site.btaИзраел разширява атаките си в Газа, търси увеличаване на натиска върху "Хамас"

Израел иска да засили още повече офанзивата си в ивицата Газа срещу ислямистката организация "Хамас", съобщи "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" за решението на заседание на кабинета по сигурността, ръководено от премиера Бенямин Нетаняху.

Израелски медии информираха, че целта е да се засили натискът върху "Хамас", за да бъде принудена групировката да освободи още заложници.

Очаква се този план да бъде осъществен едва след посещението на президента на САЩ Доналд Тръмп в региона през следващата седмица, съобщи "Таймс ъв Израел".

Дотогава ще бъдат положени усилия за постигане на споразумение с "Хамас" за прекратяване на огъня и за освобождаване на заложниците.

Кабинетът по сигурността одобри и план за възобновяване на доставките на помощи за ивицата Газа, допълва изданието. В същото време механизмът е преразгледан, за да се сведе до минимум отклоняването на стоки от "Хамас".

Резервисти ще заместят редовните войски

Според съобщения в израелските медии Нетаняху вече е дал зелена светлина за подготовката на засилена военна офанзива. Началникът на израелския генерален щаб Еял Замир потвърди масовата мобилизация на резервисти за разширяване на атаките във войната в Газа, за която вече е било взето решение. "Тази седмица изпращаме десетки хиляди повиквателни за нашите резервисти, за да засилим операцията си в Газа", заяви генерал Замир по време на посещение в база на военноморските сили в Хайфа.

Според новинарския сайт ynet някои резервисти ще заменят редовните войници, които в момента са разположени на северната граница или на Западния бряг. След това тези части ще бъдат разположени в ивицата Газа. За някои резервисти това ще бъде седмата им мисия от началото на войната. Новата операция ще се провежда под кодовото име "Колесниците на Гидеон".

В неделя военни служители потвърдиха, че десетки хиляди резервисти са били призовани, въпреки че не беше ясно кога ще започнат нови операции, посочва "Гардиън" .

Целта на офанзивата ще бъде да се окаже натиск върху "Хамас" да освободи заложниците, които продължава да държи в Газа; да се намали още повече военният капацитет на войнстващата ислямистка групировка; и да се "завземе терен", който да се използва като лост в бъдещи преговори, заявиха официални лица.

Хардлайнерите в израелския кабинет от много месеци настояват за широка офанзива в Газа, отбелязва "Гардиън" .

Итамар Бен-Гвир, крайнодесният министър на националната сигурност на Израел, заяви пред израелското армейско радио, че иска да види "мощно" разширяване на войната, но не разкри подробности за това какво ще включват новите планове.

"Трябва да увеличим интензивността и да продължим, докато постигнем пълна победа. Трябва да постигнем пълна победа", каза той. Бен-Гвир поиска Израел да извърши бомбардировки, за да осуети "доставките на храна и електричество" в Газа.

След прекратяване на огъня, продължило почти два месеца, на 18 март израелската армия възобнови нападенията си в ивицата Газа. В същото време военните не позволиха повече доставки на хуманитарна помощ в блокирания район, в който живеят около два милиона души, в продължение на около два месеца. На непреките преговори за подновяване на прекратяването на огъня - с посредничеството на САЩ, Египет и Катар - досега не беше постигнат пробив.

Хуманитарната ситуация продължава да се влошава

Разширяването на нападенията вероятно ще влоши още повече и без това тежкото хуманитарна ситуация в ивицата Газа. Организациите за оказване на помощ говорят за катастрофални условия. Израелската армия обвинява "Хамас", че препродава помощите с печалба, за да финансира своите бойци и оръжия.

Новинарският портал "Аксиос" наскоро съобщи, че САЩ и Израел планират да доставят помощи в ивицата Газа, заобикаляйки "Хамас", с помощта на международно управлявана фондация, подкрепена от национални държави и филантропски организации. 

Израелски представители заявиха, че според плана в част от Газа ще бъдат построени няколко комплекса, а палестинските цивилни ще могат да посещават там веднъж седмично, за да получават по един пакет с помощи на семейство, който ще е достатъчен за седем дни.

Изминаха вече повече от 60 дни, откакто Израел нареди да бъде спряна всякаква хуманитарна помощ в Газа и палестинският анклав е без храна, гориво и дори лекарства, посочва "Ню Йорк Таймс". 

Израел заявява, че няма да отстъпи, докато "Хамас" не освободи заложниците, които все още държи, след като двумесечното прекратяване на огъня се провали през март. Израел твърди, че блокадата му е законна и че Газа все още разполага с достатъчно налични провизии.

Но хуманитарни групи и европейски служители обвиняват Израел, че използва помощта като "политически инструмент" - и предупреждават, че пълната блокада нарушава международното право.

Тежестта на обсадата означава, че тя вече засяга почти всяка част от живота на около два милиона души, блокирани в Газа, като усложнява трудностите на населението, което от близо две десетилетия живее под частична блокада, наложена от Израел и подкрепена от Египет, след като "Хамас" завзе контрола над анклава през 2007 г.

Тъй като запасите от чиста вода, храна и лекарства намаляват, предотвратимите заболявания и болести се увеличават, а с това и вероятността да се умре от тях, казват лекарите там, отбелязва "Ню Йорк Таймс".

Не е ясно колко от заложниците в Газа все още са живи

Според израелски източници "Хамас" все още държи 24 заложници и телата на 35 похитени. Бивши заложници съобщават за нечовешките условия, при които са били държани в плен от палестинските екстремисти. Президентът на САЩ Доналд Тръмп неотдавна заяви, че броят на оцелелите може да е по-малък, отколкото се предполагаше досега. В събота вечерта роднини на заложници отново демонстрираха в Тел Авив в подкрепа на прекратяване на огъня.

Войната в Газа започна, когато водените от "Хамас" бойци атакуваха Южен Израел, убивайки 1200 души, предимно цивилни, и вземайки 250 заложници. Израел твърди, че в Газа се намират 59 заложници, въпреки че се твърди, че около 35 от тях са мъртви.

В резултат на израелската офанзива в Газа са загинали повече от 52 000 души, също предимно цивилни. Сраженията са довели до разселването на повече от 90% от населението, често многократно. Гладът е широко разпространен, а недостигът на храна води до мародерство, посочва "Гардиън".