е на трудове за термодинамичното свойство на веществата при ниски температури. Носител на Нобелова награда за химия за 1949 г. за приноса му в областта на химичната термодинамика, отнасящ се до поведението на веществата при свръхниски температури.

Хелена Вайгел, немска актриса (1900-1971).
Заедно със съпруга си, немския писател и драматург Бертолт Брехт, учредяват театър "Берлинер ансамбъл" (1949). Участвала е във филмите "Майка" (1958), "Майка Кураж и нейните деца" (1961) и др.

Катрин Хепбърн, американска актриса (1907-2003).
Участвала е в над 50 филма и в близо 30 пиеси. Носителка на четири награди "Оскар" за главна женска роля във филмите: "Ранна слава" (1934), "Познай кой ще дойде на вечеря" (1968), "Лъвът през зимата" (1962) и "Край златното езеро" (1982).

Дороти Ходжкин, британска химичка (1910-1994).
Установила е структурата на пеницилина (1946), на витамин B12 (1956). През 1969 г. Дороти Ходжкин и екипът й от изследователи успяват да разкрият структурата на инсулина. Носителка на Нобелова награда за химия за 1964 г. за определянето на структурата на важни биохимични вещества чрез рентгенови методи.

Александър Есенин-Волпин, съветски поет, математик и дисидент (1924-2016).
Той е един от първите правозащитници в СССР през 60-те години на 20 век. През м. декември 1965 г. организира в Москва демонстрация с участието на близо 200 души с искане за публичен процес в защита на писателите Юлий Даниел и Андрей Синявски, арестувани за това, че са публикували творбите си в чужбина. Безпрецедентният дотогава в СССР протест е сред основните прояви, положили начало на дисидентската дейност в Съветския съюз. Изпратен в психиатрична болница за пръв път през 1949 г. във връзка с писани от него антисъветски стихове, Александър Есенин-Волпин е лишаван от свобода за около 7 години за дисидентски прояви, като прекарва това време в психиатрични клиники или в заточение. Принуден е да емигрира през 1972 г., когато се заселва в САЩ и преподава математика в  университети в Бостън.

Бърт Бакарак, американски композитор и пианист (1928-2023).
Автор е на музиката към филмите "Алфи" (1966), "Казино Роял" (1967), "Буч Касиди и Сънданс Кид" (1969) и др. Писал е песни за Дион Уоруик, Арета Франклин, Дъсти Спрингфийлд, Том Джоунс и др. Носител на шест награди "Грами" (1968, 1970, 1987, 1999, 2006, 2022) и специална награда "Грами" за изключителни постижения (2008), на две награди "Златен глобус" (1970, 1982). През 1970 г. получава две награди "Оскар" - за музиката на филма "Буч Касиди и Сънданс Кид" и за песента Raindrops Keep Fallin' on My Head. През 1982 г. заедно с тогавашната си съпруга, текстописката Карол Байер Сейгър, печелят "Оскар" за Best That You Can Do. Удостоен е с наградата "Гершуин" (2012).

Андрей Вознесенски, съветски поет (1933-2010).
Автор е на поетични сборници, сред които "Мозайка"(1960), "Парабола" (1960), "Триъгълна круша" (1962), "Моята Русия" (2001), "Превърнете се отново в цветя!" (2004) , поемите "Майстори" (1959), "Вечно месо" (1977), "Андрей Полисадов" (1979), "Ров" (1986) и др. По негови стихове са поставени спектакли, сред които "Антисветове" (1964) и рокоперата "Юнона и Авос" (1981).

Алън Бол, английски футболист и треньор (1945-2007).
Световен шампион с националният отбор по футбол на Англия през 1966 г. в Англия.

Патрик Рикар, френски предприемач (1945-2012).
Собственик на компанията за алкохолни напитки "Перно Рикар", създадена през 1932 г. от неговия баща Пол Рикар. След сливането на компанията (1975) с конкурентната "Перно" той става главен изпълнителен директор на обединената компания "Перно Рикар" (1978-2008). Компанията е вторият по големина в света производител на вина и спиртни напитки, притежаваща някои от най-прочутите марки алкохол, включително водка "Абсолют", уиски "Джеймисън" и шампанско "Перие-Жуе". Председател на съвета на директорите на "Перно Рикар" (2008-2012).

Зденек Земан, чешки футболист и треньор (1947).

Джордж Карл, американски баскетболист и треньор (1951).

Ерик Сингър, американски музикант (1958).
Барабанист на групата "Блек Сабат".

