ОБЗОР

site.btaХардлайнерите в Иран затвърдиха властта си на парламентарния вот, но при рекордно ниска избирателна активност

Хардлайнерите в Иран затвърдиха властта си на парламентарния вот, но при рекордно ниска избирателна активност
Хардлайнерите в Иран затвърдиха властта си на парламентарния вот, но при рекордно ниска избирателна активност
Иранският върховен лидер аятолах Али Хаменей гласува на изборите за парламент и Събрание на експертите в петък, Техеран, 1 март 2024 г. Снимка: Office of the Iranian Supreme Leader via AP

Привържениците на твърдата линия в Иран затвърдиха властта си на парламентарния вот в края на миналата седмица. Въпреки това победата им беше помрачена от рекордно ниска избирателна активност, факт, който в местната политическа действителност може да се окаже немаловажен.

Изборите преминаха при безпрецедентно слабо участие на гласоподавателите. Отчетената избирателна активност е едва около 41 процента, обяви в понеделник вътрешният министър на страната. Това я прави най-ниската за цялото управление на режима на аятоласите, откакто те дойдоха на власт след Ислямската революция през 1979 г., отбелязва Ройтерс.

На произведените в петък избори се гледаше като на тест за легитимността на управляващия клерикален елит в условията на задълбочаващи се икономически проблеми и липса на политическо представителство на младите хора, които са недоволни от ограниченията в обществено-политическия живот в Иран.

„На изборите на 1 март за 290-местния парламент (Меджлис) до урните отидоха 25 милиона иранци от общо над 61 млн. имащи право на глас“, каза на предавана по държавната телевизия пресконференция вътрешният министър Ахмад Вахиди. За сравнение на последните избори през 2020 г. гласуваха 42,5% от избирателите, а през 2016 г. – около 62 процента. Властите заявиха, че равнището на избирателната активност е „свидетелство за доверието на хората в свещената система на Ислямската република“.

По думите на Вахиди делът на недействителните гласове е бил 5% от всички подадени бюлетини. Но някои ирански медии допуснаха, че истинският дял на тези гласове може да е цели 30 процента, което, ако е така, би могло да се окаже признак за разочарование сред народа от Ислямската република дори сред най-верните ѝ привърженици.

„Властите трябва да се вслушат в мълчаливото мнозинство и да реформират начина на управление на държавата. Надявам се те да разберат това, преди да е станало твърде късно и преди тези процеси да станат необратими“, заяви политикът реформатор Азар Мансури, цитиран от местните държавни медии.

Изборите бяха първите след антиправителствените протести (2022 – 2023 г.), които предизвикаха най-голямото политическо сътресение в Иран от Ислямската революция и бяха потушени с репресии, включващи масови арести и дори екзекуции. Катализаторът за тях беше смъртта на 22-годишната кюрдка Махса Амини в ареста на нравствената полиция, след като беше задържана за неправилно носене на хиджаба си.

В изборната надпревара не участваха знакови лица от умерените и консервативните сили, които заявиха, че вотът „не е свободен и честен“. Така по същество изборите се превърнаха в състезание между хардлайнерските и умерено консервативните политически среди, верни на революционните идеали, отбелязва Ройтерс.

Иранският парламент, в който от над две десетилетия господстват хардлайнерите, няма особено влияние върху въпроси като външната политика и спорната ядрена програма на Техеран. По тази проблематика решаващата дума е на върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей.

Преди вота граждански активисти и опозиционни организации призоваха за бойкот на изборите с аргумента, че гласуването ще легитимира Ислямската република. Това стана чрез масово разпространение в социалната мрежа „Екс“ на хаштаговете „Гласувай, като не гласуваш“ (#VOTENoVote) и „Изборен цирк“ (#ElectionCircus).

Бившият президент Мохамад Хатами, смятан за духовния водач на иранските реформатори, беше сред критиците, които не отидоха до урните в петък. Според опозиционните среди режимът на аятоласите е неспособен да намери изход от икономическата криза в Иран, която е резултат от комплекс от фактори като лошо управление, корупция и американските санкции, наложени отново на Техеран през 2018 г. след излизането на САЩ от споразумението за иранската ядрена програма.

ЗАЩО Е ВАЖНА ИЗБИРАТЕЛНАТА АКТИВНОСТ

На пресконференцията си министър Вахиди похвали сънародниците си, които са отишли до изборите „въпреки лошото време (в изборния ден) и непрекъснатата вражеска пропаганда“, отбелязва Асошиейтед прес. Властите се забавиха цели три дни с обявяването на данните за избирателната активност, без да посочат причина за това. Изборите в Иран, които се организират от Вътрешното министерство, преминаха без присъствието на чуждестранни наблюдатели.

Друг интересен детайл около обявения процент на избирателната активност е, че изборният ден в петък беше продължен с шест часа. Когато се видя, че изборните секции в Техеран са пусти, председателят на парламента Мохамад Багер Галибаф призова хората „да се обадят на приятелите и познатите си още сега и да ги убедят да гласуват“.

Засега не е ясно дали зад ниската избирателна активност се крие апатия на избирателите или тя е плод на желание да се даде сигнал на иранската теокрация. Не може да се определи до каква степен за нея са допринесли и призивите за бойкот от страна на влиятелни обществени фигури като Нобеловия лауреат за мир Наргес Мохамади, която е в затвора.

Тези призиви за бойкот изправиха правителството пред ново предизвикателство. Избирателната активност е важна за иранската теокрация, защото това е един от елементите, на които се опира легитимността на системата, отбелязва Асошиейтед прес.

Властите като цяло не допуснаха до явяване на вота кандидати, които призовават за промяна в управлението на страната. В иранската политическа действителност подобни кандидати обикновено са назовавани с широкото понятие „реформатори“. Представителите на онези политически среди, които призовават за радикални реформи или премахване на Ислямската република, също не бяха допуснати до участие или изобщо не си направиха труда да се регистрират като кандидати.

От общо 290 надпревари за депутатски места 245 бяха решени още на първи тур, заяви в понеделник говорител на Вътрешното министерство. Победителят в останалите 45 ще бъде определен на втори тур, който ще бъде произведен през април или май; причината да се организира балотаж е, че в дадения избирателен район нито един кандидат не е събрал изискуемите за победа поне 20% от гласовете.

От избраните 245 политици 200 са подкрепяни от средите на хардлайнерите, показва анализ на Асошиейтед прес, направен въз основа на публикувани преди изборите указания към избирателите. Около 45 от останалите избрани депутати са сравнително умерени, консервативни или независими кандидати. Официално в новия парламент ще има 18 народни представители, подкрепящи провеждането на реформи, и 38, признати за независими. Само 11 от новоизбраните депутати ще бъдат жени.

НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ ГЛАСОВЕ ИЛИ ПРОТЕСТЕН ВОТ?

Причината за това в някои избирателни райони да няма нито един кандидат, който да е събрал 20% от гласовете, може да се дължи на подадените недействителни бюлетини или просто на прекалено голям брой кандидати. На президентските избори в Иран през 2021 г., на които победи хардлайнерът Ебрахим Раиси, също имаше много невалидни гласове, подадени вероятно от хора, които са се чувствали длъжни да отидат до урните, но не са искали да подкрепят никого от одобрените от властите кандидати.

Според изнесените от Вахиди данни делът на недействителните гласове на петъчните избори е бил около 8%, или около 2 млн. от пуснатите 25 млн. бюлетини. На президентския вот през 2021 г. той беше близо 13 процента. „Бяхме свидетели на много добра и интересна надпревара“, каза Вахиди пред журналистите. Изборите бяха произведени „по най-високите стандарти“, добави той.

Анализатори обаче дадоха друг прочит на резултатите от гласуването.

„Произведените в петък избори затвърдиха мнението, че иранският политически живот скоро няма да се промени, поне не и в обозримо бъдеще. Те показаха и че иранското общество е недоволно от пътя, по който Ислямската република е поела“, посочва в свой анализ от понеделник Центърът „Суфан“, нюйоркски мозъчен тръст.

Говорител на иранското Външно министерство отхвърли критиките на САЩ към изборния процес в Ислямската република. „Ако представителите на американското правителство наистина ги е грижа за демокрациите и изборите по света, те първо трябва да решат проблемите в своята собствена страна и в избирателната система на Америка, тъй като на всеки следващ избор в САЩ ставаме свидетели на странни случаи“, каза дипломатът, без да уточни какво има предвид.

ИЗБОРИ ЗА СЪБРАНИЕ НА ЕКСПЕРТИТЕ

Освен за парламент в петък иранците гласуваха и за 88-членното Събрание на експертите, чийто мандат е осем години. Някои от тях ще станат част от специална комисия към Събранието, която в случай на нужда ще избере приемник на 84-годишния върховен лидер аятолах Хаменей. До надпреварата за Събранието не беше допуснат бившият президент Хасан Рохани, който е сравнително умерен и досега беше член на този орган; той беше човекът, който сключи ядреното споразумение с големите световни сили през 2015 г.

Раиси, който е протеже на Хаменей и е сред обсъжданите имена за възможен негов наследник, отново спечели място в Събранието. За друг потенциален приемник на Хаменей е смятан синът му Моджтаба, който към момента не заема управленска длъжност, отбелязва Асошиейтед прес.

/ПТА/

news.modal.header

news.modal.text

Към 11:54 на 19.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация