site.btaНароден парк „Рила“ е обявен за защитена територия на 24 февруари 1992 г.

Със Заповед 114 на Министерството на околната среда в съответствие с действащото тогава законодателство (чл. 17 и чл. 22 от Закона за защита на природата, приет на 13 юни 1967 г.) Народен парк „Рила“ е обявен за защитена територия от втора категория по класификацията на Световния съюз за защита на природата на 24 февруари 1992 г.

Народен парк „Рила“ е с обща площ 107 923,7 хектара и включва горски фонд с обща площ 67 358,7 хектара, високопланински пасища и ливади с обща площ 40 565 хектара. Това откриваме в бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА. Със Заповед РД–397 от 15 октомври 1999 г. една част от Народен парк „Рила“ е прекатегоризиран в Национален парк със същото име, като площта му е определена на 81 046,0 ха. На територията на парка се намират резерватите – „Парангалица“, „Централен Рилски резерват“, „Ибър“ и „Скакавица“. Той е една от най–големите защитени територии в Европа. На територията му са разположени над 120 естествени езера, повечето с ледников произход. От територията на парка извират реките Марица, Искър и Места.

Останалата част, включваща горския фонд и високопланинските пасища и ливади от община Рила, област Кюстендилска, с площ 27 370,7 ха, е прекатегоризирана в Природен парк „Рилски манастир“ със Заповед РД–310 от 26 юни 2000 г. на Министерство на околната среда и водите.

Какво откриваме за Националния парк „Рила“ в бюлетините и емисиите на БТА „Вътрешна информация“, „Спортна информация“ и „Българска община“:

Рила е обявена за народен парк

София, 29 февруари 1992 г. /БТА/ Рила е обявена за народен парк със специална заповед на Министерството на околната среда от 24 февруари 1992 година. Паркът, с обща площ 107 924 хектара, обхваща части от десет общини в Софийска област и една от Пловдивска.

С обявяването му страната ни ще има най-обширната защитена природна територия от типа на европейските национални паркове. Така в Рила ще се съхранят за поколенията еталонни екосистеми от смърч, ела, бяла мура, бял бор, клек и други. В границите на парка са включени находищата на над 70 растителни вида от Червената книга на България. Тук са и находищата на около 20 на сто от всички видове сухоземни животни, вписани в Червената книга. За запазването на най-малко десет вида животни народният парк ще има първостепенно национално и международно значение.

Значението на парка „Рила“ не се изчерпва само с консервационната роля по отношение на горите, флората и фауната. Той ще бъде отлична база за развитието на екотуризма, екологични просветни и образователни програми и изследователска дейност.

***

Народният парк „Рила“ – 108 хиляди хектара уникална природа

Благоевград, 3 март 1997 г. /БТА/ През седмицата природолюбители от района и страната отбелязаха в Благоевград петата годишнина от обявяването на народния парк „Рила“. На изток от Алпите няма такава голяма внушителна планина, където да е съсредоточена огромна част от биологичното разнообразие на природата, каза директорът на Националната служба за защита на природата Жеко Спиридонов. Това са 108 хиляди хектара защитена територия с уникална природа, допълни Мими Праматарова, директор на създадената Районна инспекция за околната среда за парк „Рила“.

В границите на парка влизат биосферният резерват „Парангалица“, „Централен рилски резерват“, биосферният резерват „Маричини езера“, риломанастирската гора, резерватите „Ибър“ и „Скакавица“, природната забележителност „Урдини езера“. В тези територии при строг природозащитен режим са се запазили непокътнати уникални растителни масиви, редки видове на българската флора и фауна. В границите на народния парк са описани около 1400 растения, 20 на сто от сухоземните гръбначни животни, включени в Червената книга на България. Тук се намират Рилският манастир, курортните центрове Самоков, Боровец, Мальовица, Костенец, Сапарева баня, Паничище, Семково, които дават възможност за развитие на екотуризма.

Неотдавна със средства на програма ФАР в Паничище бе създаден посетителски център, където може да се получи богата информация за народния парк „Рила“. В момента се реализира и проект за запазване на биологичното разнообразие на парка, финансиран от американското правителство чрез Световния фонд за опазване на околната среда.

***

Народният парк „Рила“ вече може да се види по интернет

Боровец, 16 декември 1997 г. /БТА/ Пет години след създаването на Народния парк „Рила“, той вече може да се види по глобалната информационна система на Интернет.

