Великобритания договори най-значимото споразумение за възстановяване на отбранителните и търговските връзки с Европейския съюз след Брекзит миналия понеделник в момент, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп внесе хаос в глобалния ред и накара двете страни да преразгледат отношенията си, съобщи Ройтерс.
Близо девет години след като гласува за напускане на блока, Великобритания договори широкообхватно споразумение с ЕС, включващо пакт за сигурност и отбрана, по-малко ограничения за британските износители на храни и за британските пътници, както и спорно ново споразумение за риболова.
Митата на Тръмп, наред с предупрежденията, че Европа трябва да прави повече за собствената си отбрана, принудиха правителствата по света да преосмислят връзките си в областта на търговията, отбраната и сигурността и британският премиер Киър Стармър да се сближи с европейските лидери, коментира Ройтерс.
Стармър и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен нарекоха новото споразумение „исторически момент“, който е от полза и за двете страни, пише в. „Монд“.
„Великобритания се завръща на световната сцена“, заяви Стармър пред репортери. „Тази сделка е печеливша за всички“, добави той. Британските опозиционни партии обаче заклеймиха споразумението и го нарекоха отстъпление от Брекзит и „повторна капитулация“ пред ЕС. „Отново се превръщаме в държава, която се подчинява на правилата на Брюксел“, заяви лидерът на Консервативната партия Кеми Бейдънок.
Според властите в Лондон новото споразумение „ще улесни вноса и износа на храни и напитки“, за да се намали „тежестта върху бизнеса, която доведе до дълги опашки от камиони по границата“. „Някои рутинни проверки на животински и растителни продукти ще бъдат премахнати напълно“, похвали се британското правителство.
Сделката обаче включва и удължаване за срок от 12 години на споразумението, позволяващо на риболовните кораби на ЕС да ловят риба във водите на Великобритания, което разгневи британските рибари и техните поддръжници, отбелязва „Монд“. Макар и да има почти незначителен принос към икономиката на Великобритания и на ЕС, риболовът отдавна е спорен и символично важен въпрос в отношенията между двете страни. Споровете по този въпрос почти провалиха сделката за Брекзит още през 2020 година.
Визовите ограничения, въведени след Брекзит, затрудниха трансграничните дейности за професионалисти като банкерите или адвокатите, както и академичния и културния обмен, включително турнетата на музикалните изпълнители, посочва изданието. В новото споразумение Великобритания и ЕС са се договорили да си сътрудничат по план за младежка мобилност, който се очаква да позволи на млади британци и европейци да живеят и работят временно на територията на другата страна, макар че за новата схема не бяха предоставени никакви подробности. Британски официални представители настояват, че броят на младежите ще бъде ограничен и дължината на престоя им ще бъде ограничена във времето.
Свободното движение на хора продължава да е политически чувствителен въпрос във Великобритания и някои поддръжници на Брекзит смятат, че планът за младежка мобилност може да е първа стъпка към връщане на напълно свободното движение на граждани на ЕС, пише „Монд“.
Двете страни сега ще задълбочат сътрудничеството си в областта на миграцията с взаимен обмен на информация, посочва в. „Гардиън“. Това се обсъжда от повече от две години, като споразумението ще позволи на британските гранични сили да получават информация в реално време от властите в приемащите страни като Италия, балканските страни и Канарските острови, отбелязва изданието. Те ще си сътрудничат за справяне с лодките, с които мигрантите пресичат Ламанша, и Великобритания ще се радва на „засилено сътрудничество с Европол“.
Истинският тест относно това как се развиват отношенията обаче ще бъде степента на достъп на Великобритания до фонда за превъоръжаване на ЕС на стойност 150 милиарда евро, коментира „Скай Нюз“
Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Европейската комисия Кая Калас призна, че „раните от Брекзит“ означават, че някои страни членки на блока искат достъпът на Великобритания да бъде ограничен. В медиите дори се появи информация, че французите са настоявали британският достъп да бъде ограничен до 15% от стойността на фонда.
Британският депутат от Лейбъристката партия Крис Къртис смята, че споразумението ще коригира някои от проблемите, създадени от първоначалната сделка на консерваторите, договорена след Брекзит, и изразява убеждение, че повечето британци искат подобряване на отношенията с ЕС.
„Много е лесно да се преструваш, че няма място за компромиси, че можеш да получиш всичко, което искаш, и че не е нужно да отстъпваш нищо, но това очевидно е лъжа“, казва той.
