По повод официалното си посещение в Казахстан президентът на Република България Румен Радев представи своята визия за перспективите за двустранно сътрудничество в ексклузивно интервю за кореспондент на агенция Казинформ. Държавният глава говори за нарастващото значение на Транскаспийския международен транспортен коридор, перспективите за задълбочаване на взаимодействието между България и страните от Централна Азия, както и за ролята на малките и средни държави в развиващата се глобална архитектура на сигурността. Президентът Радев също така засегна предстоящото приемане на еврото в България и очерта възможни области на сътрудничество с Казахстан в селското стопанство.
Министерският съвет на България наскоро одобри проект на Меморандум за разбирателство между България и Казахстан в рамките на развитието на Транскаспийския международен транспортен коридор (ТМТК, известен още като Среден коридор). Как оценявате перспективите за задълбочаване на икономическото сътрудничество между България и Казахстан в този контекст?
- Средният коридор, официално известен като Транскаспийски международен транспортен коридор, има значителен потенциал за укрепване на връзките между България и Казахстан в близко бъдеще. Като мултимодален търговски маршрут, свързващ Европа и Китай чрез Казахстан, Кавказ и Балканите, той придобива все по-голямо значение в рамките на глобалната геополитика.
След спада в използването на Северния коридор - традиционния маршрут от Китай към Европа през Русия - поради войната в Украйна и наложените санкции, международният транспорт постепенно се пренасочва към алтернативния Среден коридор. През 2024 г. обемът на товарите по маршрута достигна 4,5 милиона тона, което е увеличение с около 65% на годишна база и значителен ръст спрямо 586 000 тона през 2021 г.
Благодарение на съществуващите сухопътни маршрути между България и Турция и морската свързаност през Черно море - свързваща българските пристанища Варна и Бургас с пристанище Поти в Грузия - транспортната връзка между България и Казахстан има огромен потенциал да бъде ефективно разширена чрез Средния коридор и неговото продължение на Балканите.
В този смисъл Средният коридор като ключова стратегическа инициатива, насърчаваща ориентирано към бъдещето сътрудничество между Република България и Република Казахстан, може да бъде разглеждан и като продължение на Трансевропейския коридор VIII, който преминава през България, свързва Северна Македония, Албания и Италия и служи като стратегическа връзка между Адриатическо и Черно море.
Средният коридор разчита предимно на съществуваща железопътна и пристанищна инфраструктура и изисква допълнително развитие и инвестиции. Страните по неговото трасе работят за позиционирането му като алтернатива на Северния и Южния коридор. Това включва разширяване и модернизиране на пристанища, железници и пътища.
Без съмнение, нарастващото значение на Средния коридор ще доведе до по-голямо икономическо сътрудничество и търговия между нашите страни, тъй като и двете са ключови за развитието и функционирането на този коридор. Освен това според мен е важно той да бъде разглеждан не само като транспортен, но и като енергиен и дигитален коридор с потенциал за бъдещо развитие.
За да постигнем желаните резултати, е необходимо да бъдат използвани всички нужни инструменти и да бъдат ангажирани всички ключови участници, не само на правителствено ниво, но и от страна на бизнеса. По време на визитата си в Казахстан съм придружен от голяма бизнес делегация, включително представители на водещи и успешни български компании в секторите транспорт, логистика, енергетика и информационни технологии. В рамките на визитата ще се проведе и бизнес форум в Астана, който ще улесни връзките и бизнес отношенията между компании от България и Казахстан. Форумът също ще допринесе за развитието на Средния коридор и за укрепване на икономическите връзки между нашите страни.
Централна Азия все по-отчетливо се утвърждава на международната сцена като обединен регион. До каква степен България проявява интерес да разшири своето сътрудничество не само с Казахстан, но и с други страни от региона - например в сферата на енергетиката или образованието?
- Обнадеждаващо е да се види, че страните от Централна Азия вече започнаха да си сътрудничат в справянето с належащите екологични и климатични предизвикателства, които през последните години имаха значителни икономически и социални последствия. Въпросът за водоснабдяването е повсеместен проблем за региона. Както в много други части на света, страните от Централна Азия са осъзнали, че само чрез сътрудничество могат да постигнат успех.
Водата е от съществено значение за градския живот, земеделието и енергетиката. В същото време проливните дъждове през последните години доведоха до катастрофални наводнения, сериозно засягайки земеделската продукция. Споделянето на тежестта от тези климатични аномалии и обединените усилия за превенция дадоха основа за страните в Централна Азия да действат като единен субект в геополитиката, икономически и бизнес проекти, образователни програми и много други области.
