site.btaЕвропейски нюзрум: ЕС се подготвя за ключови избори за Европейски парламент

Европейски нюзрум: ЕС се подготвя за ключови избори за Европейски парламент
Европейски нюзрум: ЕС се подготвя за ключови избори за Европейски парламент
Банер с надпис "Използай своя глас" пред Европейския парламент в Страсбург насърчава хората да гласуват на предстоящите избори. Снимка: Европейски нюзрум/Jean-Francois Badias/AP/dpa

От утре до неделя гласоподавателите в целия Европейски съюз ще гласуват, за да изберат членовете на следващия Европейски парламент. Предизборните кампании са в разгара си, като се очаква крайната десница да спечели позиции, но в някои държави членки централно място, изглежда, заемат национални въпроси, обобщава Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.

От утре до неделя, 6-9 юни, около 370 милиона избиратели са призовани да гласуват в 27-те държави членки на Европейския съюз, за ​​да изберат 720-те членове на следващия Европейски парламент.

Резултатът от тези избори ще помогне и за определянето на състава на следващата Европейска комисия, чийто сегашен председател Урсула фон дер Лайен се надява на втори мандат.

Последните проучвания и прогнози показват, че крайната десница е напът да постигне значителни придобивки, като партии, които някога бяха на периферията, сега увеличават влиянието си в ЕС. Като цяло обаче се очаква политическият център на Европа да удържи своите позиции.

При условие че до началото на изборите остава само един ден, предизборните кампании в целия блок са към края си, като в някои страни гласуването за Европейски парламент остава в сянката на вътрешни проблеми, към които е насочено вниманието на избирателите.

Крайната десница се очаква да постигне успехи

Според проучванията на общественото мнение изборите ще бъдат белязани от рязко увеличение на броя на крайнодесните евродепутати, като двете главни групи от тази част от политическия спектър - Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) и "Идентичност и демокрация" (ИД) - ще спечелят около четвърт от местата в следващия парламент. Отрицателната реакция срещу политиките в областта на изменението на климата, нарастващата миграция, икономическата несигурност и гневът срещу властта са сред многобройните причини, изтъкнати от анализатори, за да обяснят крайнодесния прилив.

Още в началото на годината Европейският съвет за външни отношения прогнозира "остър десен завой" с победа на антиевропейски партии в девет държави, включително Белгия, Италия и Франция. В Нидерландия крайнодясната популистка Партия за свободата на Герт Вилдерс влезе миналия месец в коалиция с три други партии, след като спечели парламентарните избори в страната през ноември.

"Днес има място за формиране на различно мнозинство в Европейския парламент и за различни политики", каза миналата седмица италианската министър-председателка Джорджа Мелони, лидер на крайнодясната партия "Италиански братя". На европейско равнище формацията на Мелони е част от групата на ЕКР.

Миналата седмица италианската министър-председателка каза, че има някои общи неща с Марин Льо Пен, лидерката на френската крайнодясна партия Национален сбор (НС), която от своя страна е част от групата на ИД. "Ясно е, че има общи точки", заяви Мелони на Икономическия фестивал в Тренто. "Има допирни точки в борбата с нелегалната имиграция, в подхода към зеления преход, в защитата на европейската идентичност", уточни тя. 

Кампания с трусове във Франция

Във Франция крайнодясната партия Национален сбор има убедителна преднина за предстоящите избори за Европейски парламент според проучване на общественото мнение, публикувано в неделя. Анкетата е била проведена сред 1803 души между 29 и 31 май.

Водещият кандидат на НС, 28-годишният Жордан Бардела, получава 32,5 процента. Валери Айе, водещият кандидат на групата в ЕП "Обнови Европа" и съюзник на десноцентристкия президент Еманюел Макрон, е втора с 16 процента, следвана от левоцентристкия социалистически кандидат Рафаел Глюксман с 13 процента.

Предизборната кампания във Франция бе разтърсена от няколко труса през последните дни. В понеделник 35-годишният премиер Габриел Атал беше обвинен, че умишлено се стреми да засенчи Айе на европейските избори, след като неочаквано се появи на сцената по време на нейно участие в радиодебати. Срещу Атал вече бяха отправени подобни обвинения миналия месец, когато той, а не Валери Айе, участва в телевизионни дебати с Жордан Бардела.

Вниманието е насочено към национални въпроси

В Испания последното предизборно допитване, проведено от Центъра за социологически проучвания, прогнозира победа за Испанската социалистическа работническа партия. Повечето от останалите обаче предричат, че изборите ще бъдат спечелени от консервативната Народна партия.