Историческият референдум във Великобритания за напускане на ЕС през 2016 г. разкри една страна, чиято общественост е силно разделена по всички въпроси - от миграцията и суверенитета до културата и търговията, коментира Ройтерс. След това започна един от най-бурните периоди в британската политическа история, като оттогава начело на страната се изредиха петима премиери и отношенията с Брюксел достигнаха тревожно ниско ниво.
Социологическите проучвания показват, че мнозинството от британците сега изпитват съжаления за резултата от референдума, въпреки че от друга страна не искат да се присъединят отново към ЕС. Найджъл Фараж, който десетилетия наред бе начело на кампанията за Брекзит, сега води в проучванията на общественото мнение във Великобритания, което дава на Стармър ограничено пространство за маневриране.
Ограниченият обхват и донякъде неясните условия на обявената миналата седмица сделка, постигнати с болезнени отстъпки, свидетелстват за неизгодната позиция на Великобритания в ерата след Брекзит, пише в. „Ню Йорк Таймс“. Далеч от това да бъде гъвкав свободен агент, който е в състояние да сключва опортюнистични сделки, както някога прогнозираха поддръжниците на Брекзит, Великобритания сега се оказва притисната между дуелиращи се велики сили, коментира изданието.
Това не означава, че споразуменията на министър-председателя Киър Стармър, сключени неотдавна и със САЩ и с Индия, освен със ЕС, не са доказателство за ловкост в преговорите, отбелязва вестникът. Сделката му с президента Тръмп е първата, която новият американски президент сключи с която и да е страна, откакто наложи повсеместни мита на десетки свои търговски партньори, а споразумението с Европейския съюз е първата значителна нова сделка между Великобритания и ЕС след търговското споразумение след Брекзит през 2020 г., посочва „Ню Йорк Таймс“.
Сделката със САЩ, например, обаче все още оставя Великобритания в по-неизгодно положение, отколкото беше преди встъпването в длъжност на Тръмп, тъй като търговията ѝ е обременена с 10-процентно мито върху износа, отбелязва вестникът. По същия начин при сделката с ЕС на Великобритания ѝ се наложи да направи отстъпки, за да си върне част от това, което получаваше автоматично като член на блока.
За да сключи сделката с ЕС, Стармър направи политически трудна отстъпка - позволи на европейските риболовни кораби да ловят риба в британски териториални води в продължение на 12 години в замяна за понижаване на търговските бариери за британските храни, влизащи в единния пазар, посочва американското издание. А за да получи частична отсрочка от американските мита върху британските автомобили, Великобритания предостави по-голям достъп до пазара си за американското говеждо месо, етанол и селскостопански продукти.
Подобни компромиси отразяват отрезвяващата реалност за Великобритания - след Брекзит се оказа, че тя е една не толкова голяма икономика на фона на трите огромни търговски блока в света: САЩ, ЕС и Китай, пише „Ню Йорк Таймс“. Освен това напоследък тя е изправена пред едно допълнително предизвикателство: Един от тези гиганти, САЩ, изглежда изобщо не смята да се съобразява с правилата, които регулират световната търговия.
„Беше правдоподобно да се предположи, че Обединеното кралство, с една отворена, средна по размер икономика, ще може да се справи също толкова добре или по-добре сама в един основан на правила международен ред, като бъде гъвкава и ловка, вместо като член на Европейския съюз“, казва професорът по икономика в Кралския колеж в Лондон Джонатан Портес. „Но този свят изчезна, поне засега“, добавя той. „Сега сме в една много по-трудна среда и Обединеното кралство ще трябва да намери своя път“, казва още Портес.
Напрежението между Вашингтон и Брюксел е увеличило натиска върху Лондон по време на преговорите със САЩ и ЕС, посочва Муджтаба Рахман, анализатор в консултантската компания за политически рискове "Юрейша Груп" (Eurasia Group). По думите му британските официални представители са знаели, че трябва да сключат сделка с Тръмп преди срещата на върха между Великобритания и ЕС миналия понеделник, тъй като в противен случай е имало риск американският президент да сметне, че британците избират да възстановят отношенията си с блока, вместо да търсят сближаване със САЩ.
„Това, което след Брекзит започна като акт на внимателен политически баланс, напоследък се превърна в ходене по изключително тънко въже“, казва Рахман. „Великобритания е притисната между един Европейски съюз, който се интересува единствено от търговската си изгода, и едни много хищни, враждебно настроени САЩ“, отбелязва той.
/ПТА/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
