site.btaНастоящата ЕК има истинска политическа воля за разширяване на ЕС, каза хърватският премиер Пленкович

Хърватският премиер Андрей Пленкович заяви днес на форум на сп. "Економист" в Загреб, че за разлика от предишните настоящата Европейска комисия показва истинска политическа воля за разширяване на ЕС, предаде ХИНА. По думите на Пленкович това предполага, че някои решения биха могли да бъдат възможни до 2030 г., ако някои страни кандидатки са технически готови.

"За разлика от мандата на Комисията при (Жан-Клод) Юнкер или първия мандат на Урсула фон дер Лайен, когато не усетих искрена политическа воля в сърцето на Брюксел за постигане на разширяване за която и да е страна кандидатка, този път трябва да призная, че атмосферата е малко по-различна", каза той. Юнкер ръководеше Комисията от 2014 до 2019 г., припомня агенцията.

Хърватският премиер изтъкна, че "този ​​път се усеща политическа воля в изпълнителната власт на ЕС, дори сред повечето държави членки, включително по-големите, че може би е време някой да се присъедини след Хърватия", която стана член на 1 юли 2013 г.

Комисията има за цел да отвори преговорни клъстери с Украйна и Молдова до края на тази година, въпреки че държавите членки трябва да вземат решение единодушно, посочва ХИНА. Унгария досега категорично се противопоставя на членството на Украйна.

Пленкович отбеляза, че има две групи страни кандидатки: Украйна и Молдова в едната и страните от Югоизточна Европа, включително страните от Западните Балкани, в другата. Той посочи Черна гора като водеща във втората група.

Той повтори, че капацитетът за абсорбиране на ЕС ще бъде ключов за динамиката на разширяването, позовавайки се на четвъртия критерий от Копенхаген от 1993 г., който се отнася до бюджетните разходи и въздействието на новите членове върху отношенията между нетните донори и нетните получатели.

"Почти 80 процента от бюджета на ЕС се попълва от десетте най-богати държави от Съюза, а около 20 на сто от всички останали. По-богатите държави основателки, големите и силни икономики, не са непременно във възторг, че по-малките държави, които допринасят много малко, ще седнат на масата за преговори и ще вземат равни решения по основни политики, особено по въпроси, изискващи единодушие", подчерта хърватският премиер.

Пленкович припомни, че Германия, Франция и Италия някога са се отказали от двама комисари в полза на разширяването.

По отношение на миграцията той каза, че Хърватия, макар и намираща се на маршрута през Западните Балкани и Източното Средиземноморие, сега е "маршрут с ниска интензивност".

"Имаме около 7000 полицаи, които охраняват границата с Босна и Херцеговина, естествени граници като река Сава, много високи планини, които са трудни за преминаване дори за контрабандисти. Не мисля, че сме спрели напълно незаконната миграция, но я направихме много, много рядка", каза той, подчертавайки, че дори словенските, австрийските и италианските данни показват много по-малко хора, които успяват да преминат незаконно.

Пленкович очерта демографската политика, енергийния преход, цифровизацията и продължаващите инвестиции в образованието и отбраната като приоритети за своето правителство през следващия период.

В отговор на въпрос относно въвеждането на основно военно обучение, той каза, че 15 000 души въоръжени сили "не са достатъчни" предвид променените глобални обстоятелства и агресията на европейска земя.