Лидерите на основните политически партии в  Испания обаче са се съсредоточили върху вътрешните проблеми на страната, като закона за амнистията за оттегляне на съдебни искове срещу няколко каталунски сепаратисти и случаи на корупция. В резултат изборите за Европейски парламент не получават особено внимание.

Междувременно в съседна Португалия има опасения за ниска избирателна активност. Това е една от държавите от ЕС, които позволяват предварителното гласуване - практика, която бе разширена тази година в опит на португалските власти да насърчат хората да гласуват. Много португалци отидоха до урните няколко дни по-рано в неделя, след като на предишните избори за ЕП - през 2019 г., в страната бе регистрирана рекордно ниска избирателна активност след присъединяването към ЕС през 1986 г. - 31 процента.

Словения ще организира три референдума едновременно с европейските избори, включително за подпомагане на доброволното прекратяване на живота и легализирането на канабиса. Освен това процесът на признаване на съществуването на палестинска държава беше задействан точно преди изборите.

В резултат европейските проблеми не получиха вниманието, което иначе щеше да им бъде обърнато. Снощи словенският парламент официално одобри признаването на държавата Палестина, с което Словения стана поредната европейска страна, направила това, след Испания, Ирландия и Норвегия.

Партиите от управляващата коалиция се надяват, че референдумите, които ще бъдат произведени едновременно с европейските избори, ще повишат избирателната активност. Анкета, поръчана от националния всекидневник "Дело" и публикувана в петък, показа, че възнамеряват да гласуват 39 процента от словенците - с 10 пункта повече, отколкото на предишните избори за ЕС, и най-високата активност на избори в ЕП като цяло.

В Словакия покушението срещу проруския премиер Роберт Фицо преобърна изцяло кампанията и може да увеличи подкрепата за неговата популистка коалиция.

В Полша, където проевропейското правителство на премиера Доналд Туск дойде на власт в края на миналата година, кампанията бе белязана от гнева на фермерите, подкрепени от дясната националистическа опозиционна партия "Право и справедливост".

Избирателите мислят за миграцията

Гласоподавателите в ЕС според проучвания се вълнуват от въпроси като войната в Украйна, икономическите перспективи, търговския протекционизъм, включително в стокообмена със Съединените щати, рисковете от изкуствения интелект за работните места, миграцията, а също така и изменението на климата.

В Австрия например, проучване на Австрийското дружество за европейска политика, което е анкетирало 5400 души, показва, че общата политика на ЕС в областта на миграцията и убежището (56 процента) и намаляването на разликата между богатите и бедните (55 процента) са сред най-важните приоритети за гражданите.

В съседна Чехия крайнодесни популистки групи като "Свобода и пряка демокрация" успяха да превърнат темата за миграцията в основен проблем и на тези избори. Те твърдят, че правителството е договорило лош пакт за миграцията и убежището от гледна точка на Чехия и по този начин е поканило мигранти в Европа и страната.

"Действие на недоволните граждани" (АНО 2011), партията на бившия премиер Андрей Бабиш, която е част от групата "Обнови Европа" в Европейския парламент, постепенно се превърна в един от най-шумните критици на ЕС. Тя категорично се противопоставя на Зелената сделка приетия наскоро Пакт за миграция и убежище. Според проучвания от миналия месец АНО 2011 се очаква да спечели изборите с 23,1 процента от гласовете.

 Гласуването в съседни държави

Европейските страни, които не са членки на ЕС, не могат да гласуват на изборите за Европейски парламент, но в някои държави въпреки това се провеждат кампании. Пример за това е Босна и Херцеговина.

На 9 юни хърватските граждани, живеещи в страната, също ще избират хърватските евродепутати - 12 души измежду 300 кандидати от 25 листи. Изборите ще бъдат произведени в седем населени места в Босна и Херцеговина.

Страната няма свои представители в Европейския парламент, тъй като не е член на ЕС, но политиката на хърватските евродепутати често е фокусирана върху застъпничеството за разширяване на ЕС и други въпроси, важни за Босна и Херцеговина, особено при условие че хърватите са една от съставните общности.

Гражданите на Словения, Полша и Румъния обаче няма да могат да гласуват на изборите за Европейски парламент в Босна и Херцеговина, тъй като правителството не даде съгласието си след възражения от страна на министри от сръбската общност . В Любляна това решение беше определено като неприемливо и босненският шарже д’афер в Словения беше извикан в министерството на външните работи в знак на протест.

 

 

 

 

 

 

/ПТА/

news.modal.header

news.modal.text

Към 16:02 на 21.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация