site.btaБелга: Младежите във Фландрия са по-добри в разпознаването на фалшивите новини, но цялостната им недоверчивост расте

Младите хора във Фландрия са по-претенциозни потребители на новини, отколкото често се предполага, според тазгодишното проучване „Нюз барометер“ (News Barometer), проведено от университета „Артевелде“ и публикувано в понеделник, предава белгийската новинарска агенция Белга.

Докато социалните мрежи имат основна роля в намирането на информация, мнозинството продължава да разчита на множество източници и показва способност да разпознава дезинформация. От друга страна обаче този критичен мироглед е придружен от липса на доверие в легитимни източници на информация и приблизително половината участници в изследването заявяват, че съзнателно избягват новините.

“Нюз барометер“ е ежегодно проучване, което изследва навиците в потреблението на новини от страна на младите във възрастовия диапазон 12-26 години. „Трябва да променим до определена степен типичната представа, която имаме за младите, че вярват на всичко, което видят в „Тикток“, заявява изследователят Едуард де Вуугт. „Младите се завръщат към радиото и телевизията като източници на информация. Не всички новини идват от социалните мрежи“, добави той.

Способност за разпознаване на фалшиви новини 

Според изследването 80 процента от младите са способни да разпознаят фалшива новина. В същото време повечето младежи се отнасят към по-голямата част от съдържанието в социалните мрежи със съмнение. Четирима от всеки десет младежи изпитват съмнения дори към легитимната журналистика споделяна в платформите. Недоверието е най-високо в „Тикток“, където 20% от анкетираните заявяват, че намират за трудно да направят разлика между фалшиво и вярно съдържание.

„Това е положително развитие“, отбелязва Ян Боесман. „Младите хора стават изключително критични към фалшивите новини. Ако в миналото мнозинството не би разпознало дезинформацията, днес голяма част от младежите са способни да идентифицират такова съдържание. Увеличаването на часовете по медийна грамотност и повишеното внимание към фалшивите новини започват да имат положителен ефект“.

„Показахме различни публикации в социалните мрежи: от журналисти и лекари до влиятелни личности и измамници“, продължава Боесман. „След това младите хора трябваше да посочат до каква степен се доверяват на тези публикации. Мнозина подозират злоупотреба с логата на новинарски агенции или „дийпфейкове“ (дълбоки фалшификации), създадени с изкуствен интелект. Тази бдителност ги прави свръх критични: дори когато традиционните медии споделят новини по официалните си канали, те не им се доверяват“.

Подкопано доверие

Тази допълнителна предпазливост има и своите негативи. Някои млади хора поставят под съмнение достоверни източници, включително съдържание от медии, на които са заявили, че вярват. „Ако покажеш на младите публикация от „нвннвннвн“ (nwsnwsnws), което е каналът за младежи на обществената телевизия, ще забележите, че понякога те имат съмнения относно съдържанието, въпреки че вярват на самата новинарска мярка“, коментира Боесман. „С други думи, общите съмнения се разпростират и върху достоверни източници“.

Въпреки ролята на социалните мрежи, само един от десет се информира само от тях. Мнозинството се информира също и чрез телевизия и „стрийминг“ платформи (64%), радио (51%) и новинарски приложения или интернет издания (43%).

Проучването също така подчертава, че избягването на новините от страна на младите хора често е целенасочено. От анкетираните младежи 46 процента заявяват, че понякога избягват новините. Много от тях обаче предпочитат да управляват новинарския поток, вместо да го спрат изцяло.

(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и Белга)