Тримерната географска информационна система на парка е създадена по френско–българския проект „Високопланинска обсерватория Мусала“. Това съобщи проф. Йордан Стаменов, директор на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН на днешното честване на юбилея в курорта Боровец.

Предстои да се ремонтира изгорялата космическа станция и хижата на връх „Мусала“ и да се завърши започналото преди повече от пет години строителство на хотел „Мусала“. В плановете е записано също възстановяване на Клековата хижа, строена преди 70 години.

***

Парламентът прие на първо четене законопроекта на Министерския съвет за защитените територии

София, 2 април 1998 г. /БТА/ Пирин, Централен Балкан и Рила са национални паркове, сочи приетият на първо четене днес законопроект на МС за защитените територии. Проектът бе одобрен с 113 гласа „за“, 75 „против“ и 13 въздържали се.

Срокът за внасяне на предложенията между първо и второ четене бе удължен на две седмици.

Според проекта категориите защитени територии са шест: резерват, национален парк, природен паметник, поддържан резерват, природен парк и защитена местност, която включва гори, земи и водни площи.

Министърът на околната среда и водите Евдокия Манева посочи, че само на тези три от общо 12-те народни парка в България ще се повиши статутът, тъй като те отговарят на международните критерии за национален парк. По международната класификация останалите отговарят на изискванията за природни паркове, добави тя.

Витоша е изключително урбанизирана – в нея има 547 постройки, което е недопустимо за национален парк. (…)

***

В националния парк „Рила“ се предвиждат ограничения в полза на природата

София, 25 март 2001 г. /БТА/ Трудност при разработването на плана за управление на националния парк „Рила“ беше намирането на златното сечение между необходимостта да пазим природата и възможността хората да общуват с нея не само за удоволствие, но и заради известни ползи.

Това каза за БТА Димитър Пеев – сътрудник към Института по ботаника на БАН. Той е автор на плана за управление на НП „Рила“, чието обществено обсъждане предстои в Благоевград.

Такъв модел на управление на защитени територии не е разработван досега в България – няма опит и в съседни страни.

Подобен план изисква намирането на решение на редица конфликтни въпроси, обясни ботаникът. Той не е против събирането на билки, гъби, горски плодове, но смята, че това трябва да става така, че животинските и растителните видове да могат да се възпроизвеждат. Заради известни консуматорски нагласи у хората слагаме режими и норми, каза Пеев.

Планът за управление на НП „Рила“ съдържа около 60 програми, осигурени с близо 90 проекта. Тяхното изпълнение ще започне, след като планът стане документ със законова сила.

Има програма, свързана със сигурността на туристите. За парк като „Рила“ – с огромна територия, с пропасти и скали, с лавини и гръмотевични бури – това не е маловажно. Предвидено е изграждането на заслони, прокарването на пътеки и поставянето на метални въжета на опасните места.

Настаняване пред парка и удоволствие в парка е вложената в плана философия на автора. Не трябва да се строят гигантски хотели на територията на парка и да се унищожава това, което поколенията са успели да запазят, каза той.

Услугите, които паркът ще предоставя на туристите, ще бъдат съизмерими с предлаганите в извънпарковите територии, така че удовлетворението на човек, дошъл в парка, да бъде пълно: от удобството при настаняването и отличната храна до преходите в парка със специализирани водачи, обясни той. Определени са трасета за конна езда, за каране на планински велосипеди.

На всяка входна точка на парка ще има информационни центрове. Но те ще изпълняват и много важната диспечерска функция – да направляват туристическите потоци, отчитайки състоянието на природата и натовареността на определени маршрути.

Според специалиста физическото присъствие на много хора на едно място, независимо по какъв начин те се опитват да се грижат за природата, само по себе си е недопустимо от гледна точка на правилата за доброто управление на околната среда.

Често пъти в района на Седемте рилски езера се събират над 1000, а понякога и над 2000 души. Получава се невъобразимо стълпотворение от добронамерени, кротки, може би и природолюбиви хора, каза Димитър Пеев. Той имаше предвид представителите на Бялото братство, които се събират да празнуват на това място всяка година на 19, 20 и 21 август.