Тони Хоук, американски скейтбордист (1968).
Известен е със създаването на много акробатични трикове на скейтборд, но най-вече с първия успешен 900 в историята на този спорт. 900 представлява две и половина въртения във въздуха (на 900р) с приземяване във вътрешността на тръбата. Трикът е направен по време на телевизионно предаване на X Games, 27 юни 1999 г. в Сан Диего, САЩ.

Греъм Дот, шотландски играч на снукър (1977).
Световен шампион през 2006 г.

Марсело (Марсело Виейра да Силва Жуниор), португалски футболист (1988).

Ерик Дурм, немски футболист (1992).

Това е денят на смъртта на:

Джон Драйдън, английски поет, драматург и литературен критик (1631-1700).
Представител на класицизма.

Август Вилхелм Шлегел, немски поет, литературен критик, историк и преводач (1767-1845).
Теоретик на немския романтизъм. Издава заедно с брат си Фридрих Шлегел сп. "Атенеум" (1798-1800) - платформа на ранния немски романтизъм.

Даниел Франсоа Еспри Обер, френски композитор (1782-1871).

Сергей Аксаков, руски писател (1791-1859).
Автор е на прозата "Семейна хроника", "Детските години на Багров-внук" и др.

Бедржих Сметана, чешки композитор, пианист и диригент (1824-1884).
Автор е на 9 опери, най-известна от които е "Продадена невеста" (1866), цикъл от симфонични поеми "Моето отечество" (1874-1879), клавирни пиеси и др.

Петър Бонев (Петър Бонев Тошев), български учител, революционер, участник в националноосвободителното движение на България (1837-1876).
Участва в Първата българска легия (1861-1862) в Белград. Заедно с Васил Левски основава революционен комитет в Пазарджик и е негов председател  (1869-1976). Ръководител на Априлското въстание (1876) в Перущица, организира отбраната на селището, загива по време на сраженията. Почетен гражданин на Перущица (28 август 2009, посмъртно).

Юзеф Пилсудски, полски политик (1867-1935).
Първи президент на Полша (1918-1922). Министър-председател на Полша (2 октомври 1926-27 юни 1928; 15 август-4 декември 1930).

Джон Мейсфилд, британски поет и драматург (1878-1967).

Петко Напетов, български политик, публицист, деец на македоно-одринското революционно движение (1880-1933).
Участва в Илинденско-Преображенското въстание (1903). Член на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) (т.с.) от 1904 г. Участва в Балканската и в Междусъюзническата война (1912-1913) и в Първата световна война (1914-1918). Член на Изпълнителното бюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия (БКП) (т.с.) (от 1925). Един от инициаторите за създаване на Работническата партия като легална форма на забранената през 1923 г. БКП и неин организационен секретар (1928). Депутат в 23-ото Обикновено народно събрание (20 август 1931-12 май 1933).
 
Нели Закс, немска поетеса (1891-1970).
Автор е на сборниците от поеми "В жилищата на смъртта" (1946), "Затъмнението на звездите" (1949), "Бягство и преображение" (1959) и др. Носителка на Нобелова награда за литература за 1966 г. за изключителните й поетически и драматически произведения, които със завладяваща мощ тълкуват съдбата на еврейския народ, която си поделя с Шмуел Агнон, който я получава за изключително характерното повествователно изкуство с теми от живота на еврейския народ.

Джоузеф Бонано, американски мафиотски бос от италиански произход (1905-2002).
Известен е като Джо Бананас, ръководи най-могъщите мафиотски групи през 50-те и 60-те години на 20-и в. и една от петте престъпни фамилии в Ню Йорк. Изпада в немилост през 60-те години, опитвайки се да стане бос на босовете по време на т.нар. Бананова война. Тя започва през 1964 г., когато Бонано замисля убийствата на босове на престъпни фамилии и продължава до 1969 г. Оттегля в Аризона през 1968 г.

акад. Любомир Желязков, български химик органик (1918-1993).
Основател на Научноизследователския химико-фармацевтичен институт (1947) и негов директор (1953-1972). Първи заместник-председател на Комитета за наука, технически прогрес и висше образование (август 1972-27 юли 1984). Главен научен секретар на Българската академия на науките (БАН) (17 октомври 1973-29 юни 1977),  заместник-председател на БАН (20 юни 1977-25 юли 1988). Създава оригинални български технологии за получаване на лекарствени средства и оригинални български лекарствени препарати. Удостоен със званието "Народен деятел на науката" (май 1972), носител на орден "Георги Димитров" (октомври 1978).

Кунка Баева, българска актриса (1922-2007).
Играла е във фронтовия театър на Българската армия по време на Втората световна война (1939-1945), за което е наградена с Орден за храброст, в Народния театър (1945-1951, 1964-1978), в Българска кинематография (1951-1964) и Ловешкия театър (1978-1989). Участвала е в повече от 40 игрални и телевизионни филма, между които "Тревога" (1951), "Наша земя" (1952), "Септемврийци" (1954), "Неспокоен път" (1955), "Две победи" (1956), "Животът си тече тихо" (1957), "Земя" (1957), "Гераците" (1958), "Сиромашко лято" (1958), "Бъди щастлива, Ани" (1962), "Легенда за Паисий" (1963), "Семейство Калинкови" (1966), "Иконостасът" (1969), "Танго" (1969), "Краят на песента" (1971), "Татул"(1972), "Всички и никой" (1975), "Снаха" (1976), "Бяла магия" (1982), "Мечтатели" (1987) и др. Носителка на орден "Кирил и Методий" втора степен (1964), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1973), на награда за женска роля на Съюза на българските филмови дейци за ролята на Неда във филма "Бяла магия" (1982), на Награда за цялостен принос в киното (1982). Удостоена със званието "Заслужил артист" (1982).

Робърт Раушенбърг, американски художник, скулптор, хореограф, фотограф и композитор (1925-2008).
Един от основоположниците на направлението в изкуството попарт.

Мишел Пиколи
, френски актьор (1925-2020).
Дебютира в киното през 1945 г. и оттогава се е снимал в над 200 филма, сред които "Презрението" (1963), "Дневникът на една камериерка" (1964), "Дневна красавица" (1967), "Дискретният чар на буржоазията" (1972), "Нещата от живота" (1970), "Макс и железарите" (1971), "Голямото плюскане" (1973), "Венсан, Франсоа, Пол и другите" (1974), "Милу през май" (1990), "Красивата драка" (1992), "Имаме папа" (2011). 

акад. Алексей Туполев, руски авиоконструктор (1925-2001).
Под негово ръководство са създадени сериите военни и граждански самолети "Ту-144", "Ту-204", "Ту-334", "Ту-155", въздушно-космическият самолет "Буран" и междуконтиненталният ракетоносец "Ту-160".

Валдир Перейра (Диди), бразилски футболист и треньор (1929-2001).
Световен шампион с националния отбор на Бразилия през 1958 г. в Бразилия и 1962 г. в Чили. Избран е за най-добър играч на Световното първенство през 1958 г.

Борис Рубашкин (ист. име Борис Чернорубашкин), австрийски оперен певец - баритон (1932-2022).
Роден в семейството на българка и руснак. Участвал в Ансамбъла на МВР в България. През 1962 г. емигрира в Австрия, където започва да танцува във  "Фолксопер". За първи път започва да пее в руския ресторант "Жар птица" във Виена, където е поканен от собственика на ресторанта. Започва да взима уроци по пеене при проф. Мария Бранд. През 1965 г. излиза първата му плоча с руски романси. През 1966 г. напуска ресторанта и е ангажиран в операта в Залцбург. В Залцбург учи пеене и при италианския оперен певец Марио дел Монако. През 1970 г. поставя танца "Казачок", с който става световно известен. Изнесъл е над 300 концерта в Русия, гастролирал е на сцените на Австрия, Италия, Германия, Чехия, Белгия, Нидерландия и др. Носител на орден "Мадарски конник" първа степен за особено големите му заслуги за популяризирането на българската и славянска култура и по повод 70 години от рождението му (10 септември 2002).

Димитър Кехайов
, български каскадьор, основател на първата каскадьорска група в България (1944-2002).
Започва работа в киното през 1967 г., а от 1980 г. ръководи каскадьорската група в Националния киноцентър "Бояна". Участвал е в над 150 филма, между които сериалът "Демонът на империята" (1971), "Козият рог" (1972), "Зарево над Драва" (1974), "Сватбите на Иван Асен" (1975), "Мъжки времена" (1977), "Аспарух" (1981), "Мера според мера" (1981), "Капитан Петко Войвода" (1981), "24 часа дъжд" (1982), "Константин Философ" (1983), "Златният век" (1984), "Борис т" (1985), "Време разделно" (1988) и др.
/АЯ/КГ/



/АЯ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 21:00 на 18.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация