site.btaБългарите в Унгария излизат с единна листа за изборите за национално самоуправление

Българите в Унгария излизат с единна листа за изборите за национално самоуправление
Българите в Унгария излизат с единна листа за изборите за национално самоуправление
Д-р Данчо Мусев. Снимка: личен архив на Данчо Мусев

Българите в Унгария, обединени в различни дружества, излизат с единна листа на изборите за национални самоуправления на малцинствата. Това е така вече петнадесет години, каза за БТА д-р Данчо Мусев, българин от Унгария, който е председател на Българското републиканско самоуправление в Унгария. На 9 юни тази година, когато в Унгария гласуват на избори за Европейски парламент и за местни органи на властта, унгарците от националните малцинства ще гласуват и за представители на самоуправленията. 

"Законодателството в Унгария е уникално. На малцинствата се осигуряват права, които са залегнали в малцинствения закон и в Конституцията на Унгария. В страната има 13 официално признати малцинства. Законът е от 1995 г.", разказа за БТА д-р Данчо Мусев.

Той припомни, че заседанията при подготовката на закона през 90-те години на миналия век са се провеждали в Българския културен дом.

Той е собственост на Дружеството на българите в Унгария, основано още през 1914 г. „Идеята на нашите деди е била да има българска църква, българско училище и културен дом. Българската църква е построена през 1931 г. Българският културен дом е изграден през 1957 г. и всичко това е станало възможно от дарения на български градинарски семейства”, каза Мусев, който е потомък на едно от тези семейства, пристигнали в Унгария между двете световни войни. 

Българският културен дом е като читалище, с голям театрален салон, механи. Проектозаконът е изработен при нас, ние сме били домакините, защото другите малцинства не са имали такива възможности, с такава история, с такива сгради – това е далновидността на българските градинари, които са дарили, добави Мусев. „Наследството им е голямо задължение и предизвикателство. В днешно време не е лесно да се издържат такива имоти. Но унгарската държава помага”, каза той.

„На 25 май ще бъде осъществена една много голяма наша мечта, на българите в Унгария. Срещу църквата, в общия наш църковен двор, ще бъде осветена и открита новата сграда на Българския културно-образователен център. Така се оформя една малка България в сърцето на Будапеща, на Унгария, където ще се изгради – аз вярвам, едно истинско българско духовно средище. След 110-годишна история, Дружеството на българите в Унгария и Българското републиканско самоуправление, според мен, набелязват как през следващите 110 години, Бог да ни дава сили, може да се запазим българи в днешните трудни времена. Извънредно важно, голяма чест и уважение към нашата общност е, че на освещаването на новия културнообразователен център ще присъстват президентите на Унгария и на България Тамаш Шуйок и Румен Радев, те ще отрежат лентата на сградата”, каза Мусев.

Той подчерта, че сградата е модерна и функционална, построена е за две-три години и една от основните идеи била зданието да не „притиска” църквата, която е паметник на културата в Будапеща.

В сградата, която е собственост на Българското републиканско самоуправление в Унгария, ще се помещават бъларската детска градина, училището, библиотеката, българският театър, администрацията на българското самоуправление, изследователският институт, зали за мероприятия. Очаква се всички тези организации през лятото да се настаняват в новия център и на 1 септември новата учебна година за българската детска градина и за училището да започне там.

Самоуправленията на малцинствата в Унгария са като общински съвети, поясни Данчо Мусев. Всички българи могат да гласуват за българско самоуправление на отделните места, където по време на преброяването поне 30 души са се декларирали за българи. Има отделни избирателни списъци за малцинствата, като те избират национални самоуправления по места и републиканско самоуправление, което е висшият орган. Той има бюджет, планиран в националния бюджет, право да издържа свои образователни институции, каквито са българската детска градина и училището. Те се управляват от Републиканското самоуправление, разказа председателят на Българското републиканско самоуправление в Унгария.

Той посочи, че по закон дружествата на мацинствата, за да бъдат регистрирани като организация, която може да излъчва кандидати за малцинствените избори, трябва поне от три години да изпълняват записаното в устава си условие, че имат задача да представляват съответното малцинство, например българите. Тези дружества и неправителствени организации, след като се регистрират в Централната избирателна комисия на Унгария, излъчват кандидати в населените места, където даденото малцинство има официално присъствие. 

В Унгария над 30 населени места, където са изпълнени условията за избор на органи на българско самоуправление. Общо 22 столични района в Будапеща и в по-големите градове, където е имало присъствие на български градинари като Печ, Дебрецен, Мишколц, Сегед, Халастелек Сентедре, около Будапеща, излъчват кандидати и на изборите всеки унгарски граждани, който предварително се е регистрирал за български избирателен списък, може да гласува за малцинството. Това става онлайн или в избирателната комисия. Местните български представители са най-много трима, отделно се гласува за републиканското самоуправление. Бюлетината е зелена на цвят, разказа Мусев.

След като се получи мандат на изборите, се учредяват самоуправленията по места и Републиканското самоуправление.

„По закон може и повече български дружества да участват на тези избори, ако отговарят на условията, и да се съревноваваме един срещу друг. Но ние вече петнадесет години следваме логиката, че на тези избори се явяваме с обща листа, която е на най-старата организация на българите – Дружеството на българите в Унгария. То излъчва кандидати заедно с представителите на всички други български дружества, а те са много в Унгария – които изпълняват културна дейност, развиват фолклор, организация на художниците, на българите от Сегед. С всички тях се договаряме кого да излъчим по райони, за Републиканското самоуправление как да подредим листата най-легитимно, за да има представителство и от столицата, и от провинцията, традиционни семейства, нова емиграция, юристи, интелигенция, за да не водим дебат един срещу друг. Така символично показваме едно силно единство и пред унгарските власти”, разказа председателят на Българското републиканско самоуправление. „Споровете си водим в нашето дружество, в нашите офиси, докато се договорим и тази година пак успяхме да излезем заедно на изборите. Именно това доверие води до резултати и Унгария да ни подкрепя така, да финансира проект като новия ни Културно-образователен център”, каза той.

Българите в Унгария и хората, които имат някаква връзка с българската култура и език са около 6000 души на преброяването, а за изборите за българско самоуправление са се регистрирали около 2000 души, съобщи Мусев.

Той разказа, че самоуправленията са отделни институции, макар по места да работят съвместно с общините в Унгария. „Членовете им полагат клетва, сформират общо събрание и са длъжни шест пъти годишно да провеждат събрания, да приемат бюджет. Общините им предоставят офиси, в много общини помагат и за администрацията. На нашите събрания присъства юристът на общината, защото бюджетът на местните самоуправления е малък. Задачата им е да развиват културна дейност, обучение по български език, да провеждат мероприятия. С това им се изчерпват възможностите и силите. Но има доста наши самоуправления, които успяха да издействат побратимяване между български градове като Велико Търново и 14-ти столичен район в Будапеща, Горна Оряховица и Сигетсенмиклош и това е голям успех, защото градът развива със свои възможности обмен на културни събития, спортни клубове. Имат много добри отношения”, каза Мусев.

Висшият орган е Републиканското самоуправление, поясни още той . В конституцията е заложено, че Републиканските самоуправления работят за осъществяването на културната автономия на даденото малцинство. „Ние имаме право да основаваме културни и образователни институции, които се финансират по процедурата, която е валидна за унгарско държавно училище. Дори малцинствата получават по-големи субсидии, защото децата в нашите училища и детски градини са по-малко на брой и само по критерия за брой на обучаващи се деца не бихме могли да се издържаме. Малцинствата могат да имат и издателска дейност и българите имаме вестник на два езика. Имаме право да излъчваме парламентарна листа, но понеже нямаме шанс да съберем достатъчно гласове да преминем прага, делегираме в парламента застъпник на малцинството. Той няма право на глас, но е член на по-важните комисии, може да внесе питане в парламента по теми, които засягат малцинството – обучение, финансиране, бюджет, малцинствени права. Доста активно можем да вземаме участие в парламентарния живот”, разказа Мусев.

Българите имат 15 мандата в Републиканското самоуправление и се водят доста дебати за съставяне на листата, за която се гласува пропорционално. 

В столичното самоуправление имат седем депутати. По места, ако са вписани под сто души в избирателните списъци за вота на малцинството, в самоуправлението се избират трима членове. Ако за изборите са се регистрирали над сто души, те избират петима представители. За тях се гласува преференциално.

/ВС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 00:42 на 19.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация