site.btaПрезидентът на Франция Шарл де Гол разпуска на 30 май 1968 г. парламента след месец на студентски и работнически бунтове

Президентът на Франция Шарл де Гол разпуска парламента в обръщение по радиото, направено на 30 май 1968 г. Това откриваме в бюлетините на БТА “Международна информация” и “Международна информация - Служебен”.

До решението на де Гол се стига след месец напрежение със студентски протести и окупация на университетите и стачка на близо 10 милиона работници. Случващото се във Франция е известно като събитията от май 1968 г., сочи енциклопедия “Британика”.

Началото им, обаче, е през март същата година заради спорове между студенти и университетското ръководство на филиала на Парижкия университет (Сорбоната) в Нантер. В началото на май е затворен Филологическият факултет в предградието Нантер, а на 3 май студенти се събират в двора на Сорбоната, в сърцето на Латинския квартал на Париж, и започват протести там с искане факултетът да бъде отворен отново, което довежда до решение на властите да затворят и университета в Париж с помощта на полицията. Отговорът са масови младежки протести, поставящи началото на бурния май. “Британика” отбелязва, че в по-голямата част на май 1968 г. Париж е обхванат от най-тежките безредици от ерата на Народния фронт през 30-те години на 20-и век. Заради силния полицейски отговор срещу студентските вълнения, в средата на май в протеста се включват и профсъюзите, и работническата класа, а големи части от обществото подкрепя исканията на младите хора.

Интересен факт е, че на парижка сцена, паралелно с вътрешното политическо напрежение, текат и двустранните предварителни разговори за мир между САЩ и Демократична република Виетнам (Северен Виетнам).

Как се развиват събитията през май 1968 г. във Франция:

Студентски вълнения в Париж

Париж, 4 май 1968 г. /БТА/ Занятията във Филологическия и Природонаучния факултети в Сорбоната са прекратени за неопределено време след вчерашните бурни стълкновения между студенти и полиция. Снощи ректорът на Сорбоната Жан Рош обяви, че занятията ще бъдат прекъснати до второ нареждане, но изпитите, запланувани за следващите две седмици, ще се състоят.

Повече от 2000 студенти се събраха вчера в двора на университета, за да изразят своя протест във връзка със затварянето на Филологическия факултет в Нантер. /В Нантер студентите от няколко месеца водят борба против остарелия правилник и някои клаузи на вътрешния ред. Бяха организирани стачки и демонстрации, в отговор на което администрацията нареди занятията да бъдат прекратени/. За разпръскване на студентите в Сорбоната били изпратени полицаи, които използвали палки и сълзотворен газ. Повече от 40 души са ранени, а 527 - арестувани. Стълкновенията между студенти и полиция се разпространили из целия студентски квартал на левия бряг на Сена.

Снощи Прогресивният студентски съюз обяви решението си за обща стачка, в която ще участвуват всички френски университети. (…)
Затварянето на Филологическия факултет на Сорбоната е първият такъв известен случай. (...)

***

Ректорът на Сорбоната: Студентските занятия се възобновяват

Ален Пейрефит: Сорбоната ще остане затворена

Париж, 10 май 1968 г. /БТА/ Вчера след четиричасово съвещание с деканите на факултетите ректорът на Сорбоната Жан Рош оповести, че се възобновяват студентските занятия.

В публикуваното по този повод съобщение се казва, че “поради административни и технически причини всички занятия няма да започнат едновременно”, а постепенно. Ректорът приканва студентите да избягват всякакви инциденти и размирици.

Студентските организации обаче начело с Националния съюз на френските студенти /ЮНЕФ/ заявиха, че отказват да започнат занятията, докато не бъдат изтеглени полицейските сили от Латинския квартал и освободени задържаните им другари. (…)

Късно снощи обаче министърът на националното образование, Ален Пейрефит, заяви, че Сорбоната ще остане затворена, докато “не бъде възстановено спокойствието”. Освен това министърът предупреди, че властите ще държат отговорни тези, които “са виновни за продължаването на безредиците”. 