С плана се въвеждат регулиращи мерки за броя на хората и продължителността на пребиваване в подобни ценни райони. По думите му от Бялото братство са проявили разбиране и са възприели идеята да влязат в рамките на ограниченията.

Това е ограничаване в полза на природата. Не ограничаваме личната свобода, каза Пеев.

***

Първият ботанически маршрут в Национален парк „Рила“ се открива тази седмица

София, 2 октомври 2002 г. /БТА/ Първият ботанически маршрут на територията на Национален парк „Рила“ се открива тази седмица. Това съобщи на БТА пресцентърът на проект Опазване на биологичното разнообразие и икономически растеж (ОБРИР).

По ботаническия маршрут за три часа могат да се видят основните дървесни и храстови видове, тревисти и лечебни растения, скални пукнатини, потоци, да се видят смърчове и бяла мура. Изградени са девет места за наблюдение на висшите растения.

Маршрутът е част от екотуристическия продукт, формиран съвместно от дирекцията на НП „Рила“ и местното сдружение за екотуризъм „Рила“. Инфраструктурата е построена от местни предприемачи, а проучването на растителното богатство и разработването на материалите са направени от екип от Института по ботаника към Българската академия на науките.

Ботаническият маршрут е разработен с подкрепата на проекта ОБРИР, който се финансира от Американската агенция за международно развитие.

***

Националният парк „Рила“ е дом на 99 вида гнездящи птици

Благоевград, 4 октомври 2003 г. /БТА/ Националният парк „Рила“ е дом на 99 вида гнездящи птици, тук се опазват жизнените популации и на 16 вида хищни птици, съобщиха от неговата дирекция по повод 4 октомври – Световния ден на птиците.

Територията на парка е едно от двете гнездови находища на малката кукумявка и една от най-важните защитени територии за опазване на българските популации на глухаря. Общият брой на видовете птици с т. нар. консервационен статус е 94 и те представляват 95 процента от видовете птици в парка, уточни експертът от парковата дирекция в Благоевград Стефан Кирилов.

Най-значими в консервационно отношение според специалистите са скалният и малкият орел, планинският кеклик, бухалът, балканската (ушатата) чучулига, пъстрогушата завирушка и белогушият дрозд. След тях могат да се посочат керкенезът, домашната кукумявка, сивият кълвач, скалният дрозд, скалолазката, жълтоклюната гарга.

Осемдесет и седем вида от срещаните в района птици са защитени в България, 21 са включени в Червената книга на България, в Европейския червен списък попадат три, а под закрилата на Бернската конвенция са 94, уточниха от дирекцията на националния парк.

Орнитолозите отбелязват факта, че от началото на миналия век в Рила са изчезнали четири вида лешояди – белоглав, черен, брадат и египетски, големият креслив орел и един вид кокошева птица – тетрев. Други видове птици, като горската ушата сова и бекасът, при по-пълни изследвания на територията на парка е много вероятно да бъдат намерени, съобщи Стефан Кирилов. Той допълни, че по долината на река Струма минава и един от значимите миграционни пътища на птиците, известен като Виа Аристотелис, което облагодетелства специалистите при проследяването на пролетния и есенния им прелет.

***

Десет процента от висшите растения в Националния парк „Рила“ са лечебни, а 68 процента се използват в медицината

Благоевград, 23 юни 2004 г. /БТА/ Лечебните растения са значителна част от богатата флора на Национален парк „Рила“. Те представляват 10 процента от всички висши растения, които са разпространени на неговата територия, а 68 процента от тях са широко използвани в официалната и народната медицина. Това съобщи експертът в дирекцията на националния парк в Благоевград Стефан Кирилов по повод 24 юни – Деня на българското лекарство.

От лечебните растения, които се срещат в парка, в Червена книга на България са отбелязани 20 лечебни вида. От тях пет са застрашени, а 15 са редки за флората на България. Установени са 19 вида лечебни растения под специален режим на стопанисване и ползването им на територията на парка е забранено. Някои видове лечебни растения като снежно кокиче, мечо грозде, жълта тинтява и водна детелина влизат в списъка на застрашените лечебни растения, посочени от Европейския съюз в Разпореждане 338/97.

В резултат на нарасналия интерес към билките през последните години се увеличи както броят на използваните видове, така и количествата, в които те се събират, и това води до намаляване на част от популациите, каза Стефан Кирилов. Поради тези причини повечето видове лечебни растения са поставени под специален режим, а други са вписани като защитени в Закона за биологичното разнообразие от 2002 година.