Бързото нарастване на геополитическото значение на Средния коридор, както вече бе споменато, е още една причина за обединяване на усилията. Разширяването и модернизацията на транспортната и логистична инфраструктура е в интерес на всички участници, като ползите от тези съвместни действия са очевидни.
Както отбелязах, България има интерес да работи със страните от Централна Азия за разширяване на свързаността чрез Средния коридор. Това е обещаващ глобален маршрут с потенциал за значителен обем товари.
Друга важна сфера за сътрудничество е енергетиката. Вече започнахме проект за трансфер на зелена електроенергия от Азербайджан и други кавказки страни към Черно море и към държави от Източна и Централна Европа. Подобен проект би бил приложим и за задълбочаване на партньорството на България с региона.
Сътрудничеството в образованието и пазара на труда също е важно, особено предвид демографските предизвикателства в Европа, като застаряващо население от една страна, и динамичните млади поколения в Централна Азия, търсещи възможности за работа и обучение в ЕС. Вече сме започнали работа с Узбекистан в тези области.
Каква роля според Вас трябва да играят малките и средни държави в осигуряването на глобална стратегическа стабилност и диверсификация на външната политика?
- Това е много сложен въпрос и не може да се отговори с прости думи. Настоящата геополитическа обстановка обаче вероятно създава по-добри условия за малките и средни държави да се профилират като важен балансиращ фактор в нововъзникващия международен ред и да допринасят за разнообразие във външната политика. В период на конфронтация между две глобални свръхсили тези държави обикновено следваха интересите на доминиращата сила.
Днес многополюсният свят, с все още неоформена глобална архитектура на сигурността, дава възможност на малките и средни държави да бъдат по-гъвкави, да изразяват собствени позиции и интереси - самостоятелно или в регионален контекст - които не напълно съвпадат с тези на големите сили. Придържането към принципите на ООН и международното право им дава морално основание и политически щит да критикуват и да се противопоставят (поне политически) в случай на нарушения на установения международен ред.
В рамките на 92-рaта Генерална сесия на Световната организация за здраве на животните Казахстан и България обсъдиха програма за развитие на индустриални млечни ферми, включваща внос на породисти млекодайни говеда от ЕС. Как очаквате да се развие сътрудничеството в тази област, особено по отношение на ветеринарната безопасност и логистиката?
- България има сериозен опит в индустриалното говедовъдство. Най-голямата млечна ферма в Източна Европа се намира в нашата страна. Имаме и изключително силни научни и образователни институции, работещи в този сектор. Геномните технологии също се развиват интензивно.
На тази основа България има потенциала да бъде водещ европейски партньор в обмена на чистопородни животни, технологии и успешни практики. Въпреки това създаването на логистични коридори за транспортиране на живи животни, организирани така, че да гарантират ветеринарна безопасност, ще изисква сериозна работа. Това подчертава значението на сътрудничество в изграждането на бизнес партньорства и междуинституционални връзки.
Брюксел официално одобри присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. Какви ключови икономически и социални промени очаквате и как България планира да минимизира потенциални рискове, свързани с тази стъпка?
- Присъединяването към еврозоната е цел на няколко последователни правителства след влизането на България в ЕС, както и ангажимент, поет с Договора за присъединяване на България към ЕС.
В средносрочен и дългосрочен план присъединяването към еврозоната се очаква да донесе ползи за българската икономика. Използването на еврото трябва да направи икономиката по-стабилна и финансово интегрирана, да привлече повече чуждестранни инвестиции и да отвори нови търговски възможности.
Важно е обаче да се има предвид, че присъединяването към еврозоната ще засегне всеки български гражданин. Според последното проучване на Евробарометър, извършено от ЕС 50% от българите са против приемането на еврото сега, докато 43% го подкрепят. Съществуват известни опасения, че приемането му сега може да доведе до повишение на цените, подобна на опита на други страни, които се присъединиха към еврозоната.
Затова обществената подкрепа е изключително важна за успеха на тази мащабна трансформация. Тя може да бъде постигната само ако отговорните институции се ангажират сериозно - не с императивен политически тон, а с реални действия срещу всеки опит за непазарни спекулации с потребителски цени. Задълбочени анализи на социалните и икономически последици от приемането на еврото и съответни институционални мерки са също толкова важни - и това е, което българските граждани очакват да видят.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и Казинформ)
/ПТА/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