Нощта на барикадите – 10–11 май 1968 г., остава легендарна дата в следвоенната френска история. По това време броят на студентските протестиращи в града е достигнал близо 40 000. След като полицията блокира пътя на протестиращите към десния бряг на Сена и националната радио телевизионна компания, студентите започват да издигат барикади за защита – сцена, която остава един от трайните образи на майското движение. Латинският квартал е в руини, а общественото съчувствие към студентите води до включването в протестите и на работниците и до обявяването на национална стачка, обхващаща цяла Франция, сочи “Британика”.

Студентските вълнения в Париж не стихват

Париж, 11 май 1968 г. /БТА/ Тази нощ Латинският квартал стана отново “бойно поле”. Походът на около 20 000 студенти, професори и ученици от средните училища в Париж, който започна снощи в 19:00 часа, завърши през нощта с барикади. В Латинския квартал, близо до Сорбоната, бяха издигнати около 50 барикади. Освен тях демонстрантите трупаха коли и павета. Към полунощ учениците се разотидоха, но около 3000 души продължаваха да стоят срещу значителните полицейски части. Към 3:30 часа полицаите нападнаха демонстрантите с гранати със сълзотворен газ. Много барикади бяха разрушени, въпреки ожесточената съпротива на студентите, които пееха Интернационала и Марсилезата и издигаха лозунги: “Освободете задържаните другари”, “Сорбоната на студентите”.

Около 15 коли бяха в пламъци, една сграда близо до Люксембургската гара също гореше.

Призори нови полицейски подкрепления заеха позиция близо до местата, отбранявани от студентите. Болничните коли сновяха непрекъснато. Ранени имаше и от двете страни. Пожарникари се опитваха да гасят пожарите и да свестяват на място демонстрантите, пострадали от сълзотворните газове.

Тази сутрин улица “Гей-Люсак" представляваше отчайваща картина: много витрини изпочупени, около 50 изгорени коли, фасади на сгради, повредени от пламъците на огъня, и много ранени. В 6:30 часа сутринта в Латинския квартал цареше пълна тишина, но полицейските сили продължаваха да заемат главните пунктове в този сектор. (…)

***

След сблъскването между парижките студенти и полицията

Париж, 11 май 1968 г. /БТА/ Разбит паваж, обърнати и изгорени коли, останки от барикади, лют дим от сълзотворни газове - това е картината, която се разкрива пред парижани в Латинския квартал след изтеклата бурна нощ. (…)

Както съобщи префектът на парижката полиция при сблъскваният, са били ранени общо 367 души от двете страни; 54 от тях са оставени на лечение в болница. Положението на четирима ранени студенти е сериозно. Освен това снощи в Париж са били обискирани 468 души, между които 61 чужденци.

Съобщенията за събитията през изтеклата нощ предизвикаха силна реакция в страната. По думите на агенция Франс прес вятърът може да прерасне в буря. (…)

Вълненията се прехвърлиха и в университетите в провинцията. Студентите от Страсбург, Лил, Марсилия, Лион, Монпелие се солидаризираха със своите другари в Париж и осъдиха действията на полицията.

В Клермон Феран и Амиен се състояха студентски стачки.

Още тази сутрин в много градове бяха организирани протестни митинги, в които участваха не само студенти, но и граждани с различни политически убеждения. (…)

***

Обща стачка във Франция

Париж, 13 май 1968 г. /ТАСС/ Днес Франция е обхваната от обща стачка в знак на солидарност на трудещите се и демократите с борбата на студентите. Стачка и демонстрация се провеждат в цялата страна. (…)

Късно вечерта в събота министър-председателят Помпиду обеща да се възобновят на 13 май занятията в Сорбоната и увери, че правителството възнамерява да продължи “да обновява системата на висшето образование”. (…)

Стачката започна в полунощ. Тя обхвана всички главни отрасли на икономиката. Спряха много заводи, значително се забави движението по железопътните линии. Затворени са много театри. Утре няма да излязат вестници.

Демонстрации ще се състоят в цялата страна. 

***

Социалното положение във Франция

Париж, 18 май 1968 г. /Франс прес/ Вчера след обед кризата във Франция се измести от студентските среди към работничеството. Стачното движение, придружено със завземане на заводи, което започна в четвъртък, преди всичко в заводите “Рено” от парижкия район и в провинцията, се разпространи вчера след обед и вечерта до такава степен, че сега не може да се определи точно в колко заводи работниците стачкуват и са ги завзели. (…)

Стачката обхвана практически и ж.п. транспорта - най-много железничари стачкуват в района на Париж - големите металургически центрове (...), корабостроителниците и много химически заводи, автомобилостроенето и т.н. ... В момента не може да се направи точна равносметка, но наблюдателите смятат, че от събота нататък трябва де се очаква почти пълното замиране на стопанския живот в цяла Франция. (…)

***

Реч на президента де Гол по радиото и телевизията

Пред референдум във Франция

Париж, 24 май 1968 г. /БТА/ Тази вечер в 20 часа местно време президентът на Републиката генерал де Гол произнесе дългоочакваната си реч по последните събития, които доведоха до една от най-тежките социални кризи, каквито е преживявала Франция след края на Втората световна война.

Президентът заяви, че страната се намира на “ръба на парализата”. По-нататък той каза: “Ние французите, трябва да разрешим един важен проблем, който времето поставя пред нас, ако не искаме да минем през една гражданска война, през ужасни и разрушителни авантюри.”

В своята 7-минутна реч генерал де Гол тържествено заяви, че ще напусне поста си, ако французите не одобрят на референдума, който ще бъде произведен през юни, програмата му за реформи във висшето образование, в икономическия и социален живот на страната, за да бъдат те нагодени към националните и международните изисквания. (…)

***

Тревожна нощ в Париж

Барикади в Латинския квартал. Вълнения в провинцията

Париж, 25 май 1968 г. /БТА/ През изтеклата нощ в продължение на повече от десет часа във френската столица се водиха истински улични сражения. Има голям брой ранени, извършени са арести. Студентските вълнения обхванаха и редица провинциални градове. В Лион има един убит.

Демонстрациите в Париж започнаха вчера в късните часове на следобеда, преди речта на президента де Гол за социалната криза в страната. (…) около двадесет хиляди души се събраха пред Лионската гара и към 19:30 часа местно време се насочиха към Общинския дом в центъра на Париж. Тогава станаха и първите сблъсквания с полицията, която хвърли бомби със сълзотворен газ срещу демонстрантите, издигащи барикади по улиците с изкъртени павета и повалени дървета. Към 22 часа около 2000 демонстранти нахлуха в сградата на Парижката борса, изпочупиха стъклата на прозорците и я подпалиха. Пожарът бързо бе потушен.

В същото бреме в Латинския квартал около шест хиляди студенти започнаха да издигат барикади. Сорбоната е превърната в истинска крепост. През цялата нощ вълненията на студентите и сблъскванията с полицията обхващат все повече места, главно на десния бряг на Сена - Площада на републиката, Площада пред операта, големите булеварди. Издигнати са барикади от по 15 метра, които полицията успя да разруши само с булдозери. В Латинския квартал са подпалени много леки коли, има опасност от бързо разпростиране на пожарите из сградите на съседните улици.

Полиция и демонстранти водят истински сражения с изкъртени павета, цепеници, палки. Боевете по парижките улици продължили до 5 часа сутринта местно време.

Според сведения, съобщени рано тази сутрин от министъра на вътрешните работи Фуше, броят на ранените възлиза на няколкостотин души /и демонстранти, и полицаи/, над сто души са арестувани. (…)

През изтеклата нощ сблъсквания между полиция и демонстранти избухнали и в редица провинциални френски градове. В Лион, където по-голямата част от демонстрантите не са били студенти, е убит един полицейски комисар. Там има изпочупени витрини и разграбени магазини, опожарени коли.

Демонстрации и размирици избухнали също в Страсбург, в Нант, в Тулуза и Бордо. 

***

Нова фаза в кризата

Париж, 27 май 1968 г. /Спец. кор. на БТА А. Криспин/ (…) След 28 часа почти непрекъснато заседание на представители на синдикалните организации, на правителството и на Съюза на френските индустриалци, правителството и Съюзът на индустриалците са се съгласили на някои осезателни отстъпки, за да удовлетворят поне най-наболелите непосредствени искания на стачкуващите работници.

Отстъпките са сумирани в един протокол, който беше публикуван тази сутрин.

Съгласно протокола минималната работна заплата в цяла Франция ще бъде повишена от 1 юни с 35%. Доходите на всички останали работници ще бъдат увеличени общо с 10% - 7% на 1 юни и още 3% на 1 октомври. До края на юни Националното събрание ще преразгледа специалните разпоредби в областта на социалните осигуровки. Ще бъде поставен на обсъждане и въпросът за съкращаване на работната седмица, като по принцип е постигнато съгласие за съкращаване с един и два часа съобразно сегашната продължителност. Съюзът на индустриалците се е съгласил по принцип да бъде снижена сегашната възраст за пенсиониране. Стачкуващите работници ще получат пълно възнаграждение за загубените в стачката работни дни - 50% веднага и останалите 50% до края на годината. (…)

Тази вечер в Париж и в цялата страна Общата конфедерация на труда и Комунистическата партия свикват събрания и митинги, за да обсъдят с трудовите маси новата обстановка. (…)

***

Френският министър на просветата подал оставка

Париж, 28 май 1968 г. /БТА/ Днес министър-председателят на Франция Жорж Помпиду съобщи, че френското правителство е приело оставката на министъра на просветата Ален Пейрефит.

Наблюдателите в Париж свързват тази оставка пряко с нестихващите студентски вълнения във Франция. 

Бунтът е толкова сериозен, че в края на май френският президент Шарл де Гол се среща тайно в Баден-Баден, Западна Германия, с генерал Жак Масю, командир на френските окупационни сили, за да осигури подкрепата на Масю в случай, че войските му са необходими за отвръщането на Париж от революционерите, сочи “Британика”.

Де Гол напусна неочаквано Париж

Париж, 29 май 1968 г. /БТА/ Агенция ЮПИ съобщава, че днес президентът на Франция Шарл де Гол неочаквано е напуснал Париж и се е отправил към своя дом извън града, в Коломбе ле дьо з`Еглиз във време, в което политическа криза и стачна вълна обхващат Франция в още по-голям размер.

Не е изтъкната никаква причина за неговото отпътуване. Той е заминал веднага, след като едно заседание на кабинета, запланувано за 10 часа тази сутрин, е било отложено без предупреждение.

Заседанието ще се състои в четвъртък следобед и представител на Елисейския дворец е заявил, че де Гол ще се върне в Париж, за да го председателства.

Неочакваното отлагане на заседанието на кабинета и заминаването на де Гол за Коломбе предизвикаха предположения, че постъпката е продиктувана от желанието на президента да приготви реч, с която да извести своята оставка.

Досега това предположение не е потвърдено.

В миналото обаче де Гол е имал навика да се връща в Коломбе, на около 177 км източно от Париж, винаги когато е искал да извести някакво съдбоносно решение или да представи някакво (…).

***

Завръщането на де Гол в Париж

Париж, 30 май 1968 г. /Франс прес/ След 24-часово отсъствие, което придоби сензационен характер при тежкото положение, обхванало страната, генерал де Гол се завърна днес  в Париж, в 12:25 часа.

Заминал ненадейно вчера в 11:30 часа, придружен от г-жа де Гол и адютанта си, президентът на републиката пристигна в Коломбе ле дьо з`Еглиз едва привечер. Поставя се въпросът какво е правил президентът за времето от заминаването си и късното пристигане в Коломбе. Сред наблюдателите преобладава мнението, че генералът е провел конференция от изключително военен характер в някое от военните седалища в Източна Франция.

***

Реч на де Гол

Разпуснато Националното събрание

Отлагане на референдума. Общи избори

Париж, 30 май 1968 г. /БТА/ Днес следобед, след заседание на правителството, президентът де Гол говори в продължение на шест минути по френското радио и телевизия. Де Гол съобщи решението си да остане държавен глава на Франция и да задържи Помпиду на поста министър-председател. Той обяви, че разпуска Националното събрание, отлага обявения за 16 юни референдум и заяви, че в страната ще бъдат произведени общи избори, съгласно установения конституционен ред. (…)

В края на речта си де Гол твърдеше, че над Франция е надвиснала заплаха от “диктатура” и “тоталитарен комунизъм”. Той заплаши, че “ако продължи сегашното положение, което се характеризира със сила”, той ще бъде принуден да “прибегне до средства, различни от незабавното гласуване”. 

***

Френското Национално събрание разпуснато

Париж, 30 май 1968 г. /БТА/ Днешното заседание на френското Национално събрание, свикано за обсъждане правителствената декларация на министър-председателя Ж. Помпиду, трая само пет минути.

Ръководителят на правителството не взе думата. Председателят на Националното събрание Шабан Делмас прочете декрет за разпускане на камарата, след което на депутатите не остана нищо друго, освен да се разотидат по домовете си. 

***

Обстановката във Франция след вчерашната реч де Гол

Париж, 31 май 1968 г. /Кор. на Ройтер Теранс Уйлямс/ Съобщенията за придвижването на войски в околностите на Париж внесоха нов елемент днес във Френската криза, докато министър-председателят Жорж Помпиду започна да извършва промени в своя кабинет, след като президентът де Гол съобщи, че ще разпусне парламента.

Добре осводемони достоверни среди тук заявиха, че два танкови полка - всеки от по около хиляда души - неотдавна тихомълком са се придвижили в околностите на Париж.

Получени са също така няколко неофициални съобщения за придвижването на войски от западногермакската граница към района на Париж.

В Западна Германия представител на Френската главна квартира в Баден-Баден категорично опроверга съобщенията, че части от 60-хилядната Френска армия в Западна Германия били придвижени или ще бъдат придвижени към Франция.

Официални среди тук не пожелаха да направят каквито и да било изказвания по повод съобщенията за придвижването на войски. (…)

Части на Френските въоръжени сили вече бяха използвани в сегашната криза, за да възстановят щетите, причинени от участниците във вълненията и безредиците, за да събират смет, за да контролират въздушния трафик и за да поддържат телекомуникационните и други важни служби, обаче до сега не са били използувани за поддържането на реда. (…)

Добре осведомени среди в Париж заявиха, че Френски военни части в Западна Германия били готови да прекосят границата и да влязат в Източна Франция, за да заместят специалната полиция за справяне с безредици и вълнения, която може да бъде повикана в други части на страната, за да потуши граждански безредици.

Съобщенията за придвижването на войски бяха направени след мистериозното изчезване в сряда на президента генерал де Гол в продължение на четири часа на път от Париж за извънстоличната му резиденция в Коломбс ле дьо з`Εглиз в Източна Франция.

Тези среди заявиха, че генерал де Гол е използувал тези четири часа, за да отлети със самолет до главната квартира на Френските въоръжени сили в Западна Германия - в Баден-Баден, където е разговарял с главнокомандуващия Френските въоръжени сили - генерал Жак Масю и с други генерали.

Узнава се, че генералите са уверили френския президент, че ще подкрепят неговите действия и ще се подчинят на инструкциите му, дотогава докато той продължава да спазва законността в страната. (…)

Снощи около четвърт милион голисти маршируваха по цялото протежение на Шан з’Елизе във внушителна манифестация след речта на генерал де Гол по радиото, в която съобщи, че разпуска Националното събрание. (…)

Незабавната реакция на профсъюзите на петминутната декларация на де Гол не дава надежда за прекратяването на стачната вълна, която парализира почти целия живот в страната. (…)

Без сътрудничеството на профсъюзите изборите не могат да бъдат произведени в срока, определен от конституцията.

Специално работниците и служителите от железниците, метрото и градския транспорт, пощите и печатниците трябва незабавно да се върнат на работа, за да бъде възможно произвеждането на избори. (…)

***

Париж, 31 май 1968 г. /ТАСС/ Днес тук бе оповестено официално, че първият кръг на парламентарните избори във Франция ще се състои на 23 юни, а вторият - на 30 юни.

Френското общество претърпява огромна промяна след майските събития от 1968 г., въпреки че промените, които настъпват, несъмнено са по-премерени и постепенни, отколкото са искали студентските активисти, отбелязва “Британика”.