Разрешените за събиране със стопанска цел лечебни растения според приетия План за управление на територията на Национален парк „Рила“ са шест вида. Това са алпийски лапад, коприва, къпина, малина, червена и черна боровинка. (…) Събирането на билките се извършва при спазване на определени правила, така че да бъдат съхранени техните находища, за да не се попречи на естественото възпроизводство и устойчивото развитие на запасите. (…)

***

Национален парк „Рила“ ще получи сертификат за пълноправно членство в мрежата PAN Parks

София, 4 октомври 2007 г. /БТА/ Националният парк „Рила“ ще получи сертификат за пълноправно членство в мрежата PAN Parks. Това съобщиха на БТА от пресцентъра на Министерството на околната среда и водите.

С това българските пълноправни членове на мрежата стават два – със сертифицирания преди пет години „Централен Балкан“, а България – единствената страна в Европа с два парка в семейството на PAN Parks.

Национален парк „Рила“ ще е домакин от 8 до 11 октомври на юбилейната международна конференция на Фондация PAN Parks по повод десетгодишнината от нейното основаване. Форумът ще е под мотото „Дни на Европейската дива природа“. PAN Parks избра България за начало на поредица от събития, посветени на този юбилей, заради изключителното богатото и добре съхранено биоразнообразие на България, както и поради факта, че това сме първата и единствена страна в Европа с два парка в мрежата на PAN Parks.

Получаването на сертификат означава, че двата ни национални парка са покрили петте основни критерия за членство – природни ценности и съхранена дива природа, нейното дългосрочно опазване и управление, добро управление на посетителите, създаване на стратегия за развитие на устойчив туризъм и наличие на местни бизнес партньори, притежаващи сертификат на PAN Parks.

Фондация PAN Parks (Protected Areas Network Parks – Мрежа от защитени територии-паркове) е европейска неправителствена организация, създадена по инициатива на Световния фонд за опазване на природата (WWF).

***

Обществено обсъждане на „План за действие за кафявата мечка в България“ организираха екоорганизации в Благоевград

Благоевград, 31 януари 2008 г. /БТА/ Обществено обсъждане на „План за действие за кафявата мечка в България“ организираха днес в Благоевград Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), дирекциите на националните паркове „Рила“ и „Пирин“ и Сдружението за дива природа „Балкани“.

Планът за действие предвижда промени в управлението на популациите на кафявите мечки, решаване на конфликти с местното население и отпускането на ловни квоти за защитения вид. Той бе представен от председателя на сдружението „Балкани“ Александър Дуцов, който е един от авторите на разработката. Кафявата мечка (Ursus arctos) е защитен животински вид според Закона за биологичното разнообразие, поясни той. (…)

Кафявата мечка се среща на малко места в Европа. След Русия и Румъния следващата страна с най-голямата популация на кафяви мечки на континента е България. Според Александър Дуцов не е лесно да се отговори точно какъв е броят им в страната, но според някои методики и математически модели за изчисления броят им в България е между 500 и 800, каза той. (…) Рило–Родопският масив е другото главно местообитание на кафявата мечка в страната. (…)

Дуцов оцени много положително дейността на организацията за защита на животните „Четири лапи“ и създадения от нея парк за реадаптация на танцуващи мечки край Белица. (…)

***

С поредица от образователни и културни прояви се отбелязва 20-годишнината на Националния парк „Рила“

Благоевград, 20 февруари 2012 г. /Емил Михайлов, БТА/ С поредица от образователни, културни и други прояви ще бъде отбелязана 20-годишнината от обявяването на Националния парк „Рила“ за защитена територия, която се навършва на 24 февруари. Събитията се организират от дирекцията на парка и многобройните ѝ партньори.

От днес до 24 февруари съвместно с Регионалния исторически музей в Благоевград ще има образователни екологични програми с ученици от благоевградските училища. Първото занимание е днес в конферентната зала на музея.

По повод годишнината на 24 февруари в Посетителския център за Национален парк „Рила“ в курорта Паничище предстои празник с партньорите на парка. Ще бъдат представени дейността и успехите на екипа на националния парк през изминалите две десетилетия, ще бъдат наградени партньорите на парковата дирекция, ще се обяви и конкурс за ученици.